4
Гл. ас. д-р Магдалена Баймакова работи в Клиника по инфекциозни болести към Военномедицинска академия – София. През 2008 г. завършва медицина в Медицински университет–София. През декември 2013 г. придобива медицинска специалност по „Инфекциозни болести”, а през май 2025 г. придобива втора медицинска специалност по „Медицинска паразитология”. През февруари 2016 г. защитава дисертационен труд за придобиване на образователна и научна степен „Доктор”. Автор на над 100 научни публикации в България и чужбина.
Респираторно-синцитиалният вирус (RSV) е силно заразен човешки патоген, който причинява инфекции на дихателните пътища при хора от всички възрастови групи, a при кърмачета и ранна детска възраст е основен причинител на инфекции на долните дихателни пътища (бронхиолит и пневмония). Единствен източник и резервоар на тази инфекцията е човекът. RSV се предава по въздушно-капков път, чрез секрети и екскрети на дихателните пътища, при контакт със заразени повърхности, които съдържат вируса и след това при докосване на очите, носа и устата той прониква в организма.
Инкубационният период е от 2-8 дни. Клиничната симптоматика трудно се различава от другите респираторни инфекции, циркулиращи в зимните месеца, като пиковете в заболеваемостта са през месеците декември и януари.
Инфекцията с RSV не води до дългосрочен имунитет, като до 2-годишна възраст най-често се реализира първичната инфекция. Най-често тя протича с изявена тежка клинична картина, бронхиолит, пневмония, респираторен дистрес синдром и потенциално възможен летален изход. По-уязвимите новородени и малки деца за тежко протичане на RSV инфекцията са тези с: (а) преждевременно родените; (б) придружаващи хронични белодробни болести; (в) вродена сърдечна патология; (г) муковсицидоза; (д) невромускулни заболявания; (е) имунна супресия.
Повторната инфекция с RSV се случва през целия живот на човека и е често срещана във всички възрастови групи, като обикновено се проявява като остра инфекция на горните дихателни пътища. Въпреки това при имунокомпрометирани лица или хора в старческа възраст (над 65 години) тези реинфекции могат да доведат и до по-тежко засягане на долните дихателни пътища. Сред основните рискови фактори за по-тежко протичане при възрастните хора са тези с: (а) хронично белодробно заболяване (ХОББ, астма, бронхиектазна болест и др.); (б) хронична сърдечна недостатъчност; (в) имунен дефицит; (г) хронична бъбречна недостатъчност; (д) захарен диабет; (е) затлъстяване; (ж) имуносупресия при лица с онкологични заболявания и трансплантация.
По данни на СЗО ежегодно RSV причинява приблизително 3,6 млн. хоспитализации и приблизително 100 000 смъртни случая, дължащи се на този вирус при деца под 5-годишна възраст в световен мащаб. Приблизително половината от тези RSV-смъртни случаи са при кърмачета под 6-месечна възраст. Почти 97% от смъртните случаи при деца са регистрирани в страните с ниски и средни доходи, където достъпът до поддържащи и адекватни медицински грижи е ограничен.
По данни на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) в страните от ЕС и Европейското икономическо пространство (ЕИП) ежегодно се докладват приблизително 250 хил. RSV-хоспитализации на деца под 5-годишна възраст, като при някои от тях се налага интензивно лечение в интензивни сектори. Освен това ECDC съобщава и за приблизително 156 хил. RSV-хоспитализации на възрастни хора.
На този етап няма специфично етиологично лечение за RSV инфекцията. Най-често се провежда се патогенетична и симптоматична терапия. Лечението при тежко протичащите RSV случаи изиска поддържащи грижи, добра хидратация, кислородолечение, както и терапия на вторичните усложнения.
Предвид широкото сезонно разпространение на RSV инфекцията, сериозната тежест на протичане при кърмачета, малки деца и рискови възрастни хора, вероятността за повторна инфекция и липсата на антивирусно лечение, правят изключително необходимо специфичната профилактика при рисковите групи.
През 2023 г. ЕС одобри първата ваксина срещу RSV, подходяща за протекция на кърмачета до 6-месечна възраст, както и две ваксини за възрастни хора с рискови фактори. Пасивната имунопрофилактика на кърмачетата може да се реализира чрез ваксинация на майката по време на бременността. Образуваните антитела преминат през плацентата до плода, защитавайки детето до 6 месеца след раждането. Имунизацията се провежда в диапазона 24-та – 36-та гестационна седмица, а по препоръки на Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) 32-ра – 36-та гестационна седмица, като е препоръчително имунизацията да се осъществи в периода септември–януари, за да може да има протекция на новороденото през RSV сезона. Тази ваксина вече е налична и на българския пазар. Тя също може да се прилага и при възрастни хора.
Ваксините за възрастни хора се препоръчителни при лица над 60-годишна възраст, при които са налични рискови фактори за тежко протичане на RSV инфекцията. Ваксината се прилага еднократно, като на този етап научната общност не препоръчва повторна доза през същия зимен сезон.
Важно е да се знае, че CDC и Агенцията за контрол на храните и лекарствата (FDA) препоръчват и още една опция за пасивна имунопрофилактика на новородените и на някои деца в рисковите групи, а именно приложението на моноклонални RSV антитела. На този етап те не са налични на нашия пазар.
Ноември е месецът, посветен на мъжкото здраве – време, в което повече от всякога се говори за профилактиката, ранната диагностика и навременното лечение на заболявания, засягащи мъжката полова система. Сред тях най-сериозно място заема ракът на простатата – заболяване, което ако бъде открито навреме е напълно лечимо. В Клиниката по урология..
През последните години все повече деца и ученици срещат проблеми със зрението – от натоварване при работа с електронни устройства до неправилни навици при учене и четене. Навременната профилактика и редовните очни прегледи са от решаващо значение, за да се предотвратят трайни увреждания на зрението. Основните зрителни проблеми при учениците,..
Все по-често медицината предупреждава за „тихите убийци“ – заболявания, които дълго време не дават симптоми, но могат да се окажат животозастрашаващи. Сред тях са аневризмите – невидимата опасност, която се крие в корема и крайниците. Те се развиват бавно и незабележимо, но в един миг могат да доведат до тежки, понякога фатални последици. Как да..
На 29 октомври се отбелязва Световният ден за борба с псориазиса с цел повишаване на осведомеността за това хронично незаразно възпалително заболяване. Псориазисът засяга милиони хора по света и може да доведе до сериозни здравословни и социални проблеми, включително депресия. В световен мащаб засяга около 2% от популацията, а в България между 100..
На 29 октомври отбелязваме Световния ден за борба с инсулта – ден, в който насочваме вниманието към едно от най-разпространените и сериозни неврологични заболявания. Целта е да се повиши обществената информираност относно мозъчно-съдовите заболявания и значението на първичната и вторична профилактика за намаляване на неблагоприятните последици за..
Безплатни изследвания на основни здравни показатели и функцията на белия дроб чрез съвременни дигитални технологии ще се проведат на 23 октомври в Благоевград от 10:00 до 15:00 ч. пред зала „22 септември“ – площад „Георги Измирлиев-Македончето“ №1. Те са част от кампанията „Пет минути здраве“, която се организира от Сдружение „Български..
21 октомври – Световен ден за профилактика на йоддефицитните заболявания. Йодът е жизненоважен за нормалната функция на щитовидната жлеза, за растежа и развитието на децата, за паметта и енергията на всеки от нас. Недостигът му може да доведе до сериозни здравословни проблеми – от умора и забавен метаболизъм до нарушения в развитието при..
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Мъгла