В тези вечери участват български дипломати, приятели на страната ни, български и руски бизнесмени, които дават своята лепта за благотворителни каузи, свързани с нашите сънародници в Русия. В трудно положение се оказват и двете български училища в Москва.
Амалия, Екатерина и Таня започват да се занимават с български фолклор като редовно посещават Българския културен институт в Москва. Те търсят помощ при произношението, при начина на изпълнение и при запознаването с българския език отблизо. Това им помага да разберат по-добре фолклора ни. На благотворителна вечер в посолството ни в руската столица те изпяха много известни български песни.
Попитах Екатерина, след като не са учили за България, какво ги е привлякло в българския фолклор:
Имахме възможност да избираме между различни музикални традиции и държави. Ние трите решихме, че България ни харесва с нейните мелодични ритми, с фолклора и с народните й танци. Решихме да се задълбочим, започнахме да разучаваме стиловете ви и да виждаме разликите между Северна и Южна България. Запознахме се и с партитурите, с живата музика и вече живеем с нея.
Решихме да съставим свой ансамбъл в този състав, който сега сме и да продължаваме да пеем и да се радваме, казва с усмивка Амалия.
На въпрос как са разбрали за българската народна музика момичетата отговарят:
Ние обръщаме внимание на традиционния стил на народното ви пеене, но имаме и други известни песни, така че тези, които ни слушат, да могат да усетят различните фолклорни области в България. Мога да ви кажа, че когато пеем пред руска публика вашите фолклорни песни, това предизвиква голямо въодушевление и видимо много се харесва на слушателите. Рязкостта на ритмите и съзвучията кара хората да се заслушат и това сега дори се търси от другите ансамбли, интересуват се от такива български народни песни, както и хореографията. А това сега се търси и се харесва от публиката.
Ето така изглежда любовта към България, без да си я посещавал, но да обичаш музиката на народа и тя да те вдъхновява всеки ден да излизаш на сцената и радваш аудиторията, която явно харесва това, което правят на хиляди километри от нея. Така културата може да се окаже най-прекият път към България и духовното ни и музикално наследство.
Цифровизацията на икономиката и иновациите в индустрията няма да засегнат работните места. Това обяви еврокомисарят по вътрешния пазар, промишлеността и предприемачеството Елжбета Биенковска : Не знаем какво ще се случи след 10-15 години и не знаем какви професии ще се появят или изчезнат. Затова е важно какви умения притежават хората или..