Динамика на българската миграция към европейското Средиземноморие - българите от нелегален към легален статут

Българите зад граница са подпомогнали икономиката с 1, 742 милиарда евро през 2013 г., което е с 41% повече от преките чужди инвестиции, възлизащи на 1, 229 млрд. евро. 20 % от българите в трудоспособна възраст имат желание да напуснат България, предпочитани дестинации са Германия и Великобритания, показва проучване на Института по икономика при БАН, цитирано от АФП. 29% от тях искат да заминат за Германия, 18% към Великобритания, 15,5 % към Гърция и 7,8% към Испания. С 32 % е по-висок броят на потенциалните емигранти от 15 до 65-годишна възраст в сравнение с 2007, годината на присъединяването към Европейския съюз.

Тези изводи та икономистите се потвърждават и от етнолозите. Научният сборник с  етнографските проучвания по темата "Миграцията на българите към Средиземноморието" беше представен в София. “Като резултат от външната трудова миграция през последните 20 години станахме свидетели не само на намаляване на населението на България, но и на нарастване на „инвестициите” от страна на емигрантите, превърнали се в основен източник на средства за много семейства в България.”

Доц.Мила Маева е една от съставителките на сборника с изследвания. Тя е от групата изследователи от катедра Балканска етнология към Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българска академия на науките”.

Изследването, финансирано от Фонд "Научни изследвания", е направено в периода 2009 - 2012 година и обхваща българската миграция в Испания, Гърция, Кипър, Италия, Франция и Португалия.  Българите вече усещат трансформацията на термините от  ‘емигрант’ като „индивид, който променя своето местожителство от едно географски определено пространство към друго с намерение за постоянно или полупостоянно усядане на новото място” към ‘мигрант’ като „човек, променил страната, в която постоянно пребивава повече от 3 месеца или 1 година, с намерения за временно или трайно установяване”. За определяне на хронологическата продължителност на международните движения е възприета наложената от българските държави институции, според която българи, пребиваващи в чужбина повече от една година, се смятат за ‘емигранти’. Така на терминологично ниво тези дългосрочни движения се различават от временните и придвижванията на кратки разстояния, определяни като ‘мобилност’. В този сборник под ‘българи’ изследователите визират всички български граждани, независимо от техния етнически произход, докато терминът ‘българска национална култура’ обхваща етническите, локалните, религиозните и други етнокултурни специфики на културата на българските граждани.
Интересен е въпросът и как мигрантите променят не само себе си, но и културата, в която мигрират, казва доц. Маева.

В изследванията се засягат и аспекти на гастербайтерството в миналото и днес. "Светът на мигрантите вече не е същият", е убедена доц.Маева. Това важи и при сравнението с миграцията на градинари от България към Централна Европа в начолото на ХХ век.

По отношение на профила на българите, мигрирали към Испания доц.Маева очерта четири периода на миграция към Испания. От 1990г. насам се наблюдава постепеннен преход от нелегален към легален статут. Променя се продължителността на престоя и се появява един радикално ново момент - връщането обратно в България заради кризата в Европа или заради по-големите възможности да се реализира бизнес обратно в България със спечеленото в страните от ЕС.

Доц.Маева открои и ролята на формалните и неформалните емигрантски асоциации и организации на българи в различните европейски страни. В страните със стара политическа емиграция има традиции в тва отношение, както е например в Париж, Франция.

Примерът с емиграцията към Италия е също интересен. "В първия период (1990-1997 г.) от установяването на трудови мигранти в Италия, миграцията не е масова, тя е нелегална и мрежите са съставени предимно от няколко клонове от първопристигнал и неговите близки, съседи и роднини". Основните функции на мрежите са транспортиране, настаняване и намиране на работа, организиране на общностния живот, разпространяване на информация сред българите. В курса на евроинтеграция в годините преди влизането в ЕС някои от организациите се формализират и се регистрират, появяват се нови, които имат за цел представяне на българската култура в Италия. Появяват се и българските църкви - в Рим и Милано, и около тях се оформят мрежи.

Поради големия брой български студенти във Франция броят на техните организации е впечатляващ. На практика във всеки голям университет е реги- стрирана българска студентска организация. Най-голяма от тях е Асоциация на българските студенти във Франция, Париж (Association des etudiants bulgares en France, Paris)  Началото й е поставено още през 1998 г. Това е най-влиятелната и многочислена организация на българските студенти там.

Студентаката Магдалена Спасова, председател на Асоциацията на българските студенти във Франция  от своя страна потвърди наблюдението на изследователите, че студентската миграция се описва по-адекватно в термините на мобилността, а не на емиграцията. Повечето студенти отиват с намерение да се върнат обратно в България. Често основен професионален мотив за оставането е разминаването между професионалните условия за реализация на наученото обратно в България, особено в сфера например като микробиологията. Магдалена признава, че "предпочита професионално научно развитие във Франция, но това не й пречи да се интересува от това което става в родината". Тя е съдействала и за организирането на срещата на експерти от Агенцията по заетостта, която реши с лични срещи с младите българи в ЕС да им представя възможностите за работа в България. Според Магдалена подобни срещи са полезни и навременни. Инициативата на Агенцията по заетостта, свързана с българските студенти в чужбина и тяхната бъдеща реализация на пазара на труда ще продължи.