Студентската окупация в София срещу правителството и студентските протести в Европа

В разгара на студентската окупация на Софийския университет, която поиска оставката на правителството на Пламен Орешарски поставяме въпроса за приликите и разликите със студентските протести в Европа

Май 1968, Франция - окупации на фабрики и на университети из цяла Франция, които водят до падане на правителството на Де Гол, Прага 1968, Март 1968; Лос Анжелис - студентски и ученически стачки водени от движението Чиканос за права на мексиканските американци; студентски стачки в Германия, 1973; възстанието в Атинския политехнически университет срещу диктатурата на “Черните полковници”; 1989 - протестите на площад Тянанмън; 1997- Белград, Сърбия; 2007 - ученически протести в Холандия/срещу натовареността/; 2009  сблъсъци и ранени в Барселона по време на студентски и ученически протести срещу т.нар. Болонски процес - общоевропейска реформа в образованието;2009 - сблъсъци между студенти и полиция  в протест започнал от университета Сапиенца, следвани от Болоня, Неапол и Венеция; 2010 - ученически и студентски протести в Лондон и Великобритания срещу увеличаването на таксите; студентски протести във Валенсия 2012; есента на 2013 протести на студенти и ученици във Франция срещу депортацията на техен арменски съученик и съученичка от ромската общност в Косово. Брюксел - една от сградите на ЕК - обсадена от стачкуващи студенти и ученици срещу съкращенията в сектора образование и вдигането на таксите. Годината е 2011.

Общото във всички тези протести, родени по различни поводи е участието на учащи се, както и тяхната готовност да се чуе гласът им по ключови въпроси по водените социални, икономически, образователни и законодателни полотики на управляващите.

Мила Минева и Мария Иванчева коментират обвинението, отвравяно от кръгове близки до управляващите, че студентите се политизат. Според тях всеки граждански протест е политически, защото е свързан с идеи за общото ни живеене. А темата за т.нар. "опасна политизация на Университета" е капан. Според Мила Минева истинският проблем не е политизацията, а де-политизацията на обществото ни. Де-политизирано в смисъла на тотално атомизирано, лишено от общ хоризонт, от воля за общи действия. 

Мария Иванчева, която е едно от лицата на платформата "Нови леви перспективи" намира протестът срещу правителството на БСП за оправдан, доколкото в управлението на българските социалисти, според нея, няма нищо ляво. "Това е партията, която още от преди 1989 се грижи за личния бизнес на партийната си номенкратура.. БСП направи приватизацията и въведе плоския данък - а това са само два от възможните примера за дясна политика."

Приподавателката по социология Мила Минева също така коментира и данните от проучвания на общественото мнение, където студентската окупация намира висока, макар и пасивна подкрепа.

Според Мария Иванчева от способността да се формулират идеи за нови политики  зависи резултатът от студентската окупация и значимостта й за промяна на обществените нагласи.