Експерти за българския гласоподавател и евроизборите
Вече са ясни тези, които ще се състезават за нашия глас на евроизборите. А кои сме ние? Какъв е образът на гласоподавателите и как той се промени през годините?
На тези въпроси отговори проф. Антоний Тодоров:
Правил съм много проучвания през последните 20 години и виждам, че гражданската политизация вече е нопостижима за нивата на първите демократични години, въпреки протестите през последната година. Избирателите станаха по-аполитични. А всъщност те са отвратени от онова, което виждат като политика. Те смятат политиката за частно занимание на група хора, за техен личен интерес, а не като загриженост за общото благо. Начинът, по който се прави политика я дискредитира. Особено силно изразена е деполитизацията сред най-младите. Различията между основните политически партии се заличиха, така че много българи са убедени, че който и да дойде на власт нищо няма да се промени.
-
Интервюта на Д.Якова и В.Начкова
Кой гласува на европейски избори? По-образованите, по-възрастните, по-богатите? Какви данни събират статистиците и дават ли ни представа те какъв е европейският избирател?
Антоанета Приматарова от Центъра за либерални стратегии коментира, че няма обобщен образ на европейския избирател. Това са всъщност 28 избори в национални държави, с техните законодателства - къде задължителни, къде с праг за влизане в парламента и с най-различни кампании. Сумираните данни и намереното средно аритметично число не ни дава европейския избирател. За тези избори ще бъде важоното да се види дали ще се пречупи тази тенденция към намаляваща избирателна активноист. Всяка година избирателната активност спада. Поради кризата има голямо недоволство, което се стоварва и върху ЕС и очакванията са, че в този европарламент би могло да има до 25 процента евроскептици. Мисля че основното съсредоточаване ще бъде върху съотношението между евроскептиците и проевропейски настроените граждани.
Още европейски теми:
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
