Какъв е броят на учебниците и доколко съдържанието им се определя от правителствата в различните страни-членки на Европейския съюз?

материал на Ирина Недева

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Как стои въпросът с броя на учебниците и доколко съдържанието и броят им се определя от правителствата в различните страни-членки на ЕС е темата на европейската ни радиорубрика.

В броените дни на българското правителство, което според споразумението между политическите сили трябва да попаде оставка в последната седмица на месец юли, то обяви намерението си да приеме наредба за връщане към модела "Един предмет-един учебник", който помним от времената на бившия режим преди 1989г. Какви може да са последиците и редно ли е това решение да се оправдава с "европейския опит", където има толкова различни практики.

Министър Анелия Клисарова, когато представяще резултатите на допитване поръчано от Министерството, обясни логиката на това намерение с нуждата "правителството да гарантира едно правилно съдържание" и с улеснението на учители и ученици, които "иначе се объркват от правото на избор". Към аргументите за въвеждане на един учебник по един предмет българския министър на образованието се позова на европейския опит и по-специално на Австрия, въпреки че на практика там има най-голям избор на учебници. Затова решихме в европейската радиорубрика да проверим отговаря ли на истината товя твърдение и как се използва европейския опит.

В Австрия и Германия има голям брой издателства, които издават по пет учебника годишно. България заема доста ниска позиция в тази област. Това сочат данните на Асоциацията на eвропейските издатели на учебници (АЕИУ) (European Educational Publishers Group, EEPG), която е учредена през 1991 година и в която членуват по едно издателство от дадена страна. Основната дейност на Асоциацията, освен редовните срещи, са мрежите и наградите за най-добър европейски учебник, които се организират всяка година и се връчват на церемония във Франкфурт през първия ден на големия Франкфуртски Панаир на книгата. Журито, което избира учебниците и присъжда наградите, спазва принципите, формулирани от комисия, която работи вече няколко години за Европейската комисия в Брюксел. Тази комисия разработва и дефинира принципите за качество на учебниците.

Ето и обобщението, което можем да направим по данните от годишни изследвания и доклади на European Educational Publishers Group, EEPG .

1. Брой на издателствата, активни по издаване на учебници в различните страни на ЕС:

Въпреки, че броят на активните издателства варира от страна в страна, броят на основните издатели се запазва между три и пет.

2. Системите за одобряване на учебниците.

В Северна Европа, е имало системи за одобряване, но в течение на времето те се променият или премахват в повечето страни. Преди 8–10 години в Норвегия и Финландия са работили системи за одобряване, които вече не съществуват. Естония е една от последните страни, в които се премахва системата за одобряване и това става преди 3-4 години. Ако гледаме картата на Европа от север на юг, виждаме отсъствието на системи за одобряване в Северна Европа, а колкото повече се придвижваме на изток и на юг, толкова повече се увеличават случаите на страни със системи за одобряване на учебници.

В Гърция няма възможност за какъвто и да било избор. Министерството на образованието в Гърция издава по един учебник за предмет, за клас за държавните училища. Според Асоциацията на eвропейските издатели на учебници (АЕИУ), това е една от крайностите, които може да бъдат наблюдавани. Разбира се, съществуват разлики в страните, в които съществуват системи за одобряване.

3. Броят на учебниците в употреба по даден предмет. В Швеция, Чешката република и Австрия разполагат със сравнително най-голям набор от учебници, например по математика, между които може да се избира.

Пример – по предмета математика за шести клас в Австрия учителят може да избира от 21 учебника. Що се отнася до България, за всички споменати случаи дотук може да се избира от три учебника.

4. Размерът на обществените разходи за учебници в различните страни. В единия край е Австрия с размер на разходите от 100 млн. евро, а в другия – Словения, с много по-ниска сума, като същото важи и за Сърбия. България се намира на нивото на Литва, но все още е много далече от средните стойности за този показател. По отношение на обществените разходи за учебници като част от БВП България е в средата на класацията с резултати, много по-ниски от тези на Австрия и Литва.

Австрия и Финландия заемат относително високи позиции с големи разходи за учебници на ученик в сравнение с източноевропейските държави – Словения, Унгария, България и Сърбия.

Най-често образованието се финансира от държавата. Средно в Еропа на него се падат около 5,1 % от БВП, като някои страни са под това ниво, други са над него и може да се наблюдават разлики.

5. По отношение на резултатите за грамотност и подготовка на учениците, т.нар. общоевропейски изследавния PISA, Северна Европа показва много по-високи резултати. В Северозападна Европа – няколко оратори вече го споменаха, – например във Финландия, в Нидерландия и в Белгия, резултатите са високи.

Според Веселин Методиев, бивш министър на образованието на Република България и Йоана Томова, издател от най-старото издателство за убчебвици в България "Просвета" има пряка връзка между високите резултати на учениците от северозападна Европа на тестовете PISA и свободния избор на учебно съдържание. Учениците от тези страни не случайно постигат по-високи резултати в сравнение със страните в Югоизточната част на Европа.

Издателство "Просвета", заедно с Асоциация “Българска книга”, реагира остро на проекта за въвеждане на един учебник по един предмет, въпреки, че като най-старото издателство на учебници вероятно "Просвета" има най-малко основания да се безпокои, и най-големи основания да се надява да продължи да издава. Въпреки това "издателството не се блазни от идеята за монопол и липса на конкуренция, защото смята, че връщането към тази остаряла практика е напълно в разрез със съвремеността и реалността и на електроните учебници, които издателството вече е започнало да разработва".

Все по- важно в 21 век ще е правото на избор на учебно съдържание и това то е все-индивидуално насочено към нуждите на ученика. "Ние имаме доверие в учителите, и способността им да избират учебника, каквото явно Министерството на образовието няма", каза Йоанна Томова, директор на издателство "Просвета". Тя опроверга и аргументът за единно съдържание, на който се позовава министър Клисарова като дава пример с Австрия. "Това е абсурд, грешна употреба на аргумент, защото точно в Австрия има уникален избор на учебници, само по предмета математика за шести клас има 21 учебника между които учителите могат да изберат да преподават".

Цвета Бестничка от Асоциация Родители също заяви, че родителите не се блазнят от идеята да договарят с министреството, кой да е единствения учебник. "За родителите е важно децата да постигат нивата на функционална грамотност според европейските показатели на PISA, а не да зазубрят съдържание, с които да влязат в университетите, без на практика да са се научили да мислят".

Конкуренцията между авторски екипи и учебно съдържание е важен елемент от едно качествено образование.

На практика сега действащият закон гарантира възможната допустима намеса на правителството, и съответно на Министерство на образованието да участва в процеса на промяна на учебно съдържание, а всички налични учебници, които са одобрени по един предмет са одобрени именно от Министерството, така че намeранието е напълно лишено от смисъл, според бившия министър на образованието Веселин Методиев.

За примера, който идва от Унгария, която неотдавна национализира издаването на учебници и премина към системата на т-нар.единствен учебник по предмет, Йоана Томова каза, че това практика наложена в крайна сметка от една дясно и националистическо управление, като това на Виктор Орбан, което национализира масово, а тези политики родиха много протести на място, както и критики от страна на европейски организации. Реакция от Асоциацията на европейските издатели на учебници ще има и ако намерението на Министреството на образованието за преминаване към системата един убечник-един предмет се реализира с подпис под съответната Наредба.Според европейците разходите за образование могат да спомогнат за икономическия растеж, а всички знаят, че икономическият растеж понастоящем, в тези трудни времена, е от съществено значение. В повечето страни финансирането се предостнавя от националните или регионалните органи на властта или чрез общините, но това финансиране не трябва да е обвързано с намеса на приветлствата в съдържанието на учебниците.

В този смисъл един от изводите на Асоциацията на европейските издателства е: Ако имате лош учебник и добър учител, ще постигнете средни учебни резултати. Ако разполагате с добър учебник и лош учител, отново ще постигнете средни учебни резултати. Но ако имате добри учебници и добри учители, тогава ще постигнете качествено образование.

Целият материал, с автор Ирина Недева може да чуете в звуковия файл.

Още европейски теми: