Източна Европа е по-засегната от наводненията сочи анализ на Европейската агенция по околна среда

Снимка: БГНЕС
В началото на януари излезе проучване на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС), според което в последните десетилетия в повечето региони в Европа има тенденция на нарастване на тежките валежи, особено през зимата. Броят на големите наводнения в Европа се увеличава от 1980 г. насам. Проучването обобщава даннито за периода 2000-2011 и прави сериозни изводи за ръст в наводненията и щетите.

Най-много  хора (на глава от населението) са засегнати от наводненията в Югоизточна, Източна и Централна Европа. През 2014 г. тежки наводнения имаше и в Босна и Херцеговина, Хърватия и Сърбия. По данни на Европейската агенция по околна среда поне 50 души загинаха по време на наводнения на Балканите през май 2014. Щетите само в Сърбия, Босна и Херцеговина, и Хърватска, достигнаха 3.5 милиарда евро.

До 2050 г. речните наводнения могат да засегнат около 300 000 души годишно в ЕС , а до 2080 г. -- и до 390 000 души. Това е повече от двойно увеличение спрямо годините 1961-1990. Ако не се вземат мерки, до края на 21 век броят на хората, засегнати от крайбрежни наводнения в ЕС ще варира между 775 000 - 5 500 000 души годишно. Броят на смъртните случаи в ЕС, дължащи се на крайбрежните наводнения, до 2080 г. ще се увеличи със 150 - 3 000, в зависимост от количеството дъжд.

Как да си обясним това, че Източна Европа е по-засегната, ни помага Любомир Костадинов , експерт в програма „Води“ на Дунавско-Карпатската програма на ВВФ, Световния фонд за дива природа. По дунавско-карпатската програма, която действа на територията на Украйна, Молдова и Румъния е направед анализ на  уязвимостта на Дунавската делта. Изводите от този анализ са в съзвучие и с резултатите от  анализа, изготвен от  Европейската агенция по околна среда. А основният извод според  директора на Дунавско-карпатската програма на ВВФ Андреас Бекман е че “Разрушенията в Източна Европа със сигурност нямаше да бъдат толкова сериозни, ако екосистемите бяха в по-добро състояние и имаше по-добро управление на речните басейни”. От Световния фонд за два природа са сигурни, че Европа разбира, че "трябва да работим с природата, а не срещу нея, за да се справим с тези предизвикателства.“въпрос на време и на осъзнаване е този принцип да залегне и в страните от бивша Източна Европа, където по инерция все още действа мислене от миналото, което в най-драстичните си форми се е изразявало в опити за "обръщане на течението на реки" или интензивно строителство на диги, вместо в осигуряване на заливни зони и търсене на други начини за компенсиране на заляти земеделски площи. Добрите примери идват от приключилите реставрации на заливни площи в дунавската делта, течението на Тиса в района на Будапеща , на Морава в района на Братислава, и др.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!