Месечен информационен обзор на събитията от Европа и ЕС за февруари

Вторият месец на годината също беше белязан от терористична атака в страна от Общността. Серия от три нападения в датската столица Копенхаген на 14 февруари отне живота на трима души. Местен младеж от арабски произход откри стрелба по културен център, където бе обсъждана темата за ислямизма и свободата на словото. Нападение имаше и срещу синагога в датската столица. ЕК, Европейският съвет, Европейският парламент, НАТО и САЩ осъдиха нападението, а заради атаките, столицата на Дания беше поставена под засилена полицейска охрана.

На първото за годината работно заседание, проведено на 12 февруари в Брюксел, месец след атентатите и в Париж, лидерите на ЕС одобриха план за борба срещу радикализацията на младите мюсюлмани и за предотвратяване на нови нападения. Предвиждат се действия главно в три насоки: превенция на радикализацията, откриване на терористи и международно сътрудничество. Държавите членки предвиждат контрол по външните граници на ЕС, по-специално на летищата, за гражданите на 26-те страни от Шенгенското пространство. За целта трябва да се промени Шенгенският кодекс, който забранява системния контрол. Темата е деликатна, предупреди Жан Клод Юнкер, като за пореден път наблегна, че Шенген е част от решението, а не от проблема.

Кризата в Украйна и този месец остава една от водещите теми в ЕС. Четири дни след споразумението за прекратяване на огъня, постигнато в Минск на 12 февруари, бе оповестен разширен списък със санкции срещу на ЕС срещу

редица руски физически и юридически лица. Решението за тях е било взето  от Съвета на ЕС през януари, поясни говорителят на Европейската служба за външно действие Мая Кочиянчич. Тя добави, че на същото заседание е било решено службата да подготви допълнителен набор от санкции. Пристъпването към ново разширяване на санкциите ще бъде преценено според развитието на събитията, посочи Кочиянчич:

"Очевидно, в зависимост от развитието, тези мерки могат да се променят в положителна или отрицателна посока. Това, което правим в момента, е да наблюдаваме много внимателно прилагането на споразумението от Минск. Вие виждате, с помощта на наблюдателите на място и различни други източници, че прекратяването на огъня в голяма степен се спазва, независимо от множество инциденти, но ние искаме да подчертаем, че то е задължително, Стрелбата трябва да спре!!!".

В същото време обаче и сепаратистите, и Арията в Украйна заявиха, че няма да изтеглят тежките оръжия, докато ответната страна не прекрати атаките.

Москва осъди новите санкции като нелогични и непоследователни, дни след срещата на върха в Минск, и предупреди, че ще даде адекватен отговор.

Месечния обзор продължаваме със срещата на представители на страните от Централна и Югоизточна Европа, провела се в София на 9 февруари. Учредена бе Група на високо равнище за изграждане на газовите връзки в Централна и Югоизточна Европа. По думите на зам.-председателя на ЕК Марош Шефчович, групата ще работи не само на политическо, но и на експертно ниво:

"Експертите ще работят по въпроси, свързани с енергетиката в Централна и Югоизточна Европа и в Адриатическия регион. Най-важното решение, около което се обединихме днес, е че всички държави от този регион - на Централна и Югоизточна Европа, трябва да имат поне три източника на газ. Също така направихме бърз преглед на най-важните приоритетни инфраструктурни проекти в областта на енергетиката, които не само предстои да реализираме изключително бързо, но също така и ще бъдат съфинансирани от ЕС".

Премиерът Борисов посочи, че поради географското си положение страната ни има потенциал да бъде своеобразен разпределителен център на газ за Югоизточна Европа и ЕС. Премиерът заяви, че очаква юристите на ЕК да прегледат предложението за създаване на газов хъб на наша територия, като до него да стигне тръбата на "Южен поток". По предварителни разчети, изграждането на центъра у нас ще струва 2,2 милиарда евро.

Този месец ЕК започна работа и по създаването на европейски енергиен съюз - един от ключовите приоритети на Комисията Юнкер, като  целта му е да помогне на страните членки да намалят зависимостта си от вноса на енергоизточници, както и да превърне ЕС в лидер в борбата срещу глобалното затопляне. Рамковата стратегия на Енергийния съюз трябва да бъде одобрена на 25 февруари.

И още едно решение - Европейската комисия предложи да отпусне 1 млрд. евро по линия на инициативата за младежка заетост още през тази година. С промяната, предварителното финансиране, което държавите от ЕС получават, за да стимулират младежката заетост, ще се увеличи 30 пъти.  Комисарят по заетостта и социалните въпроси Мариан Тейсен заяви, че предложението цели да помогне на близо 650 хил. млади хора в Европа да започнат работа по-бързо:

"Почти 5 милиона млади хора в Европа нямат работа в момента, а повече от 7 милиона не са заети в работа, образование или обучение. Младите хора са в значително по-голям риск да изпаднат в бедност, отколкото през 2008 г. В някои европейски страни безработицата сред младежите е около 50%, а това е неприемливо. В някои страни сме в опасност да изоставим цяло поколение. Тази инициатива е създадена да подкрепи районите с най-висока безработица сред младежите. С определен бюджет от 3.2 милиарда евро, допълнен със същата сума от Европейския социален фонд се цели да се осигури подкрепа на младежи, които не са заети в работа, образование или обучение."

Според предложението на ЕК, държавите от ЕС, които участват в инициативата, ще могат да получат 1/3 от предвидените 3,2 млрд. евро веднага след приемането на оперативните програми.