Езиковата политика на Европейския съюз

В този смисъл придобиването на разнообразна гама от езикови умения се оценява като изключително важно за всички граждани на ЕС поради това, че им позволява да се възползват напълно от икономическите, социални и културни предимства на свободното движение в рамките на Съюза. Многоезичието е важен елемент от европейската конкурентоспособност. Затова към целите на езиковата политика на ЕС спада и това, че всеки европейски гражданин следва да владее освен майчиния си език, и два други езика. В този смисъл е Резолюция на Европейския парламент от 2009 година, относно многоезичието като преимущество за Европа и обща отговорност, с която се утвърждава принципа на езикова равнопоственост. Европа не забранява, а поощрява изучаването и комуникацията на майчин език като условие за ефективно участие на малцинствата в обществения живот. Отделен е въпросът, че наред с обучението на майчин език, в повечето държави се насърчава предприемането на мерки за провеждане на обучение по историята, културата и традициите на малцинствените общности. Ето това как става в някои от държавите, членки на ЕС.
Австрия има население от 8,5 милиона души и през 2000 г. се приема специален Закон за езиковите права на малцинствата. В чл. 8 на този закон се регулира и обучението на майчин език на многообразно представените национални групи. Езиковото обучение се осъществява на 22 майчини езика (включително и български), като допълнителните разходи за това са около 14.67 млн. евро годишно само за учебни материали. Около 15 процента са учениците с майчин език, различен от немския
Белгия - има три официални езика - нидерландски, френски и немски. Повече от половината от населението е нидерландски-говорещо (56-60%), френският е вторият най-разпространен език (40-44%), а немският се говори от по-малко от 1% от населението. Независимо от това, и трите езика са официални и са в група А на учебния план в съответния регион
Румъния - Румънското законодателство може да служи като образец за добра практика и еталон винаги когато става въпрос за права на малцинствата и употребата на техните езици. Всичките 19 малцинства са представени в парламента. Румънският парламент обяви със закон 24 май за Ден на българския език в Румъния. Заслугата е на банатските българи. Идеята е на депутата Николай Миркович, който още през 2014 г. внесе предложение в румънския парламент 24 май да се чества като Ден на българския език в Румъния. Указът на румънския президент беше публикуван на 6 май т. г. в техния Държавен вестник. Първото честване на Деня на българския език в Румъния съвпада с отбелязването на 150-годишнината от създаването на банатския български правопис от учителя Йозо Рил. По този повод представители на общността на банатските българи от три държави - Румъния, Сърбия и България - ще се съберат във Винга. Това е мястото, където за пръв път се определят правилата на писане на втория вариант на книжовния български език.

Още европейски новини:
www.euranetplus-inside.eu