Европейски модели за противодействие срещу придобиване на имущество с престъпна дейност

Материал на С.Великова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Израз на тревожната статистика, според която 3600 организирани престъпни групи действат на територията на Европейския съюз, а активите, придобити от тази престъпна дейност са в размер на 110 млрд. евро, е Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Европейския съвет от 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз.

Тя задължава страните - членки да синхоринизрат с нея до 4 октомври 2015 година законовите, подзаконовите и административните си разпоредби и да изпрати на Европейската комисия текстовете на тези разпоредби. Директивата задължава държавите-членки да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че лицата, засегнати от предвидените в Директивата мерки, имат право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, за да защитават правата си.
В 27 от 28-те държави членки на ЕС имат модел на конфискация. Всяка страна има различен подход, но всички срещат еднакви затруднения в идентифициране на незаконно продобитото имущество, а също и в това как държавата да управлява вече иззетото. Ако в България акцентът е върху установяването и запорирането на имуществото, в румънския модел е върху съдебния процес, при който се отнема имуществото. Италианците пък се фокусират върху третата фаза, а именно реализацията на вече отнетото имущество. Приликата между трите модела е, че няма една единствена институция, която да управлява целия процес, обяснява Пламен Георгиев, председател на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.
Още европейски новини:
www.euranetplus-inside.eu