България ще поиска от ЕС компенсаторни плащания за отглеждането на медоносни култури

В подготвяната за първи път нотификация на новата програма за развитие на селските райони  2014-2020 г., която предстои да бъде внесена в Брюксел тази есен, България ще поиска компенсаторни плащания и за отглеждането на медоносни култури. 

Това съобщи  министърът на земеделието и храните Десислава Танева, като изрази надежда за получаване на одобрение до края на годината и още от следващата кампания 2016 г. пчеларите да могат да кандидатстват за финансовата подкрепа.

Според евродепутата Мария Габриел усилията на българските пчелари са усилия и на всички европейски пчелари, защото секторът има нужда да бъде по-често на дневен ред на европейските институции, което ще доведе до повече мерки на национално ниво, подпомагащи сектора.  

В подкрепа на тезата си,  Габриел посочи, че  Националната програма по пчеларство работи много добре, налице е държавна схема за подпомагане, но има нужда и от още мерки.

Включването на медоносните култури към агроекологията ще позволи да бъде засегната съществената част на проблема –темата за опрашването, 80 % от цъфтящите растения на земята, с чиято помощ произвеждане една трета от храната ни, е вследствие на опрашването. Става въпрос за милиарди левове, на които се изчислява стойността като полза за всички нас. Ето защо трябва  да бъде търсена подкрепа за сектора.

За целта ще бъде ползван европейския опит, който е особено ценен за опазване на биоразнообразието, подчерта Мария Габриел. Вниманието трябва да бъде насочено към медоносните  култури –не само към рапицата и слънчогледа, но и към липата, какъвто е примерът на Унгария.

Евродепутатът  подчерта, че голямата цел е продължаване на двугодишния мораториум за ползване на пестициди, който изтича през декември.  До 30 септември националните институции лаборатории и институти за научни изследвания трябва да подадат данните си  на Европейския орган за безопасност на храните с наблюденията си за ефекта от двугодишната забрана. 

Мария Габриел уточни, че след като бъдат събрани данните от 28-те страни – членки, Европейската агенция по безопасност на храните ще предостави данните на ЕК и въз основа на анализа, тя ще прецени,  дали да продължи мораториума. Особено важно е това да става в диалог между националните и европейските институции. 

Като успех в тази посока тя посочи създадената от нея работна група в ЕП, посветена на проблемите на пчеларството и здравеопазването. Тя ще бъде добър събеседник и на пчеларите, и на националните институции и ще осъществява връзката им с институциите, от които зависи решението на възникващите проблеми на европейско ниво.  Представянето и популяризирането на пчелните  продукти са въпроси, пред които има сериозни предизвикателства и затова сътрудничеството с институциите на европейско ниво е много ползотворно, за да могат  тези въпроси да бъдат решавани, подчерта Мария Габриел.