Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
През този месец Европейският стабилизационен механизъм (ESM) – постоянният механизъм за защита от кризи в еврозоната – навърши 3 години. Той наследи временния Европейски фонд за финансова стабилност (EFSF), който издаваше облигации по време на кризата с държавните дългове през 2012 година. Европейският стабилизационен механизъм е създаден с цел да бъде своеобразна „защитна стена“ срещу дълговата криза в еврозоната, която има за задача да кредитира закъсали банки и държави в нея. Съгласно регламента предоставянето на необходимата финансова помощ е строго обвързано с определени условия, които страните трябва да спазват. По този начин Европейският стабилизационен механизъм се превръща в основен инструмент за финансиране на нови програми в страните от еврозоната. Слушателите може би си спомнят, че първата страна, подпомогната от фонда, беше Испания. Европейският стабилизационен механизъм се включва и в голямата, трета по ред, спасителна програма за Гърция. В края на изминалата седмица в гръцкия парламент беше подложен на гласуване пакетът от реформи, договорен с правителството по тази програма, а днес - 20 октомври – в страната започва мисията на кредиторите и, от която ще стане ясно дали ще бъдат отблокирани допълнителните 2 млрд. евро, които Атина ще получи по силата на постигнатото през юли споразумение.
Въпреки че страната ни не е член на еврозоната, в нейния спасителен фонд (Европейския стабилизационен механизъм), разпределящ милиарди евро в закъсали държави и банки на територията на ЕС, работят 6-ма българи. Един от тях е Калин Анев, главен секретар на ЕСМ. Предлагаме ви неговата равносметка за ролята на Европейския стабилизационен механизъм за съхранението на финансовата стабилност на ЕС през изминалите 3 години, за състоянието на банковите системи в еврозоната в момента, както и анализа му на новите предизвикателства пред стабилността в еврозоната.
