Мерките на ЕС срещу тероризма и правата на гражданите след атаките в Париж

Материал на Л.Железова и В.Начкова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията коментира мерките след атентатите в Париж.
Това, което виждаме до момента е медийното отразяване на търсенето на извършителите, съответно изясняване на профилите, връзките и т.н. Много малко знаем за това какви промени в законодателството се планират, какви средства ще бъдат отделени. Това, което можем да коментираме е предишния инцидент в Париж, свързан с убийството на журналисти, на полицаи на клиенти на едни супермаркет. Сега видяхме, че Париж е също толкова безпомощен, колкото и тогава. Някакви особени мерки очевидно не бяха взети за тези десет месеца. Голямата разлика е, че имаме един още по-сериозен проблем, свързан с преселението на стотици хиляди хора, които се очаква в рамките на две години да станат над милион и половина. Това навлизане на тези хора е абсолютно неконтролируемо. Последните събития показаха, че през тези гръцки острови, през Македония и през Сърбия са влизали хора с фалшиви документи и с намерения да участват в терористични актове. Европа е абсолютно безпомощна да вземе каквито и да е мерки за своята сигурност.
Денчо Георгиев, експерт по европейско право, посочи:
Не смятам, че точно събитията в Париж ще предизвикат някакви особени промени в правата на гражданите. По-скоро това което може да се очаква е ограничения за свободата на движение на бежанците. Не мисля, че ще има някакви крайни мерки, въвеждане на военно положение, което да попречи на движението на гражданите. Не съм оптимист , защото проблемът с бежанците остава и това е проблем за бъдещето на ЕС. Бежанската криза е един провал за политиката за пространството на свобода, сигурност и правосъдие на ЕС. Лисабонският договор се провали в постигането на целите, които си поставяше.
Още европейски новини: