Стратегията на ЕС за справяне с бежанската криза


Миграционният натиск в Европа е сред водещите теми в работата на Европейските институции  през последните месеци. Членовете на Европейския парламент одобриха допълнително близо 401 милиона евро от бюджета за справяне с проблема. Тази седмица Гърция започна да връща мигранти в Турция по силата на специалното  споразумение, договорено  между Турция и  лидерите на Европейския съюз.

Гражданите на Европа също настояват за отговори. Според проучване на Евробарометър, две трети от тях смятат, че решенията трябва да са на европейско ниво, а не на национално.

Пред Росинка Проданова, белгиецът Жан Кромбоа, преподавател по европейски науки в Американския университет в Благоевград коментира  темата: Европейските институции не са ефективни, защото страните членки не могат да постигнат съгласие  по  някои важни проблеми. Редица предложения вече са  приети, но някои страни-членки отказват да ги приложат. Да се мисли, че решения на национално ниво са ефективни е грешка. Решенията са на  европейско ниво. Много грешно е и срещу принципите на ЕС  е да се  строят огради по границите между страните – членки.

Европейските социалисти успяха да убедят 28-те държави в ЕС да приемат документ за нова общоевропейска гранична полиция, която да осигури по-строг контрол на външните граници на съюза. Скандалното в разговорите за нова версия на "Фронтекс" е това, че държавите-членки от Шенген не желаят страни като България, Хърватия и Румъния да участват. Коментар потърсихме от евродепутата Илияна Йотова. 

В момента се полагат всички усилия на европейско ниво  да се създаде нова политика  по отношение на  миграцията и убежищата. Лично аз съм привърженик на това да заработи час по – скоро новата агенция за гранична и брегова охрана, която ще помага  на държавите –членки при които има засилен  мигрантски и бежански поток, отколкото да се  строят скъпо струващи стени. Защото, по последни изчисления на България това ще струва около половин милиард лева.  Надявам се до края на април,  най- много до първите дни на май, новият пакет, който ще бъде предложен за охрана на външните граници да включва и България, а не само Шенгенска Европа, така както на този етап ЕК предлага.  В момента този документ е на обсъждане в ЕП. Ние ще внесем  допълнение към него, което да обхваща трите страни – членове на ЕС, но не са в Шенген.  Това са  България, Хърватия и Румъния. Сега ще се опитаме в новия пакет,, България като външна граница на ЕС да бъде записана изрично и по този начин да получим всички онези необходими помощи, които са предназначени за шенгенските държави. 

Евранет плюс на Радио Благоевград можете да чуете в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!