Страсбург: в очакване на ключово първо заседание на новия Европейски парламент

репортаж на Валерия Николова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"4 дни. 28 държави. Милиони регистрирани гласоподаватели. Избиратели от всички страни на Евросъюза излязоха, за да заявят своя глас на европейските избори 2019-та. От кабинковия лифт високо в Татрите до сауната в двора на гласоподавател в Естония - хора от различни поколения гласуваха заедно. В Берлин старчески дом бе превърнат в избирателна секция, докато млади европейски от Ирландия до Малта отбелязаха силно присъствие на изборите като пълнолетни и така избраха своето бъдеще."

гласи равносметката от евровота.

Сега гражданите очакват от новия Европейски парламент решения и мерки от Евросъюза по въпроси като промените в климата, работните места, сигурността, дигиталната трансформация и миграцията. За да може Европейският съюз да отговори на предизвикателствата, трябва да бъде ясно кой ще застане начело на институциите.

Първото пленарно заседание на Европарламента е от 2 до 4 юли в Страсбург и на него евродепутатите изберат следващия председател на институцията.

Кандидатите за поста могат да бъдат номинирани от политическа група или от група от поне 38 евродепутати.

"Парламентът трябва да избере своя председател на първата сесия. Остава въпросът кой ще ръководи Европейската комисия и винаги, когато има такива постове, те вървят в пакет и ще се разпределят между основните партии. Това е нещо, което ще следим", казва Теодор Стойчев, ръководител на представителството на ЕП в София.

Преди първото пленарно заседание на новия парламент депутатите ще трябва да решат дали искат да се присъединят към някоя политическа група и коя точно. Всяка политическа група трябва да има най-малко 25 членове, избрани от най-малко седем държави-членки.

Теодор Стойчев прогнозира различни и динамични мнозинства в новия Европарламент и насочи вниманието към това какво ще се случи с крайните антиевропейски сили, които вероятно няма да успеят да се обединят в група:

"Няма да има това мнозинство, което го имаше в последните много години "център ляво-център дясно" - социалистите и демократите, и Европейската народна партия. В момента се говори повече за едно проевропейско мнозинство, което ще включва три или най-вероятно четири партии: ЕНП, която запази позициите си и е най-голямата партия в ЕП, Социалистите и демократите, които са втората партия. След това идва новата партия, която се формира около ядрото на бившите либерали и Макрон "Обнови Европа", както и Зелените, които записаха силно представяне в много държави в ЕС и ще имат очевидно по-силно присъствие в институциите".

На първото заседание ще бъдат избрани още 14 заместник-председатели и петима квестори. Ще бъдат взети решения и за състава на парламентарните комисии и подкомисии.

В ръцете на европарламента е и да избере нов председател на Европейската комисия, но това ще стане по време на втората пленарна сесия от 15 до 18 юли.

Ще се наложи ли принципът на „водещия кандидат“ при избор на председател на Еврокомисията въпреки силния отпор от Франция и Испания?
Според Весела Чернева от българския офис на Съвета за външна политика решението е в ръцете на европейските лидери:

"Съветът тук отново изглежда, че ще вземе решението и за шеф на Комисията. Двете големи партии - ЕНП и Партията на социалистите и демократите, са вдигнали своите кандидати Манфред Вебер и Франс Тимерманс, но има голяма коалиция срещу принципа на водещия кандидат".

Ако Европарламентът успешно избере нов председател на Европейската комисия на втората пленарна сесия от 15 до 18 юли, кандидатът ще има възможност да започне сформирането на екип от еврокомисари през лятото въз основа на номинации от държавите членки. Целият състав на колегиума на комисарите ще бъде избран в края на октомври.