Политиката на ЕС за Косово – в контекста на европерспективата на Западните Балкани

На фона на въпросителните около старта на преговорите за членство в ЕС на държави като Албания и Северна Македония, някак съвсем далечна започва да изглежда европейската перспектива на Косово. Тази страна от Западните Балкани също е с амбиция да стане член на ЕС, но все още попада в категорията „потенциален кандидат“, което означава, че трябва да извърви още немалко път.

С цел да бъде подпомогната страната да утвърди стабилността, мира, демокрацията и мултиетническото общество, ЕС има специално представителство в Косово. То трябва да гарантира и стабилността в целия регион на Западните Балкани, като развива и поощрява добросъседските отношения между отделните държави. От 2016 година специален представител на ЕС в Косово е българката Наталия Апостолова.

„Все още има пет страни членки на ЕС, които не признават независимостта на Косово. Поради това се налага да имаме тази „двойна шапка“ – казва Апостолова. - Моят мандат идва от Съвета на външните министри и е свързан с комуникации с правителството и институциите в Косово. От друга страна, аз управлявам и финансовата помощ, която Съюзът отпуска и която възлиза на 100 милиона евро/годишно. Ръководя и делегация от 155 души - една от най-големите структури, които ЕС има по света. Знаете, че Косово е най- младата демокрация – едва на 10-12 години, и участваме в т.нар. „state building“. Подпомагаме развитието на институциите и държим на  върховенството на закона във всичките му форми. Затова експерти от страните-членки, работят по различни проекти, свързани с това“.

Според Наталия Апостолова, постигнатото в Косово по време на българското председателство на Съвета на ЕС не е никак малко, тъй като 15 години никой не е бил поставял темата „Западни Балкани“ сред приоритетите на европейската политика. Въпросът е и сред акцентите на започналото хърватско председателство на ЕС, което по примера на България, също предвижда среща на високо равнище за това.