Как продължава Стратегическият дневен ред за научни изследвания и иновации в Черно море - посока 2030 г.

репортаж на Радостина Великова, РРС Бургас

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Рамката на Стратегическия дневен ред за научни изследвания и иновации в Черно море вече е очертана. Това информира Милен Балтов, съпредседател, заедно със Зиглидне Грубер, на Работната група от заинтересовани страни. Той отбелязва, че вниманието е фокусирано към средствата от ЕС по теми, които засягат синята икономика, интердисциплинарните области, сините кариери, предприемачеството, справянето с основните предизвикателства в областта на черноморските научни изследвания, разработването на продукти, решения и клъстери в основата на черноморския син растеж, изграждането на системи за изследователски инфраструктури в полза на черноморските общности.
Млади учени с наблюдения върху устойчивото развитие на морските територии за първи път ще се включат в заседание на Работната група на 14 юли с представяне на идеите им като инициирани млади посланици на Черно море.
При условие, че рамката на Стратегическия дневен ред, в голяма степен все пак е използван нормативен език в определянето на текстовете, от младите посланици се очаква да придадат новост от изследванията, които те самите правят.
Изследвания за икономическата ефективност и за преобразуването на морските вълни в енергия остават от значение. Балтов отбелязва:
Изцяло частните проекти, свързани с извличане на енергия от морски вълни, все още не са рентабилни, защото технологиите са нови, инвестициите са нови. Икономически изгодни са тези, при които има някакъв вид съфинансиране- било от държавата или от ЕС, но няма да е далеч моментът, в който технологиите ще бъдат достатъчно добре разработени. И това, че в момента в Черноморския басейн малко изоставаме с генерирането на тази енергия, не пречи. Защото докато страните в Северно море стигнат до едни ефективни инвестиции, мисля, че държавите в Черно море ще могат да се възползват от технологиите и от момента, в който предприемачите реално ще видят, че може да се печели от подобните дейности.
Предложената от заместник председателя на ЕК Франс Тимерманс стратегия с две части - до 2030 г. и до 2050 г. за въвеждане на енергийни мощности, свързани с енергия от моретата създава очаквания. Милен Балтов добавя:
Основните очаквания са за генерирана енергия от вятъра, който е в крайбрежната и шелфовата зона на морските региони, но голям акцент се поставя за използването на енергия от морски вълни. Със сигурност са набелязани значителни перспективи, а мощностите, които се очаква да се въведат до 2030 година за извличане на енергия- било то от вятър, слънце или вълна, ще бъдат съответстващи поне на адекватността на 10 или 15 ядрени реактора.
Надежди дава и идентифицирането на характера и динамиката на замърсителите в Черно море и създаване на система за хармонизиране и достъп до данните, което предприемат общо 35 участници от 12 страни, обединени проектно до 2025 г.
Макар и да е инициирана от ЕК и методически да се води от нея, Работната група за Стратегическия дневен ред отчита интересите и на държави като Турция, Руската федерация, Грузия, Украйна. България дава заявка да е домакин на присъствено нейно заседание през октомври или декември.