Годината на бързи обороти през погледа на "Евранет Плюс"

2021 започна с оптимизъм – ваксините са тук и пандемията е въпрос на време да остане в миналото. Надеждата бързо отстъпи, потъпкана от разказа за две Европи – едната – вярваща във ваксината и другата, която вярва, че мерките на правителствата ограничават основни свободи. И, да, над 70% от европейците вече са имунизирани, движихме се със зелен сертификат, скандинавските държави обявиха край на мерките. Но в края на 2021 новият вариант Омикрон отново събуди старите тревоги. Разказът за две Европи е напълно в сила и със Зелената сделка – на европейско ниво вече има Закон за климата, издадени бяха първите зелени облигации, но галопиращите цени на енергията потопиха Стария континент в края на годината. През цялата година Европа обясняваше колко много държи на Западните Балкани, но Република Северна Македония и Албания така и не започнаха преговори за членство, а погледите на всички бяха и остават насочени към София.  Разделителните линии между Запад и Изток само се задълбочаваха – Европейската комисия  и Европейският парламент влязоха в сблъсък заради механизма за върховенство на закон, с който трябва да са обвързани европейските средства. Унгария и Полша заведоха дело в Европейския съд, а Брюксел спря средствата им по Националните планове за възстановяване и устойчивост. Как изглеждаше Европа през 2021-ва година - вижте през погледа на авторите от рубриката Евранет плюс. 

ПАНДЕМИЯТА

Втора година в пандемия – какво успя да постигне Европа и вижда ли се светлина в тунела? Отговорите дава Ивелина Георгиева.

Европа видя в 2021 г. лъча на надеждата. Началото й беше белязано от първите ваксинации с препарата срещу Covid-19 на Pfizer и Biontech.  

"Това е светлината в края на тунела, но имаме още дълъг път да извървим. Тази малка стъпка всъщност е много голяма", каза една от първите ваксинирани във Франция.

Фармацевтичните компании обаче нямаха достатъчен капацитет за производство на ваксини, а това доведе до нередовни доставки. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призна за допуснатите грешки:

„Бяхме прекалено оптимистично настроени за поръчаните количества и възможността за масово производство. Но все още съм дълбоко убедена, че беше правилно решение всички държави от ЕС заедно да поръчаме ваксините и да ги разпределяме солидарно.“

Въпросът със забавените доставки стигна и до съда. Европейската комисия започна дело срещу фармацевтичната компания „Астра Зенека“. През септември, обаче, беше постигнато споразумение, което гарантира доставката на оставащите ваксини до края на годината.

Една от основните цели остана равнопоставеният достъп до ваксините:

"Ваксината не е панацея, която незабавно ще ни позволи да се върнем към нормалния живот. "Старото нормално" вече няма да съществува, ще има "ново нормално" и ще трябва всички да работим заедно за общото ни благоденствие", заяви германският министър по европейските въпроси Михаел Рот.

В началото на годината Европа се сблъска и с по-заразен британски вариант на коронавируса, който доведе до ръст на заболелите. Вместо да отслабват, ограничителните мерки се засилваха. Започнаха дебати за въвеждането на ваксинационни паспорти. 

„Въвеждане на единен сертификат, с който да покажеш, е си ваксиниран или, че си го преболедувал, е нещо, което би помогнало за по-лесното придвижване и за по-безпроблемното взаимодействие със здравните власти в отделните държави“, заяви за "Евранет Плюс" евродепутатът Андрей Новаков.

През март Европейската комисия представи предложението си за „дигитален зелен паспорт“. А Парламентът го прие по т.нар. неотложна процедура - без официално гласуване в парламентарните комисии. Сертификатът влезе в сила за всички страни членки на ЕС от 1 юли. Той обхваща извършена ваксинация срещу COVID-19, отрицателен резултат от направен тест или боледуване.

„Цифровият Covid сертификат ще улесни гражданите на ЕС да упражнят своето основно право на свободно движение“, каза еврокомисарят по правосъдието Дидие Рейндерс.

Председателят на комисията по граждански свободи в Европейския парламент Хуан Фернандо Лопес Агилар подчерта: 

"Допълнителни ограничения при пътуване могат да се налагат само в изключителни случаи - при влошаване на епидемиологичната обстановка по данни от Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията.“

Допълнителни мерки все пак не липсваха - с появата на нови мутации и увеличаващия се брой заразени редица държави в Европа въвеждаха строги ограничения и удължаване срока на карантина.  

Разработването и разпространението на безопасни и ефективни ваксини срещу COVID-19 остана крайъгълен камък на действията на ЕС в отговор на пандемията.

До октомври беше отчетено, че 75% от възрастното население на ЕС е напълно имунизирано. В годишната си реч за Състоянието на съюза председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен отбеляза тревожни разлики в темпа на ваксинацията в някои страни - членки. Нисък темп е отчетен и в България.

В края на ноември нова мутация на коронавируса - варианта Омикрон изправи на нокти Европа и света.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заговори за задължителна ваксинация.

"На първо място, това е от компетентността на държавите членки. Затова не давам препоръка, но ако ме питате каква е личната ми позиция, ще кажа, че преди две-три години, никога не би ми хрумнало, че ще съм свидетел на това, което виждаме в момента. Имаме тази ужасна пандемия, разполагаме с ваксини, които спасяват животи, но те не се използват, както трябва навсякъде. Това е съпътствано от сериозни разходи в здравните системи. Затова смятам за разбираемо да водим дебати за това как да насърчим и потенциално да помислим за задължителната ваксинация в ЕС."

Очакванията са Омикрон да бъде доминиращият вариант на Covid-19 в Европа през януари. Много европейски страни ускориха ваксинационните си кампании или връщат ограничения в опит да овладеят новата вълна. Европейската комисия препоръча ваксинираните да получат подсилваща доза не по-късно от шест месеца след втората доза.

Еврокомисарят по здравеопазването Стела Кириакиду настоя:

„Трябва да предприемем спешни и съвместни действия. Трябва спешно да използваме ваксините, за да затворим имунизационната пропаст. Трябва да ваксинираме колкото се може повече европейски граждани възможно най-бързо. Големите групи неваксинирани в различни региони или държави поставят на риск целия ЕС"

Като реакция на пандемията от Ковид-19 през 2021 г. европейските институции засилиха правомощията си и стартираха нови програми. Една от тях - "ЕС в подкрепа на здравето" цели да подобри готовността на здравните системи за бъдещи заплахи и пандемии.

За да отговори адекватно на новите рискове, Брюксел създаде и нов орган за готовност и реакции при извънредни здравни ситуации - HERA.

„Това е рамка, която ще позволи Европа да разполага с всички защитни мерки при извънредна здравна ситуация. ХЕРА ще бъде основният инструмент за координация на подготовката и за евентуална реакция. Ще бъде в тясно сътрудничество с държавите членки, научната общност и индустрията. Това ни липсва в момента", обяснява заместник-председателят на Европейската комисия Маргаритис Схинас.

През 2021 г. държавите-членки изготвиха планове за възстановяване и устойчивост, в които определиха програмите им за реформи и инвестиции до 2024 г. Това им осигурява финансова подкрепа по Механизма за възстановяване и устойчивост, който цели да смекчи икономическото и социалното въздействие на пандемията.

ЗЕЛЕНАТА СДЕЛКА

Рекордни цени на природния газ, ръст в цените на основни стоки – освен с пандемия, Европа е под натиска и на кризата с енергийните цени. За едни това показва колко много е необходима Зелената сделка и обръщане към възобновяемите източници, други критикуват Брюксел заради високите цени на въглеродните емисии и твърдят, че именно преходът към въглеродна неутралност е в основата на тази криза.

"Целта е проста. Ние ще определим цена за замърсяването, ще изчистим енергията, която ползваме. Ще имаме по-умни коли и самолети и ще гарантираме, че по-големите климатични амбиции ще бъдат придружени от по-високи социални цели. Затова предлагаме да се създаде нов климатичен социален фонд, който да се бори с енергийната бедност, която засяга 34 милиона европейци", казва председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в годишната си реч за състоянието на Съюза.

Пандемията сериозно отслаби европейската икономика, а в същото време затягането на екологичните правила ще засегне всички области от транспорт до производство на енергия и търговия. Основната цел на „Зелената сделка“ е Европа да стане първият в света климатично неутрален континент до средата на века.

Франс Тимерманс отговаря за Зелената сделка като заместник – председател на Комисията.

"В прав текст твърдя, че ако сега не действаме решително, нашите деца и внуци ще водят войни за вода и храна! Положението наистина е сериозно. Климатичната криза е и геополитическа криза."
"Нямаме време за губене. Нашият възстановителен план е амбициозен, но постижим. Ако вложим правилно планираните средства - все пак говорим за 1 трилион и 800 милиарда евро за идните седем години - можем да променим нашата икономика и общество."

Така през 2021 г. Европейският съюз вече има Закон за климата, койтопревръща в политически ангажимент приетият в края на 2020 г. Европейския зелен пакт за неутралност до 2050 г. В новия закон, Евросъюзът залага по-амбициозни цели за намаляване емисиите на парникови газове от 40% на най-малко 55% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г., и потвърждава неутралността по отношение на климата до 2050 г.

Докладчикът по темата в Европарламента, Юте Гутеланд от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите посочи: 

"Преговорите бяха тежки и много интензивни, но за мен е удоволствие да представя постигнатото споразумение. По-големи амбиции за 2030 година, отрицателни емисии след 2050 година, нова цел за 2040 година, бюджет по отношение на парниковите газове, който се подготвя, както и Научният консултативен съвет за въглерода. Всичко това са важни постижения за ЕС." 

През юли бяха представени серия от нови законодателни инициативи – пакетът „Готови за 2030 – Готови за 55“.

Документът съдържа 13 допълнителни ангажимента, чрез които ЕС прави опит да разшири системата за търговия с въглеродни квоти до най-замърсяващите сектори на икономиката, като автомобили и сгради.

В основата на стратегията е опитът за разширяване на механизма за ценообразуване на въглерода в ЕС, известен като Системата за търговия с емисии, където компаниите трябва да плащат за разходите за замърсяване.  Очаквано, индустрията реагира резервирано към идеите на ЕК.

Така например от амбициозната програма става ясно, че последният автомобил с двигател с вътрешно горене ще бъде произведен през 2035 година.

Пет години по-рано вредните емисии от транспорта трябва да са редуцирани с 55 процента в сравнение с нивата от 1990 година.

"Това на практика е забраната на двигателите с вътрешно горене. Смятаме, че това не е правилното решение", коментира Курт-Кристиян Шел от автомобилната индустрия, моторът на германската икономика.

И още нещо – горивата поскъпнаха значително заради въвеждането на такса върху вредните емисии. Заместник-председателят на Еврокомисията Франс Тимерманс успокои:

"Преходът или ще е социално справедлив, или няма да се случи."

Така беше създаден Социално климатичния фонд - около 72 млрд. евро ще бъдат разпределяни от 2025 г. до 2032 г., за България средствата са 2,8 млрд. евро.

А Фондът за справедлив преход е ключовият инструмент в политиката на ЕС за подкрепа на регионите, които са сред най-засегнатите от прехода към климатично неутрална икономика.

България е сред най-уязвимите страни-членки, заради работата на въглищните ТЕЦ-ове и липсата на ясна перспектива за прехода в енергетиката. Три са идентифицираните региони у нас, за които се очаква европейска помощ - Стара Загора, Перник и Кюстендил, но отговор очакват поне още пет, коментира българският евродепутат, Цветелина Пенкова: 

"Въпросът, който трябва да поставим тук, когато говорим за енергиен преход е не дали той трябва да се случи, а как и по какъв начин. За да може да помогнем на максимално много хора да намерят качествена и добре платена работа, ако се налага преквалификации."

През октомври Евросъюзът пусна и първата емисия на т.нар. "зелени" облигации по програма за икономическо възстановяване „Следващо поколение ЕС" (NextGenerationEU).

Постъпленията ще финансират дела на свързаните с климата разходи в Механизма за възстановяване и устойчивост след пандемията.

Според условията на ЕК, 37 % от Националния план на всяка държава-членка трябва да е посветен на инвестиции и реформи за климата. От държавите ще се очаква да докладват на Комисията за направените от тях екологосъобразни разходи.

Еврокомисарят за бюджета Йоханес Хан е посочил, че планът е до 2026-та година да бъдат емитирани до 250 милиарда евро под формата на „зелени“ облигации.

4 месеца преди пускането на „зелените“ облигации Йоханес Хан каза:

„Това, което правим сега, е безпрецедентна реакция на безпрецедентна ситуация.“

В съответствие с изпълнението на целите на Европейския зелен пакт, Евросъюзът обяви 2021 г. за година на железопътния транспорт. Този вид транспорт се популяризира с бюджет от около 8 млн. евро.

Евродепутатът - Андрей Новаков:

"По-привлекателен ж.п. транспорт означава по-малко автомобили по пътищата, респективно по-малко вредни емисии също така.“ 

Приета беше и новата Стратегия за горите за 2030 година.

Европейският съюз планира да наложи данък върху вноса на стомана, цимент и алуминий, произведени в страни с по-ниски екологични стандарти.

А Европейският парламент настоява за спешно приемане на ново законодателство, което да гарантира, че предприятията ще носят отговорност, когато нарушават правата на човека или вредят на околната среда.

Частният и публичният сектор трябва да допринесат за постигането на тези цели, подчертава еврокомисарят за правосъдието Дидие Рейндерс:

"Важно е да зачитаме нашите ценности, както в Европейския съюз така и извън него. Искаме да стимулираме добрите практики за опазване на околната среда извън Европа, в съответствие с международните ни ангажименти и усилията, свързани с климатичните промени."

За да се подпомогне осъществяването на Европейския зелен пакт, ЕК излезе с инициативата „Нов европейски „Баухаус“, която обхваща всички региони и територии в Европа и си поставя за цел да пречупи високите цели на европейския Зеления пакт към ежедневието на европейските граждани.

БАЛКАНИТЕ И ЕС

Франция и Нидерландия – двете държави най-сдържани по отношение на евроинтеграцията на Западните Балкани обърнаха позициите си през 2021 г. Но две ключови председателства не успяха да наредят балканския пъзел. Скопие и София не направиха нито стъпка към уреждане на споровете, а Тирана е гневна, защото последствията са и за нея. Георги Марков обяснява защо не беше постигнат напредък.

Разширяването на Европейския съюз в посока Западни Балкани, безвъзмездна финансова помощ за страните от района и отношенията с Турция, белязаха работата на европейските лидери спрямо региона през 2021. 

Европейското бъдеще на държавите от Западните Балкани се превърна в главна тема за тазгодишните ротационни председатели на Съюза - Португалия и Словения.

„Целта ни е да съживим европейската перспектива за Западните Балкани и ако успеем да го постигнем ще покажем, че сме стратегически фактор“,отбеляза словенският премиер Янез Янша.

Темата бе и в дневния ред на председателя на Европейската комисия Урсула Фон Дер Лайен, за която страните от Западните Балкани са:

„Ключови, стратегически партньори за Европейския съюз.“

Акцентът в политиката на разширяване падна върху преговорите за еврочленството на Република Северна Македония и Албани. Тема, която трябваше да приключи в рамките на  португалското председателство, ако България не поиска отлагане на процеса до окончателното решение на спорните въпроси между София и Скопие.  И така решението остана за Словенското председателство, на което освен страните - кандидатки, надежди възложи и председателят на Европейската комисия:

„Надявам се, че със Словенското председателство ще можем да дадем тласък на процеса на присъединяване на Албания и Република Северна Македония към Европейския съюз.“

В подкрепа на започване на преговорите се обяви и еврокомисарят по въпросите на разширяването Оливер Вархеи :

„Северна Македония и Албания са постигнали напредък по реформите, изпълнили са всички условия, за да могат официално да започнат преговорите. Подкрепяме този процес и се надяваме, че този месец той ще се случи.“

Но през декември дата за начало на преговорите не беше дадена, защото България продължи да настоява за гаранции, че Република Северна Македония ще се придържа към Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 година.  А, президентът Румен Радев коментира:

„Нашите партньори най-сетне разбраха къде е истинският проблем. И ние ще продължим да отстояваме не само историята, културата, но спазването на правата на македонските българи. Те трябва да получат своите ясни, конституционни гаранции“, каза президентът и отбеляза още:

„Този процес не се води от срокове. Той се води от резултати. Ние срокове не даваме, а очакваме резултати.“

На свой ред премиерът Кирил Петков също даде да се разбере, че:

„Българската позиция остава както си е, но което искаме да направим е да я надградим. И да сме сигурни, че през обща работа и комуникация вървим към добросъседство, но ще отстояваме българските интереси.“

Въпреки позицията на София, в Скопие са оптимисти, че новото българско правителство ще започне активна работа по този въпрос. Основание за това в известна степен даде и интервюто на премиера Петков за „Файненшъл таймс“, в което посочи, че ще се предложи бърз процес, с ограничена времева рамка. 

„Вярвам, че промените, които обещава тандемът Петков и Василев, имат сериозно позитивно отражение в македонската общественост. Между нас е нарушено доверието и ни трябва силна вяра, че можем да постигнем решение“, коментира специалният пратеник на Република Северна Македония за България професор Владо Бучковски. Оптимист е и премиерът в оставка Зоран Заев:

„Очакваме между 14 декември и 15 януари догодина да имаме напредък с България и да започнем преговорите с Европейския съюз“, отбеляза Зоран Заев, който освен на новото българско правителство възлага надежди и на започващото френско председателство на Европейския съюз. 

Българският държавен глава Румен Радев обаче даде да се разбере, че Париж е запознат с исканията на София:

„С Макрон се видяхме скоро в Страсбург и той знае българската позиция, така че не очаквам натиск. Какъвто натиск имаше той вече е в историята. Имаме ясна уговорка с президента на Франция.“

Бъдещето на Западните Балкани ще е сред приоритетните въпроси за председателството на Франция, обяви президентът Еманюел Макрон: 

„Не можем да градим Европа и да оставим Балканите в сегашната ситуация“, отбеляза Еманюел Макрон и обяви, че в средата на следващата година ще се проведе европейска конференция за Западните Балкани. Той обеща още да води политика срещу манипулациите на регионални сили и настоя:

 „Да не противопоставяме Изтока и Запада.“

А, посланието, че страните от Западните Балкани са ключови стратегически партньори за Европейския съюз прозвуча от председателя на Комисията Урсула Фон Дер Лайен и при посещението и в страните от региона тази година. Визита, която имаше за цел да засвидетелства интереса на Европа към района и с която Урсула Фон Дер Лайен увери властите и хората там, че евроинтеграцията е възможна. И за да подпомогне този процес съюзът обяви предоставянето на безвъзмездна помощ до 2028 година: 

„Комисията взе решение за предоставянето на финансовата подкрепа, за да свърже тези страни  с приоритетите на Европейския съюз и за да улесни и насърчи регионалното сътрудничество в региона, който е ключов за бъдещето“, отбеляза председателят на Европейския съвет Шарл Мишел.

Засега в бъдещето остава и решението на друг важен за съюза въпрос - за отношенията с Турция. След посещение в Анкара тази година, белязано от скандал с липсата на стол за председателя на Европейската комисия при официален разговор с президента Реджеп Ердоган, Урсула Фон Дер Лайен и председателят на Европейския съвет Шарл Мишел заявиха:

„Турция проявява интерес да се ангажира по конструктивен начин с Европейския съюз. Дойдохме тук, за да дадем нов тласък отношенията ни. Искаме да продължим напред към много по-добри отношения, но ние сме в началото на този път.“

„Ние подаваме ръка с нашата прогресивна програма. И от Турция зависи да се възползва от тази възможност. Европейският съюз е готов да разговаря.“

Предстои да разберем дали и през 2022 година Балканите ще останат приоритет за Съюза и дали така желания евроинтеграционен процес за страните от района ще получи напредък.

ВЪРХОВЕНСТВО НА ЗАКОНА

 „В дискусиите за първия доклад видяхме, че е възможно страните-членки да излязат с план за действие. Такъв беше и случаят с България. Мога да кажа, че това е първото подобрение. Позитивната реакция, без много критики по методологията, по свършената работа, която се отнася до приемането на някои забележки и тревоги и изготвянето на реално предложение за нов кръг от реформи в плана за действие. Разбира се, имаме някои притеснения за реформата на съдебната карта. Когато правите реформа на съдебната карта трябва да решавате за назначението на различни председатели в различни райони, в различни съдилища. Това поставя под риск някои елементи засягащи независимостта на съдиите.“

Европейската комисия отново изразява и тревожността си от липсата на прозрачност на собствеността на медиите у нас и констатира, че условията за работа на българските журналисти не са се подобрили в последните 10 месеца:

„Независимите медии са в основата на всяка демокрация, затова медийната свобода и плурализъм са една от основните точки в доклада.  Журналистите трябва да могат да си вършат работата и да задават въпроси безпристрастно“, заяви зам.-председателят на ЕК Вера Йоурова.

Полша и Унгария обаче подадоха жалба срещу този механизъм с аргумента, че той нарушава европейското законодателство.

Двете страни се противопоставят на ЕК заради редица противоречиви реформи, които според Брюксел подкопават независимостта на съдебната власт, медиите и образователната независимост в страните-членки и възпрепятстват полските съдилища да прилагат мерки, които биха защитили върховенството на закона в съответствие с европейските договори.

Евродепутатът Софи инт Велд от Обнови Европа, изрази загриженост за правната несигурност, която този прецедент може да създаде:

„Разбира се, Полша и Унгария вече бяха обявили, че ще се обърнат към съда. Това, което намирам за много проблематично, е не толкова фактът, че ще отидат в съда, а че Европейската комисия счита, че тяхното правно обжалване има някакъв суспензивен ефект върху закона, докато то се прилага от 1 януари и Комисията просто категорично отказва да го приложи. Това намирам за силно проблематично."

След няколко отлагания, Конституционният трибунал във Варшава реши, че Полша не може да бъде принуждавана да възприеме някои текстове от европейското законодателство. 

Лидерът на управляващата партия "Право и справедливост" Ярослав Качински застана твърдо зад конституционното решение:

"В Полша най-висшият закон, който стои над законодателните актове на Европейския съюз, е Конституцията. Да се твърди обратното, би означавало първо, че Полша не е суверенна държава, и второ, че не е демократична държава"

Срещу тази политика на полското правителство застава не само ЕС. Недоволна е и опозицията в Полша и повечето нейни граждани.

Полският евродепутат от опозиционната Гражданска платформа Радослав Шикорски коментира:

"Вече имаме хаос в съдебната система, парите от Европейския съюз не идват и може да ги загубим. Несъмнено, настоящето правителство направи стъпка към излизане от Европейския съюз.“

Съдът на Европейския съюз наложи на Полша и рекордната глоба от 1 милион евро за всеки ден, в който не изпълнява решението му да разпусне Дисциплинарната камара към Върховния съд и да върне съдиите, отстранени от работа, но Полша няма да получи пари докато не изпълни  препоръките на ЕС, каза председателят на еврокомисията Урсула фон дер Лайен:

 „Искаме да вложим в Плана за възстановяване и устойчивост ясен ангажимент за премахване на дисциплинарната камара, за прекратяване или реформиране на дисциплинарния режим и за започване на процес за преназначаване на съдиите. Мисля, че това е изпълнимо. Надявам се, че ще постигнем споразумение, но частта за реформи е условие без, което не може.“

ЕП заведе дело срещу Еврокомисията заради това, че бави прилагането на механизма.

А Брюксел задвижи правната процедура, по която може да лиши Унгария и Полша от европейските фондове заради застрашаване на правния ред в Съюза.

Еврокомисията иска от Будапеща отговори във връзка със съмненията за конфликт на интереси и за корупция при усвояването на европейски средства.

На фона на юридическите спорове с двете страни-членки, Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Европейския парламент изпрати своя делегация в 4 европейски страни - в Словакия, Словения, Унгария и България. След посещението си у нас, Еврокомисията поиска  по-сериозен мониторинг за България.

От Прогресивния алианс на социалистите и демократите изразиха пълно съгласие с критичния доклад, който посочва необходимостта от спешни реформи и по-сериозен контрол от страна на европейските институции върху страната ни.

Българският евродепутат Елена Йончева смята, че системната липса на правосъдие у нас не е добре отразявана в годините от европейските партньори:

 „Комисията се колебае да използва инструментите за възстановяване на върховенството на закона и сега  ЕП трябва да се превърне в пазител на тези фундаментални права за всички граждани на ЕС. И в бъдеще ще следим какво се случва, но преди всичко трябва да засилим натиска за реформи.“

Думите на Йончева подкрепят напълно и констатацията на Европарламента, че рискът от злоупотреби с европейския бюджет е нараснал, а ситуацията в областта на върховенството на закона се влошава. Еврокомисарят по бюджета Йоханес Хан също призова механизмът, приет на  1 януари тази година, спешно да започне да се прилага:

„Това трябва да се направи независимо от лица, партии или пък изборни дати. Важно е върховенството на закона да бъде гарантирано в Европа, да бъде доразвивано и да бъде защитавано в интерес на нашите европейски граждани.“

В борбата с корупцията и престъпленията срещу бюджета официално се включи и Европейската прокуратура. Тя заработи официално в средата на тази година:

 „Ние ще разследваме всички престъпления, свързани с организираната престъпност. И не е нужно да имам политически гръб, защото Европейската прокуратура е независим орган. Прокурорите ще са независими. Така че ние трябва да си вършим работата, ние трябва да се стремим да спечелим доверието на гражданите и най-вече трябва да докажем, че законът е еднакъв за всички. Това ще бъде ролята на Европейската прокуратура – да разследва хората с власт и да използва всички легални средства, с които разполага, за да финализира разследванията си“, увери европейският главен прокурор Лаура Кьовеши.

Нейната първа спирка, откакто официално заработи новата институция на Евросъюза, беше България.

Очаква се 2022 г. да започне повече с песимизъм, а не както беше 2021 г. – 5 ваксини са одобрени вече на територията на ЕС, но ваксинацията в редица държави е ниска. Омикрон връща ограниченията и Стария континент се готви за поредна вълна още през януари. Франция поема ротационното председателство, а Скопие и Тирана гледат с надежда дали най-накрая ще се отвори за тях вратата към преговори за членство. На прага на 2022 г. Европа знае, че лесен изход от пандемията няма, реалната социална цена на зеления преход тепърва предстои да бъде определена. На политическата сцена си отиде най-дългогодишния европейски лидер – германският канцлер Ангела Меркел. Как нейният наследник Олаф Шолц ще работи с лидерите на останалите 26 държави-членки, остава ли непоклатим съюзът между Франция и Германия, особено след като френският президент Еманюел Макрон и италианският премиер Марио Драги подписаха така наречения „Куириналски“ договор, който представя целта за една демократична, обединена и суверенна Европа. А как европейците виждат бъдещето на Европейският съюз ще стане ясно през пролетта на 2022 г., когато ще бъде представени техните възгледи от провелата се Конференция за бъдещето на Европа.