ЕС на прага на 2022 година

Репортаж на Весела Владкова, програма ''Хоризонт''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Пандемията с всичките й предизвикателства, зеленият преход, дигитализацията - тези теми определяха дневния ред на ЕС през отминаващата 2021 година. И ще продължат да са във фокуса на Брюксел и през следващата година. Ваксинационната кампания, икономическото възстановяване след ковид, включително следкризисния дебат относно бюджетните правила на ЕС ще определят политиката на Общността, коментира за "Евранет+" анализаторът на фондация "Роберт Шуман" Ерик Морис:

"Можем да споменем по-специално изпълнението на програмата EU4Health, която беше представена през тази, но трябва да бъде разгърната през следващата година. Можем да споменем и укрепването на единния пазар, индустриалната политика и цифровизацията. И към това можем да добавим един важен дебат, който вероятно ще се проведе през втората половина на 2022 г. - дискусията около Пакта за стабилност и растеж и следователно дискусията за евентуална реформа на Европейския съюз. Бюджетните правила винаги са политически чувствителна тема, а сега тя е пряко свързана с излизането от ковид-кризата", посочи Морис.

От 1-ви януари Франция поема ротационното европредседателство, а е известно, че Париж се застъпва за разхлабване на строгите финансови правила в Пакта за стабилност и растеж. Европейската комисия започна консултации за това как да се изменят правилата, които бяха спрени миналата година, когато удари пандемията, но вероятно отново ще бъдат въведени през 2023 г. Във фокуса на Франция през първата половина на 2022 година ще е провеждането на сигурен и справедлив социално-икономически преход към зелена енергетика.

Далеч по-близки до европейските граждани проблеми са свързани с повишените енергийни цени. "Дълготрайното решение при толкова големи колебания на пазара се крие в инвестициите във възобновяеми източници." Това каза в специално интервю за БНР изпълнителният вицепрезидент на Европейската комисия Франс Тимерманс, който отговаря за "Зелената сделка". "Мисля, че е изключително добра новина, че самите региони, в които се развива въгледобивна промишленост, вече осъзнават, че няма бъдеще в нея. Въглищата са енергоизточник, който има проблем на пазара и той ще се задълбочава. Това е тенденция в световен мащаб, не само в Европа", подчерта Тимерманс.

А дали ядрената енергия е възможна алтернатива? По темата 27-те продължават да водят ожесточени спорове, които със сигурност ще продължат и догодина.

Не по-малко ожесточени ще са дискусиите около постпандемичния фонд. За много еврочленки ЕС не е нищо друго, освен нещо като банкомат. „Зелената сделка“ и планът за възстановяване след пандемията се оказва, че са добър повод, 27-те да се наредят на опашка пред банкомата Европейски съюз. "Но средствата от фонда зависят от изпълнението на критериите за върховенство на закона", припомни в интервю за БНР Ска Келер, председателката на парламентарната група на Зелените в ЕП:

"Предвиден е още списък на крайните получатели, т.е. ще знаем, кой конкретно ще получи средствата от възстановителния фонд, което позволява последваща проверка. Така че има начин процесът да бъде контролиран. Искаше ми се да има по-голяма възможност Европейският парламент да участва в този контрол. Независимо от това, че националните парламенти имат такива правомощия, трябваше да има начин разходът на европейски средства да се контролира от Европейския парламент."