ЕС готви „ръководство за употреба“ на политическата реклама

Тъй като в интернет се разчита на различни от традиционните похвати за достигане до потенциални избиратели, европейските институции се обединиха около набор от правила за прозрачност и насочване на политическата реклама. Важно е да се подчертае, че няма да се контролира съдържанието на политическите реклами, обект не е посланието, основната цел е да се повиши прозрачността за това кой стои зад него. Предвижда се в политическите реклами да се посочва кой е техният спонсор, на кого и колко е платено за тях. Ясмина Якимова – пресаташе на Европейския парламент коментира:

„Ще бъде интересно да се осветли процесът около изборите, защото в България имахме много избори през последните години и е възможно да предстоят още. И несъмнено е важно да се знае кой спонсорира политическите реклами у нас, колко от тях идват от външни страни, защото имаме подозрения, че голяма част са финансирани от Русия. И знаем, че Русия има влияние върху българската политическа сфера. От тази гледна точка ще е любопитно да видим колко пари отиват за реклами и кой всъщност осигурява средствата за тях.“

Друга новост е, че всеки ще може да сигнализира, ако дадена реклама не отговаря на изискванията за прозрачност и на нарушаващите регламента ще се налагат глоби и санкции. Сред тях е големите доставчици на рекламни услуги да бъдат задължени да преустановят услугите си за 15 дни с конкретен клиент в случай на сериозни и системни нарушения. А 15 дни по време на предизборна кампания е много време.

Освен това ще бъде създаден онлайн регистър за всички политически реклами в интернет и данните за тях.

Една от интересните точки е, че доставчиците на реклами ще могат да използват само лични данни, изрично предоставени за целите на онлайн политическото рекламиране. Следователно, т.нар. „микротаргетиране“, което представлява стратегия с използване на  потребителски данни и демографски характеристики за определяне на интересите на хората – вече няма да бъде възможно. Досега нямаше забрани за това.

За какво става въпрос по-конкретно – когато хората използват социални мрежи и други цифрови услуги, те оставят след себе си множество данни на практика с всяко кликване, защото то изразява предпочитание. Тези данни могат да бъдат събирани, за да бъдат определени доста точно предпочитанията, интересите и начина на живот на потребителите. Именно това е микротаргетиране и то позволява например отправяне на послания, насочени към конкретен страх или недоволство, като по този начин хората могат да бъдат подведени. Този метод също така допринася за създаването на т.нар. „ехо стаи“, в които хората се сблъскват само с едностранни мнения и се заблуждават, че всички около тях мислят по определен начин.

Докладчик по законодателното предложение е евродепутатът от Франция Сандро Гоци от „Обнови Европа“, който е член на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите:

„Има твърде много неправомерна намеса в нашите демократични процеси. Като законодатели ние сме длъжни да се борим с това, но и да гарантираме, че дебатите остават открити и свободни. Този закон няма да убие политическото рекламиране, въпреки слуховете, разпространявани от големите онлайн платформи. Той няма и да ограничи свободата на изразяване. Той само ще ограничи злоупотребата с политическото рекламиране.“

Предвижда се забрана на базирани извън Европейския съюз юридически лица да финансират политически реклами в Съюза. Това обаче все пак може да бъде избегнато. Как – поясни Джон Шранц – пресаташе на Европейския парламент:

„В крайна сметка трети страни ще могат да пускат реклами като минават през юридическо лице, законно създадено в Европейския съюз. Например ако Русия реши да работи посредством неправителствена организация, която създаде някъде в блока, може чрез нея да спонсорира реклами. Въпреки това поради новите регулации, с които се предвижда събиране на информация за собствеността, ще имаме по-голяма яснота, че влиянието идва от Русия.“

В България онлайн платформата „Отворен парламент“, създадена и поддържана от сдружението Институт за развитие на публичната среда събира данни и прави подробен анализ за медийните реклами на политическите партии по време на предизборната кампания. Лилиан Никифорова от Института за развитие на публичната среда пояснява спазват ли се правилата за политическото рекламиране в България:

"Тук е редно да отбележа, че те са глобявани от Централната избирателна комисия за тези свои действия, но очевидно трябва да вървим към някаква промяна в регулацията, защото те си плащат глобите и при следващи избори наблюдаваме същите феномени."

Има ли нужда от допълнителни регулации за политическите реклами, в каквото посока именно върви и Европейския съюз?

"Със сигурност има нужда от изясняване на някои моменти. Пример за такъв в българското законодателство е публичността по отношение на разходването на така наречените медийни пакети. Напомним, че това е специфичен вид държавна помощ за политическите партии, които нямат право на държавна субсидия. Централната избирателна комисия им предоставя средства в размер на до 40 000 лева, с които те могат всъщност да се рекламират в медии като идеята на тази мярка е те все пак да имат някаква равнопоставеност по отношение на медийните си изяви и разпространението на своите идеи. Това, което обаче наблюдаваме в България и което ние от Института следим от години наред, е, че тези медийни пакети се разходват по време на кампания, но Централната избирателна комисия няма капацитет, самата тя заявява това в един свой доклад за изборите през 2021 година, в който тя казва, че тя няма капацитет да проверява дали по същество тези договори всъщност са изрядни и се надява на добросъвестността на политическите субекти и медиите. Ние от 2021 година им предлагаме да направят публичен регистър, в който ясно да се описват средствата, партиите за каква точно услуга се дават тези средства. Така, всеки заинтересован гражданин, партии и медия сам да може да провери дали тези средства се разходват целесъобразно след като ЦИК няма капацитет да свърши това. Уви, до ден днешен те не желаят да публикуват тези данни, макар че ги имат. Така че категорично имаме нужда от допълнителни регулации, които да направят институциите ни по прозрачни по отношение на разходването на тези средства."

А конкретно за предложенията на Европейския съюз, какъв смятате, че ще бъде техният ефект и какво ще се промени в България, ако влязат в сила?

"Но този етап ми е доста трудно да коментирам, тъй като законодателството от Европейския съюз първо отнема дълго време, докато бъде прието. След това има период, в който трябва да бъде транспонирано в националното законодателство и всяка една държава все пак има възможност за различни решения, тъй че това ще е много интересно да бъде проследено как ще се случи у нас. Със сигурност обаче ми се вижда като правилна посока, ако фейсбук и другите социални медии всъщност успеят да предоставят информацията в така наречения регистър, тоест да имаме единно място, на което ние да можем да проследим цялостната реклама на политическите субекти в социалните мрежи, тъй като това е в момента е невъзможно. В една от кампаниите ние се опитахме да го направим през официалните страници на политическите партии, коалиции, но впоследствие се видя, че всеки отделен кандидат прави собствена кампания със спонсорирани средства, те се спонсорират от различни профили и всъщност е почти непроследимо. В момента е непроследим размера на финансирането в социални медии, така че всяка работа в тази посока е добре дошла."

А смятате ли, че през политическата реклама има влияние и у нас от страна извън Европейския съюз?

"Това ми е трудно да коментирам, защото поне нашите данни, които следят официалните източници на информация, показват парите, които партиите инвестират в традиционните медии. Доколко външни държави се намесват и спонсорират политическа кампания у нас е трудно да коментирам. Все пак напомням обаче, че политическите партии са длъжни да подават оценка за разходите, направени в компанията, а ние проследяваме и тях. Тоест това поне чисто документално няма как да бъде доказано. Политическите партии имат и годишни финансови отчети и те се проверяват от Сметната палата, където са описани ясно какви могат да са техните източници на приходите им. Що се касае до онлайн рекламата, това вече е друга тема, но всъщност наистина е възможно регулациите, които Европейски съюз в момента подготвя да вдигнат, така да се каже, тази завеса."