ЕС преди изборите - разкъсван от протести и заплашен от възход на крайнодесните

Две седмици Германия е обхваната от протести на фермери, които блокират пътища заради орязването на субсидии за дизелово гориво за земеделските стопанства. Освен това те са недоволни от рязкото повишаване на производствените разходи за торове, горива и ниските цени, на които се изкупуват стоките им. Десетки хиляди трактори се събраха пред Бранденбургската врата в знак на протест.

"Става въпрос за бъдещето на германската селскостопанска индустрия. Аз съм роден през 1966 г., синът ми - през 2003 г. и в момента учи професионално земеделие. Тук съм заради него и неговите приятели, за да протестираме, така че в бъдеще все още да има германско селско стопанство и да не внасяме всичко от съседните страни, Южна Африка или Латинска Америка. Фермерите не искат субсидии, а справедливи цени за продуктите си", каза протестиращ германски земеделец.

Някои фермери, за които се твърди, че са подкрепени от крайнодесни екстремисти, се опитаха да щурмуват ферибота, с който министърът на икономиката Роберт Хабек се връщаше от почивка. Канцлерът Олаф Шолц предупреди фермерите да не допускат каузата им да бъде окупирана:

"Ако законният протест се превърне в гняв или незачитане на демократичните процеси и институции, тогава всички ние губим. Единствените, които ще се възползват от това, ще бъдат онези, които се отвращават от демокрацията.“

Блокади имаше и в цяла Румъния, както и на гранични пунктове, заради протеста на превозвачи и фермери срещу поскъпването на горивата, намаляването на европейските субсидии и дългото чакане по границите.

Украинската селскостопанска продукция продължава да разделя Европа и недоволството зрее отново. След като през есента на миналата година имаше масови протести, сега България, Полша, Унгария, Румъния и Словакия изпратиха писмо до Европейската комисия, с което искат да се наложат мита на вноса на украински зърнени култури.

"Смятаме, че е необходимо (Европейската) комисия да въведе такива мерки, които защитават пазарите на държавите членки на предна линия и в същото време им предоставя възможността да използват своя експортен потенциал. Една възможност би било да се въведат тарифни квоти за повечето чувствителни земеделски продукти", пише в писмото до ЕК.

А естонският евродепутат Рихо Терас от групата на Европейската народна партия обясни проблемът с украинския внос така:

"Фундаменталната причина е, че в Европа се води война. Селското стопанство в Украйна - една от най-големите селскостопански страни в света, беше силно засегнато. Когато зърното от Украйна се транспортираше по море до Африка, държавите в непосредствена близост до Украйна не бяха засегнати. Но днес, когато това евтино зърно идва по суша, е по-лесно да се продава на местно ниво."

"Фермерите не са непременно против Зелената сделка, но в нея има нелогични неща. Когато ЕС започне да регулира вашия бизнес или вашата ферма, той определят правилата, но не ви помагат да се адаптирате към тях. Основно ги налагат. Ние сме тези, които трябва да платим сметката."

Мнението на експертите

Горан Георгиев от Центъра за изследване на демокрацията смята, че земеделските протести не са случайни и ги определя като една от темите, чрез които може да се манипулира обществото и да се всява страх:

"Със сигурност протестите на земеделския сектор са обвързани с формални, неформални и вътрешнополитически интереси във всяка страна членка, може би, по различни начини, но тези динамики никога не съществуват в някакъв изолиран контекст. Дали ще говорим за земеделското стопанство или за енергетика, темите, които са така много удобни за манипулиране на обществени възприятия най-общо казано обикновено са онези теми, към които може да се прикачи някаква екзистенциална, по-мащабна заплаха, нещо сензационно."

За възходът на крайнодесните партии спомага контекстът на войната, когато настоенията се променят в по-консервативна посока, смята Горан Георгиев. Той обаче подчерта, че тези формации не могат да бъдат слагани под общ знаменател и очерта различните нюанси в програмите им:

"Не всяка проруска партия евроскептична, не всяка евроскептична партия включва задължително излизане от Европейския съюз в програмата си. Има немалко десни, популистки партии, които са изключително критични към Съюза и които използват същия дискурс като този на Русия или на Китай, или въобще дискурса на авторитарния национализъм, най-общо казано, но са силно против агресията на Русия и подкрепят санкции срещу нея. „Вокс“ или пък AUR в Румъния е едно. И двете най-често биват описвани като десни популистки партии, но и двете са критични към руската агресия и са за“ санкции срещу Русия.

Два модела се открояват - някои евроскептични партии искат да променят Съюза отвътре, а в по-крайния случай говорим за партии, които искат да се прекрати целият проект по интеграция. Друг важен нюанс е, че те говорят едно в кампанията, но това важи за всички партии малко или повече. Какво се случва вече веднъж като дойдеш на власт, обикновено е различна история.

За мен истината е по-скоро някъде по средата. Няма да видим пълна победа във всяка страна, но определено има промяна на обществените възприятия и това е абсолютно нормално, защото провеждаме избори в контекста на две регионални войни по границите на Европейския съюз и в контекста на война обществените настроения се променят, по-вероятно е да са по-консервативни.“

На фона на някои социологически проучвания, които отреждат на крайната десница трето място в Европейския парламент след вота през юни, анализаторът прогнозирам, че ще видим едно отдръпване от по-либерална идея за Европа. Той посочи, че рискове за ЕС съществуват. Сред тях е възможността за концентрация на гласове, които да започнат да променят идентичността на Съюза. Горан Георгиев посочи, че големите рискове ще дойдат от информационното пространство:

"Силно вероятно е да видим огромно количество съдържание, генерирано от изкуствен интелект, съдържание, което манипулира обществените възприятия и ще видим дезинформационни кампании, ще видим дийпфейкове с лицата на водещи политически фигури.

Всъщност, тази година ще гласуват няколко милиарда души в над 40 страни - в Англия, президентски избори в САЩ, в съседните Румъния и Северна Македония, в Австрия, също така, от което зависи до известна степен нашето членство в Шенген.Идеята е, че всъщност потенциалът за дестабилизация и въобще непредвидени трудности и кризи тази година е по-голям, вероятно по-голям дори от предишни години.

Предвид ситуацията на регионални войни по границите и фактът, че радикализацията и плурализацията в обществата на световно ниво продължават да растат до безпрецедентни нива, няма как това да не се отрази върху обществените нагласи и съответно върху това как гласуват хората. Логично е, че ще видим едно отдръпване от тази по-либерална идея за Европа. За мен много по-вероятният сценарий не е да дойдат на власт навсякъде десни популисти, а по-скоро ще е нещо по средата.“