Директивата "право на ремонт": идва ли краят на модела "вземаш, произвеждаш, изхвърляш"

В бъдеще ще бъде много по-лесно и по-евтино да ремонтираме домакинските си уреди и дори смартфони, вместо да купуваме нови и по-скъпи – това ни гарантира новото европейско законодателство. Вместо двегодишна, колкото е гаранцията при закупуване на нов уред, Европейският съюз ще изисква от производителя и търговеца да отпускат още година гаранция след неговия ремонт. Производителите на битови електроуреди вече няма да имат право да произвеждат продукти, които не могат да се ремонтират, а сервизите и търговците да отказват тяхната поправка. Рене Репаси от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите  – водещ преговарящ на Европейския парламент, е категоричен:

"Да направим ремонта лесно достъпен и да насърчим правото на ремонт  сред нашите граждани. Всички тези мерки ще доведат до промяна на модела на  пазарната икономика - от икономика на консуматорското общество в култура на продължително използване на различните уреди и техники. По този начин ще защитим околната среда и ще спестим парите на потребителите. 35 милиона тона боклук се генерира от факта, че въпреки, че даден продукт все още може да работи, ние не го поправяме, а го изхвърляме. Това противоречи на устойчивостта и потребителите ясно показаха, че се интересуват от действителна подкрепа за повече възможности за  ремонти, вместо просто да купуват нов продукт."

През последните десетилетия замяната често се ползва с приоритет пред ремонта при повреда на домакинската техника, а потребителите нямат достатъчно стимули да ремонтират стоките след изтичане на гаранционния срок. Всеобщо е и мнението, че уредите, които се продават на пазара, далеч не оправдават доверието на клиентите и масовото мнение на българския потребител е, че техниката много бързо се разваля:

“Прави се колкото е гаранционният срок – ако е 5 години, на петата година гръмва, независимо какво е – пералня, печка и т.н. Мисля, че се прави съвсем преднамерено, за да си сменяме често уредите.“

“Смятам, че се наблюдава един спад на качеството. За последната една година два електроуреда – миялна машина и пералня дефектираха половин година след изтичането на гаранцията. Пералнята беше висок клас, а ремонтът там беше толкова скъп, че всъщност ние си купихме втори електроуред, а старата пералня изхвърлихме на боклука.“

“Пет години, ако й е срокът, пет години работи и се разваля. На моята печка уплътнението ми се скъса и излизаше парата. Моят син живее в Англия и ми купи някакво универсално. Няма къде тук да си купиш този консуматив, а печката е известна марка и само на 5 години.“

“Самите производители имат интерес да се развалят нещата. Не е едно време да купиш пералня за цял живот.“

А защо изгубихме усещането, че купуваме пералня за цял живот и какви са причините за неволите на потребителите – мнението на Атанас Стефанов, управител на столичен сервиз за битова техника:

“Със сигурност техниката не е толкова устойчива като отпреди 20 години. Всичко се разваля – перални, съдомиялни, отоплителни уреди, кафемашини – абсолютно всичко се разваля. Има много причини за това нещо: първо, че потребителят търси по-евтино затова и не особено качествено и се налагат чести ремонти, в повечето случаи скъпи ремонти. В голям процент от случаите ремонтът доближава, дори превишава, цената на нов уред. Съвсем логично, клиентите решават да си купят нов.“

Как може да се стимулира правото на ремонт ?

"Необходимо е намаляване на цените на частите, уредите да се направят пригодни за ремонт, да не се сменят цели възли от дадени уреди, защото в голям процент от случаите трябва да се подмени почти всичко в уреда, за да работи, тъй като не се продават на отделни детайли. Един пример е с казаните за перални – на старите перални се сменят лагерите, на новините – не могат да се подменят. Тогава трябва да подменим цял казан, който като сума наближава цената на нова пералня. Самите части са много скъпи като резервна част. Не виждам начин да се накарат производителите да намалят цените на частите и да направят уредите пригодни за работа.“

Жалбите, свързани с гаранции и рекламации на закупени битови електроуреди, са едни от най-честите в Комисията за защита на потребителите, споделя за БНР Игнат Арсенов – директор на Главна дирекция „Контрол на пазара“:

“Много често българските потребители предпочитат да искат да им се замени стоката, тъй като, когато тя се повреди, те нямат доверие дали тя ще бъде отремонтирана качествено, дали могат да имат вяра на тази стока, тъй като, например, гаранцията им изтича. Мисля, че с тази директива, като се даде допълнителен 12-месечен срок от ремонта, особено когато е към края на гаранцията, потребителите ще бъдат стимулирани да изискват ремонт, вместо да си изхвърлят уреда. Това право ще важи дори когато изтече гаранционният срок. Изискването на директивата е това да стана на разумни цени, но в никакъв случай целта й не е да се определят или да се контролират цени. Тук по-скоро се цели да се даде възможност на хората за още един вид избор.“

Какво може да се окаже неприложимо в българската практика, в случай, че мрежата от сервизите не е достатъчно разширена?

“Директивата дава необходимите гаранции в две направления. От една страна, сервизите ще бъдат задължени да дават единен европейски формуляр с информация за това колко ще ни струва ремонтът и какво ще включва той. Потребителите лесно ще оценят възможностите. От друга страна, ще има единна европейска платформа, на която ще бъдат публикувани всички гаранционни сервизи. Ако сервизите не са достатъчни в България, тази директива би насърчила този вид бизнес, като би създала допълнителни работни места. В същото време потребители ще имат избор, защото тази платформа ще е европейска, тя няма да е българска. Това означава, че един сервиз, например в Румъния или Гърция, може да е много по-достъпен. Знаем, все по-лесни са и услугите по транспорт. Така потребителят би могъл да намери сервиз, където да му бъде отремонтирана стоката – било то, защото в България няма подходящ сервиз или потребителят може да избере по-изгодна оферта. Съгласете се, че за един потребител от Русе, може да е много по-лесно да изпрати уреда в Букурещ, а не в друг голям град в България.“

До няколко седмици Директивата за „правото на ремонт“ ще бъде приета и обнародвана, а страните-членки на ЕС ще имат две години да я приемат. Така най-рано през март 2026 година българските потребители могат да очакват директивата да стане част от българското законодателство. Всички разписани правила в нея ще важат и за закупената по интернет домакинска техника – уточнява за БНР Соня Спасова, директор на Европейския потребителски център:

“Надявам се, че с влизането в сила в съответните национални законодателства, потребителите ще имат по-голяма възможност да използват уредите, които си обичат, които знаят, че им служат добре и след като бъдат ремонтирани, това използване да продължи. Това право, да бъдат ремонтирани продуктите, няма да зависи от това дали продуктите ще бъдат купени на място или онлайн. Важното е да бъдат купени от търговец, който е регистриран в Европейския съюз.“

Съвсем естествени са съмнения как с новото законодателство производителите могат да бъдат задължени да произвеждат резервни части, да намалят цените им и да направят продуктите пригодни за ремонт. Отвъд прагматичния поглед, Директивата е поставена в по-широкия контекст на т.нар. Зелена сделка и всеобщата политика за намаляване на отпадъците. Първоначалната оценка на Европейската комисия показва, че прилагането на Директивата „право на ремонт“ ще спести около 18 милиона тона СО2 за 15 години – като същевременно ще спести на потребителите 176 милиарда евро.

Според Евгения Ташева, част от екип „Нулеви отпадъци“ в Сдружението „За Земята“, ще са необходими много години напред за мащабната промяна:

“Тук говорим и за прехода от сегашния модел на управление, основан на печалбата на тези производители и зависи от това да продават повече изделия по-бързо. Този модел очевидно трябва да се промени и това са стъпките, които предприема ЕС с всичките тези регламенти, които приема и за по-зелен дизайни т.н., защото отдавна, за жалост, само се говори, но се надявам да виждаме все-повече приложението на новия тип икономика. Често се предлага модела „взимане под наем“, т.е. ние вече спираме да сме притежател на този предмет, който ползваме. Той стои при нас, върши ни работа, но всъщност производителят ни продава услугата и има отговорността да поддържа в изрядност тази услуга. Така, ако нещо се повреди, няма да е много сложно – производителят ще бъде длъжен да я поправи и да ви я върне. И всъщност, така се получава, че производителите стават собственици на хардуера и предоставят услугата на нас, за което ние вече ставаме не собственици, а абонати.“ 

Директивата „право на ремонт“ е крачка в правилната посока и надеждите са страната ни да я въведе в указаните срокове, посочва за БНР Евгения Ташева:

“Това е един от най-бързо растящите отпадъчни потоци в момента в световен мащаб, не само у нас. Всички сме запознати с неприятния феномен бързо остаряване на техниката или разваляне веднага след изтичане на гаранцията. За жалост, огромното разнообразие от потребителски продукти, които има в тези категории – електронни, електроуреди – те съдържат и много голямо количество специфични елементи , които са токсични, някои от които са редки и скъпи, и е жалко, ако те отиват на боклука. Директивата е крачка в правилната посока. Надявам се и по-бързо да бъде въведена в действие, да не се чакат обичайните две години и повече, както често става с европейските регламенти. Разбира се, много важен е контролът. Впоследствие, както знаем, има много хубави неща, написани в закон, но на практика не винаги сработват, когато институциите, които би трябвало да наблюдават процеса, не се справят. За жалост, това в сферата на отпадъците у нас е добре познат проблем и не само за този вид отпадъци.“