Последиците от атентата в Москва: Очаква ли се нов възход на тероризма?

Снимка: ЕПА/БГНЕС


Последствията от терористична атака в Русия отекват в цяла Европа. Атентатът на 22 март в концертната зала „Крокус сити хол” в Подмосковието, при който загинаха над 140 души, повдигна въпросът - завръща ли се заплахата от мащабни нападения в Европа, подобни на тези от средата на миналото десетилетие във Франция и Белгия? В отговор - някои държави веднага обявиха, че засилват мерките за сигурност.

Появиха се и още въпроси - може ли Москва и Западът да загърбят различията си и да обединят усилия в борбата с тероризма като обменят разузнавателни данни и може ли Русия обективно да разследва атаката, предвид използването на трагедията за вътрешнополитическа употреба.

Четиримата заподозрени в съдебната зала в Москва, 25 март 2024 г.

В Русия за нападението бяха задържани и обвинени 4-ма мъже от Таджикистан, смятани за преки извършители. Иначе, отговорност за атаката пое "Ислямска държава" и по-точно подразделението й Хорасан - на името на исторически регион, който обхваща части от днешен Афганистан, Иран и Централна Азия. Групата атакува руски цели още от 2015 година. 

Въпреки това Русия обвини Украйна за връзка с нападателите, които според Москва са се опитали да избягат в Украйна. Директорът на руската Федерална служба за сигурност Александър Бортников:

“Ислямистите сами не са могли да подготвят такава акция. Разбира се, че са им помагали. Първо виждаме украинска следа, както каза президентът. Първичните данни, които получаваме от задържаните, потвърждават това.“


Киев отрече обвиненията, САЩ нарекоха тези предположения "абсурдни", а говорителят на Европейската служба за външна дейност Петер Стано подчерта:

„Няма никакви индикации, никакви доказателства, че Украйна е свързана с тази атака. И ние призоваваме руските власти: не използвайте терористичната атака в Москва като претекст за засилване на агресията срещу Украйна.“

Въпреки призивите обаче, изглежда неизбежно Путин да се опита да извлече полза от ситуацията, смята заместник-ръководителят на полското външно министерство Анджей Шейна:

"Владимир Путин ще се стреми да консолидира руското общество около себе си. Той ще се опита да оправдае по-нататъшните военни усилия срещу Украйна и, като се възползва от тази трагедия, ще се опита да убеди руското общество в легитимността на продължаването на терористична война срещу Украйна.“

Според екперти това нападение е можело да бъде предотвратено, ако Кремъл беше приел сериозно предупрежденията на западните служби. Путин открито ги отхвърли, като заяви, че те имат за цел да сплашат и дестабилизират руското общество.

Българският експерт по сигурността Ивайло Иванов видя дълбоко недоверие между държавите, което пречи на сътрудничеството:

„Сътрудничеството между разузнавателните служби на различните страни, което в предходните години доста добре работеше, и това е една от причините да имаме спад на терористична заплаха, няма как да се случи заради огромното ниво на недоверие. Видяхме го в този момент от руската страна и пренебрегването на информацията, която беше дадена.“

За засилване на сътрудничеството се обяви и френският президент Еманюел Макрон:

„Предложихме да увеличим сътрудничеството с руските разузнавателни служби и нашите партньори в региона. Надяваме се, че виновниците ще бъдат открити възможно най-бързо и ще продължим да се борим ефективно срещу тези терористични групи, които са насочени към няколко държави. Виждаме го в Русия, преди няколко месеца в Турция, а неотдавна и във Франция.“

След атаката в Москва Франция повиши степента на тревога за тероризъм до най-високото си ниво. През лятото Париж ще бъде домакин на олимпийските игри, което заедно с огромния туристически поток се очертава като сериозно предизвикателство пред сигурността. Пред Ройтерс френска гражданка коментира опасенията си:

„Имало е атака по време на олимпиада, имало е и по време на маратон. Очевидно това са притеснителни събития от гледна точка на сигурността. Мисля, че за олимпиадата френските власти изобщо не са подготвени. И това е някакъв начин да покажат, че вземат нещата в свои ръце и че са готови да бъдат домакини на този вид спортно събитие, за което ще пристигнат хора от целия свят."

Тихомир Безлов

В атентата край Москва се забелязва известната специфика, която се различава от това, което сме свикнали да виждаме при атентатите на ИДИЛ, посочи Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията:

„ИДИЛ атакува преди всичко региони с мюсюлманско население, т.е. там, където те имат възможност да разширят влиянието си. В случая с Русия и с европейските страни е така по-спорно. Другото, което обикновено се случва при тези атентати, е, че те са самоубийствени, т.е. нападателите не би трябвало да оцеляват.  

При атентатът в „Крокус сити хол” имаше безразборна стрелба, палеж на залата и зле планирано бягство на нападателите. Има проблем с профилът на самата атака, отбелязва експертът:

„За разлика от самата атака и изборът на обекта, т.е. да няма сили за сигурност, защото Москва е много интензивно покрита от различни части на руската сигурност и е много трудно в самата Москва да се направи нещо, те избират Подмосковието, периферията на Москва.

Другото нещо, което направи впечатление, е, че ИДИЛ забави поемането на отговорност. Обикновено веднага поемат отговорност. Тук вече има предположение какво точно представлява този версия на атентата. Предполага се, че вероятно е използвананякаква асоциирана  организации към ИДИЛ, в случая вероятно от Таджикистан, която има позиции в бившите съветски републики. Така че има проблеми с профила на самата атака и има съответно обяснение защо така се развиха събитията. 

Връзката с Украйна - идеологическото оправдание на невзетите мерки, посочва Безлов:

„В самата Русия това, което е спорно, дискусионно, е, че действително имаше предупреждения от Съединените щати и Великобритания за очакван терористичен акт, които службите пренебрегнаха, даже някак идеологизираха. Те обявиха, че това е провокация от страна на Съединените щати.  Другото нещо, което се случи, е, че въпреки че руската страна прие, че това е радикална терористична организация, запазиха тезата, че е свързана с Украйна, защото това служи добре за идеологическото оправдание на невзетите мерки.

Те доста внимателно избраха как да го обяснят. Обясниха, че Украйна ще осигури възможност да минат терористите, бягайки от Русия. В случая няма никакви детайли за конкретните действия от страна на Украйна за организацията. Начинът, по който се разви и самото залавяне на терористите, третирането им, клиповете и снимките, които изтекоха в мрежата, очевидно умишлено, показаха една много проблемна картини по отношение на действията на руските служби.“

Борбата с тероризма не би трябвало да е сфера, където да има противопоставяне и различни интереси, смята Тихомир Безлов:

„Преди започването на войната с Украйна имаше сътрудничество, имаше дори предотвратени терористични атентати в Русия. Имаше някаква изградена система за споделяне на информация. Каква е в момента ситуацията и до каква степен са запазени каналните за споделяне на информация е сложно да се каже, но не мисля, че това е сфера, където не би трябвало да има противоположни интереси, въпреки че очевидно отношението към Русия рязко се промени след започването на войната.“

Мюсюлманското население в Русия и бившите съветски могат да се превърнат в потенциална опасност за сигурността в страната в бъдеще, коментира експертът:

„Интересно е доколко начинът, по който Русия реагира, ще предизвика допълнителна реакция от страна на ислямските държави. Видяхме, че имаше такива заплахи за отмъщение заради третирането на извършителите. Един от проблемите, които Руската федерация има, е значителното мюсюлманско малцинство в Русия, което,в случая с Чечня, беше изключително враждебно и извършиголям брой терористични действия в Русия. Има други райони, които също се смятат за искови - бившите съветски републики, в които очевидно имат влияние тези радикални идеологии като ИДИЛ - включително Таджикистан, Узбекистан, Киргистан.“

Очаква ли се нов възход на тероризма и какви са потенциалните рискове за България и Европа – коментира Тихомир Безлов:

„Нашият проблем е по-скоро какви биха били последиците за Европа и Европейския съюз, включително за нас. Нашият проблем, както знаете, през годините е, че България е на границата с мюсюлманския свят и съответно ние имаме също значими рискове, защото през нас минава голям поток – като се започне от стоки и се свърши с хора, които идват от Близкия изток.

Има различни обяснения защо нямаме толкова много инциденти в сравнение с периода 2015-2017 г., включително някои от най-засегнатите страни взеха действително сериозни мерки и инвестираха много сериозно в сигурност. Те промениха концепциите си за вътрешната сигурност и виждаме много операции, в които успяват да предотвратят атентати, сериозни, големи атентати, така че не е просто понеже вече нямаме „Ислямска държава“ в Сирия и Ирак или понеже сме имали пандемия. Не би трябвало да си обясняваме нещата само с такива фактори.“


















Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!