ЕП реши: правото на аборт да стане част от Хартата на основните права на ЕС

Включването на правото на аборт  в Хартата на основните права на ЕС – това подкрепи мнозинството в Европейския парламент и демонстрира решителен отговор на нарастващите атаки срещу жените и техните права от страна на крайната десница в световен мащаб и в Европа.

За пореден път членовете на десницата и крайната десница в ЕП гласуваха против правото на жените на безопасен и законен аборт и предизвикаха силно емоционални изказвания. Френската евродепутатка от „Левицата“  Манон Обри:

"Правото на аборт е човешко право и основна свобода, която трябва да бъде защитена от атаки на крайната десница и реакционерите. Защото не, госпожи и господа, правото на аборт не е въпрос на гледна точка, то е човешко право. Не, правото на аборт не е въпрос на спорове, то е основна свобода. Не, правото на аборт не убива, напротив, то спасява животи.“

Приетата прогресивна резолюция напомни, че сексуалното и репродуктивно здраве и права са основни права на човека, които трябва да бъдат защитени и категорично утвърдени във всяка една страна членка.  Документът стана повод Европейската комисия отново да призове националните правителства напълно да декриминализират абортите в съответствие с насоките на Световната здравна организация от 2022 г. и да гарантират, защитават и насърчават правата на жените. Еврокомисарят Елиза Ферейра настоя страните-членки на ЕС да зачитат правата, залегнали в конституциите им, но и да спазват ангажиментите си, съгласно международното право: 

"Липсата на достъп до безопасен и законен аборт може да засегне няколко основни права, включително човешкото достойнство и правото на равенство и на физическата и психическата неприкосновеност на личността. Европейският съд по правата на човека призна липсата на достъп до услуги за аборт като нарушение на правото на семеен и личен живот. Що се отнася до включването на правото на аборт в Хартата, член 6 от Договора за Европейския съюз потвърждава, че правата, свободите и принципите, определени в Хартата, имат същата правна стойност като Договорите. Следователно изменението на Хартата ще следва процедурата за преразглеждане на Договорите.“ 

В прогресивната резолюция се настоява  член 3 от Хартата да бъде изменен, за да гласи, че "Всеки има право на телесна автономност, на свободен, информиран, пълен и всеобщ достъп до сексуално и репродуктивно здраве и права, както и до всички свързани здравни услуги без дискриминация, включително достъп до безопасен и законен аборт“. Чрез интегрирането на правната защита на правото на аборт в границите на ЕС в Хартата на основните права на Съюза се очаква да се гарантира, че нито една жена или момиче в ЕС няма да бъде принудена да търси опасни и животозастрашаващи аборти и всяка жена ще получи автономия над собственото си тяло.

Резолюцията настоятелно прикани страните членки да се борят срещу пречките пред аборта, като се призовават Полша и Малта да отменят своите закони и други мерки, свързани със забраните и ограниченията върху абортите.

Според действащия закон полските жени могат да получат достъп до аборт само ако животът им е изложен на риск или ако бременността е резултат от престъпление. Съдебно решение от 2020 година допълнително ограничи достъпа до аборт, определяйки, че жените вече не могат да прекратят бременност заради дефекти на плода. Години наред масови демонстрации срещу строгото консервативно законодателство, станало причина и за смъртни случаи, заливат цяла Полша:

"Тук съм, защото не съм съгласна  жените да умират. Не съм съгласна, че нямат избор, че лекарите имат някаква "клауза на съвестта“. Жените умират заради тях и заради закона, който е установен в Полша.“

Абортите отново са на дневен ред в Полша, месеци след свалянето на консервативното правителство на страната и идването на власт на дясно-центристкото правителство на Доналд Туск и опитите му да либерализира законите за абортите. Премиерът Туск заяви пред полското радио, че това не е медицински въпрос, а въпрос на правата на човека:

"Тук наистина става въпрос за легализиране на нещо, което е свързано със здравето и безопасността на жените. За да знае една жена, че държавата се грижи за нея, а не я атакува. Самата жена, а не някой друг, е тази, която може и трябва да взема решения за своето здраве, бъдеще и майчинство. Когато говоря за това, го правя със загриженост и малко тъга, защото знам, че има много обществени емоции и че чувствата са почти еднакво разделени. Същото е и в парламента, така че вероятно нямаме лесен път напред". 

Въпреки че по-голямата част от Европа е легализирала абортите, някои страни налагат ограничения на жените, които искат да прекратят бременност и дълбоките различия по този въпрос остават.

Дори в страни без правни пречки жените често се сблъскват със сериозни финансови, културни и информационни бариери . Например, в Италия, където седем от 10 гинеколози отказват да извършват аборти.

Абортът е незаконен в Германия, освен при определени обстоятелства,  например, когато животът на жената е изложен на риск или тя е жертва на насилствено престъпление. В тези случаи процедурата трябва да се извърши в рамките на 12 седмици след зачеването.

Документално жените в Хърватия имат право на аборт, но на практика свободният избор на жените се сблъсква с правото на отказ на лекаря. Той може да се позове на него и да откаже да извърши аборт по съвест. Това принуждава някои жени да пътуват в чужбина, за да прекъснат бременност.

Франция пък направи остър завой в посока правото на аборт. Партията на френския президент Еманюел Макрон "Ренесанс" инициира законопроект за реформа, който включи правото на аборт във френската конституция, като направи невъзможно лишаването на човек от правото да прекрати бременност.

На фона на спорната съвременна законодателна картина в някои страни-членки на ЕС крайно рестриктивното законодателство в България, което в годините след 1944 се е наказвало дори със затвор,  е отменено още в далечната 1956 година. Последната Наредба е от 1990 година, с която се разрешава извършването на аборт по желание до края на 12 седмица на бременността, припомня в интервю за БНР адвокатът д-р Мария Петрова – основател на първата в България специализирана кантора по здравно, медицинско и фармацевтично право, член на Световната асоциация по медицинско право:

“Макар че Наредбата, която касае прекъсването на бременността, е направена през далечната 1990 година, не бележи особено юридически слабости. Дава възможност, както за прекъсване на бременността по желание, така и по медицински индикации, включително не ограничава начина, по който да бъде направено това. Тук е мястото да развенчаем един мит, че в България медикаментозният аборт е забранен, напротив, с легализацията на съответните медикаменти, още с тази Наредба от 1990 година за условията и реда за изкуствено прекъсване на бременността, той е позволен. Така че не можем да кажем, че бележим особено много нормативни слабости, по-скоро, ако има някакви неудачи, се дължат на практиката и на емпирично погрешно натрупания опит, на недостатъчно персонал на моменти, на лошата комуникация между лекар-пациент.“

Можем ли да припомним какви рискове крие ограничителното законодателство, което се прилага не само в страни извън ЕС, а и в страни членки?

“Винаги, когато се предприеме един рестриктивен модел, независимо дали говорим за аборт, трансплантации и кръвопреливане, винаги наблюдаваме другата крайност. Колкото едно нещо е по-забранено, толкова по-чести и негативни стават опитите тази забрана да бъде преодоляна. Например, в Полша, където бяха забранени абортите, имаше огромни протести, за да се стигне законодателно до изменение, че  да се позволи аборт само при изнасилване, кръвосмешение или заплаха за живота и здравето на майките, като това решение беше продиктувано основно от католическия консерватизъм и това решение е сравнително ново. Дълги години в Полша имаше забрана за аборт, което бележеше автоматично ръст на жените, които практикуваха т.нар. абортен туризъм и избираха да прекъсват бременността в други близки държави, там където е позволено. Нека да припомним, че американците в няколко щата забраниха абортите, в последствие имаше притеснение дали милиони жени в Щатите няма да загубят конституционно гарантираното там право на аборт и това беше предмет на едно дело във Върховния съд в САЩ. Множество протести – това, което наблюдавахме във Франция, естествено продължение на също възможността правото на аборт да бъде изгубено до степен, че то да бъде регламентирано в конституцията им с последните промени.“

Вие съгласни ли сте с мнението, че рестриктивните решения за абортите са още един пример за политическо превземане на съдебната система и за системен срив на върховенството на закона?

“Аз бих се съгласила с тезата, че с всяка една крайна рестрикция, която не дава възможност за волеизявяване в рамките на граници, които обществото приема, са нарушения на върховенството на правото и по никакъв начин не трябва да бъдат вписвани, в която и да е нормативна уредба. Крайността, до която стигна Франция, не е нужно да се гони точно този модел, просто защото ние не сме изправени от такава заплаха и българското законодателство, слава богу, достатъчно добре урежда правото на жените да прекъснат бременността си.“

Как оценявате правото на аборт да бъде включено в Хартата на основите права на Европейския съюз, още повече гласуването в ЕП не означава, че въпросът е решен. Необходимо е всички правителство на 27-те страни членки да се съгласят единодушно. На практика това решение е символично, но какво стои зад този политически акт?

“Основната идея на включването в Хартата е, защото все още има държави, които криминализират абортите, т.е. не само не признават правото на жената да решава за себе си, за своето тяло, за своето бъдеще, но го приравняват и на престъпление. И всъщност, приравнявайки го на престъпление, Европейската комисия предлага, чрез ЕП, да се направи така, че няма държава-членка на ЕС, в която абортът да е престъпление, да се създадат условия, ред и правни граници , които да дават възможност на жените да прекъснат бременността си, да повишат образованието в областта на сексуалната  култура и взаимоотношенията и извършвайки целия този набор от действия, едва тогава да сметнем, че правото на аборт може да бъде приравнено към основно право. Но в основата на това стои декриминализирането на абортите, а не просто признаването на едно от множеството ни права, с които, слава богу, българските жени могат да се гордеят, защото ние нямаме ограничения и нямаме забрани, не е престъпление в България – нещо, което тепърва ще преодоляват в други страни.“