Александър Леви Le Temps: Макрон поема огромен риск, всичко може лесно да се обърне с краката нагоре

След изборите: Изненади и горещо лято за новия Европейски парламент

Теодор Стойчев, бюрото на ЕП в София: Ще има по-динамични мнозинства в новия състав на парламента

Теодор Стойчев
Снимка: БГНЕС


Европейската народна партия увеличава местата си спрямо вота за миналия Европарламент през 2019-та година с общо 186 депутати. Същевременно социалистите и демократите са надолу спрямо предишните избори с няколко мандата и ще имат 135 места, според предварителните резултати. Либералите от "Обнови Европа", които в момента са трети със 79 места, губят значително повече, след като на предишните избори спечелиха 102. Сериозен спад имат и Зелените/Европейски свободен алианс - от 71 мандата при предишния вот, сега те получават 53. Факт е по-добрият резултат на "Европейските консерватори и реформисти - 73 места сега спрямо 69 преди 5 години. С 9 места повече получават евроскептиците от "Идентичност и демокрация" - 58 спрямо 49 на миналите избори. За сметка на това необвързаните имат сериозен спад - от 62 на 45, а т.нар. Други, които включват новоизбрани членове, които не принадлежат към политическа група на Парламента с изтичащ мандат, вземат 50. Левицата получава едва 36 - с едно място по-малко от преди пет години. Поглед сега към новосформиращия се ЕП след изборите, които приключиха в неделя вече знаем разпределението и картината за следващите пет години. Какво предстои оттук нататък - срокове, процедури- основните тенденции.

Средната избирателна активност за ЕС е над 50 процента. Доста по-висока от тази у нас, но пък и един интригуващ детайл - на места активността за избора на бългапрски евродепутати надминаваше тази за депутати в националния парламент макар и с малко. Теодор Стойчев, ръководител на Бюрото наЕП в България, какво мислите за този феномен?

"Феноменът е много интересен и не се е случвал досега в България, но доколкото ми е известно не се е случвал и в други държави членки, когато са се провеждали избори 2 в 1. Но разбира се, трябва да направим уговорката, че изчакваме данните официално за избирателната активност от Централната избирателна комисия. Интересен феномен е това. Надявам се да идва от повече интерес към европейската политика и европейските избори. Възможно е разбира се, да се дължи и на това, че като цяло, хората, които гласуваха за националните и за европейските избори бяха различни - избирателните списъци бяха различни. Този за европейските избори беше по-рестриктивен, тъй като не може да се гласува за европейските избори от всеки, ако е извън ЕС. Така че може и на това да се дължи. Но, наистина е добре да разбираме важността на европейските избори."

Някои от българските партии, които за пръв път изпращат европейски депутати разчитат те да сформират нова такава парламентарна група, а да не се присъединяват към големите политически семейства и досега съществуващите партии. Реалистично ли е да се очаква сформиране на нови парламентарни групи?  В съответствие с Правилника за дейността на Парламента една политическа група се състои най-малко от 23 членове, избрани в най-малко седем държави членки.

"Лесна работа не е със сигурност, но е нещо, което се случва в началото на всеки нов мандат на ЕП. В България има даже няколко партии, не само една, които още не са станали член официално на някое европейско политическо семейство, а ще имат представители в европейския парламент. Така че това е процес, който ще наблюдаваме, накъде ще се присъединят българските партии, които още не са обявили своята европейска афилиация, или поне не са станали част."

Имате предвид Продължаваме промяната, защото те на практика не са участвали до този момент в ЕП?

"И ИТН (Има такъв народ) също. Така че има партии, които още не са избрали европейското си семейство или поне не е станал официален актът на влизането им в дадено политическо семейство."

А тези, които имат намерения за сформиране на нова политическа група?

"Необходимо е да има представителство от различни държави и да има най-малко 23 депутати от седем държави от ЕС. Така че наистина изисква едно координационно усилие да се сформира нова група, не става лесно и е нужно партиите да имат една обща визия и да имат идеи за общи политики, не просто чисто механично събиране на партии, което предопределя, пак да кажа, че това не е лесен процес."

Общата визия със сигурност куца в български условия. Но ако се пренесем в европейски условия как изглеждат разделителните линии там. Смятате ли че  външна политика или вътрешните тема за ЕС или примерно войната в Украйна ще разделя мнозинството вътре в ЕП и доколко има консенсусни теми? Примерно войната в Украйна ще разделя ли мнозинството вътре в ЕП или напротив ще го сформира?

"Ами според мен по-скоро е правилно да говорим дори за мнозинства / в множествено число/ в ЕП тъй като според темата, по която има гласуване отдавна  вече мина времето, когато център-ляво и център-дясно имаха мнозинство в ЕП и можеха сами да прокарват решенията, за които бяха договорили компромисна позиция. Към момента трябва да бъдат поне три партии, ако не и четири в някои случаи, зависи какви мнозинства се сформират, за да може да бъде прието дадено решение. Затова по различни теми си мисля, че ще има в ЕП различен тип мнозинства, които ще бъдат по-динамични отколкото сме свикнали да наблюдаваме към момента. Помощта за Украйна в контекста на руската агресия срещу нея е нещо, което като цяло обединява огромна част от европейските представители, така че това ще бъде не разделителна, а по-скоро обединяваща тема за голяма част от европейските депутати. Ще има и такива, които не споделят такава позиция, но да видим колко ще бъдат на брой в следващия парламент. Но като цяло са наистина едно много малко малцинство. Други линии, които разбира се са много важни, не бих ги нарекъм непременно разделителни или ще се окажат линии обединителни, са отношението към т.нар. Зелена сделка и политиките, които целят развитието на ЕС по един по-устойчив начин като икономика и като отношение към околната среда. Това е нещо, което предполагам, че ще бъде широко дебатирано и ще бъде едно от нещата, по които ще има доста различаващи се мнения в следващия ЕП. Разбира се има и въпроси, по които като цяло консенсусът е доста по-голям, например дигитализацията на Европа, нещо което тече вече от доста години и наистина положително са оценявани усилията на евродепутатите и така на европейските законотворци да превърнат нашия континент в един доста по-конкурентен такъв в една глобална среда, от която наистина цифровата икономика е един от най-силните сектори в икономиката."

Какво предстои като срокове и процедури? Изборът на председател на Европейската комисия това ли ще е следващата гореща тема на хоризонта

"Първата гореща тема от наша гледна точка ще бъде разбира се сформирането на новия ЕП, което ще бъде в средата на месец юли на учредителната сесия в Страсбург, на която ще бъде избран и председател на ЕП, заместници и въобще ще започне неговото сформиране като законодателен орган, след това и парламентарните комисии съответно. Трябва да минат преговорите за председател на Европейската комисия. Като съответно се предполага, че най-напред ще бъде гласувана кандидатурата за председател на комисията може би през септември, но наистина има все още голяма степен на несигурност, тъй като все не са излязли официално резултатите в много държави, така че още изчакваме всичко това, но най-вероятно наесен. Септември вероятно ще бъде одобрен новият председател на ЕК и съответно по-късно ще започне изслушването за комисарите за всяка една страна в ЕС и по-късно вече най-вероятно ноември ще бъде гласуван целия състав на Европейската комисия."

Горещо лято се очертава за Европа. Благодаря на Теодор Стойчев, ръководител на Бюрото на Европейския парламент в България.

***

И сега поглед към един от тектоничните ефекти от европейските избори - Франция - хвърлената ръкавица от о президента Еманюел Макрон, който разпусна Националното събрание и насрочи извънредни избори, заради загубата от крайната десница на евроизборите. "Връщам ви правото да изберете бъдещето си" - заяви президентът Макрон, когато обяви разпускането на парламента. Какво е вероятността френският вот на евроизборите да преобърне статуквото в самата Франция?

Александър Леви, френски журналист от швейцарското издание Le Temps, който избра да наблюдава процесите в Европа тъкмо от България.

"Резултатите от изборите за ЕП вече преобърнаха статуквото, защото за първи път в историята на тази крайно-дясна партия тя излиза с такъв убедителен резултат, двойно по-голям от този на системните играчи и на традиционните партии. От друга страна за първи път европейски избори обръщат политическата обстановка във Франция. Досега честно да ви кажа европейските избори в страни като Франция не бяха от огромен интерес за избирателите, а и за самите партии, които традиционно си изпращаха хората, малко  като за да ги отдалечат от политическата сцена. Даже за някои беше наказание да отидат в Брюксел. Това го казвам с известна тъга, поне така беше досега."

Като едно място за пенсиониране?!

"Нещо подобно, да тоест не беше толкова важно. Много примери мога да ви дам. Например министъра на правосъдието Рашида Дати, която направо беше изпратена навремето от Никола Саркози там като на заточение, и тя поне така и сама си го призна. Така че има такива прецеденти на подценяване или даже игнориране на тези избори. А сега те станаха централни за френския политически живот по начина по който вие казахте - те вече буквално преобърнаха политическата ситуация. Тоест, един президент, който е в края на втория си мандат прави много рисков ход. Вече отговарям да един от вашите въпроси. Всички го оценяват, и мои и чуждестранни колеги, направо говорят за покерен играч. Това е - печелиш или губиш. И опасността Франция да влезе в едно горещо лято наистина е налице. Защото са много кратки сроковете и опасността е много голяма Еманюел Макрон да си приключи мандата с премиер от партията на Марин Льо Пен, което ще е определено прецедент и може би края на едно много дълго табу."

Какво може Европа да научи от изборите в страна като България? 

"Може, разбира се да се научи…Това са шести избори за три години"

Да научи как с лекота се влеза в лош цикъл за демокрацията ли, имате предвид?

"Да, вече урокът е много ясен, за съжаление, от това което виждаме. И аз напълно споделям мнението на някои политолози тук, че може би тези избори са последия ултиматум към традиционните партии. Ако има следващи, както много хора се опасяват, нещата ще се обърнат наистина с краката нагоре и това е може би поуката."

Обръщане на нещата нагоре с краката - една поука, която е видял Александър Леви. Поглед към ефекта от европейските избори върху демократичните процеси.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!