Всеки заслужава място, което да нарече дом
“Два пъти мери, един път режи” ще е подходът на ЕС в разрешаването на жилищната криза
„Всеки заслужава място, което да нарече дом“.
С тези думи председателката на Специалната парламентарна комисия за жилищната криза в Европейския съюз Ирене Тинали откри дискусията „Как да разрешим европейската жилищна криза?“.
„Хареса ми как завършихте въведението си. Всеки заслужава място, което да нарече свой дом, с което се съгласявам и аз“.
Продължи дискусията еврокомисарят за жилищата и енергетиката Дан Йоргенсен.
„Днес сме се събрали тук ,в Къщата и в Дома на европейската демокрация, за да обсъдим този основен въпрос. В цяла Европа има различни думи, с които назоваваме нашите къщи нашите домове, като „мезон“ "каса","дом"или"хус".Въпреки тези различни наименования, всички тези думи значат едно и също. Дом - това означава сигурност, топлина и подслон. Място, където се събират приятели и семейства. Място за живеене или поне би трябвало да е така. Но за много европейци това не е така.“
„За много европейци домът е свързан с безпокойство, той означава дълг и криза“.
За първи път в историята на Европейската комисия миналата година беше създаден поста на комисар, който да отговаря за жилищата и енергетиката. В края на годината Европейския парламент последва примера на Комисията и създаде специална комисия по жилищната криза с мандат от 12 месеца, която започна работа в края на януари 2025 г. Целта на Европейските институции е да разреши жилищната криза в Европа, като осигури достъп на гражданите до достойни, устойчиви и финансово достъпни жилища.
„Достъпността на жилищата все повече се превръща в основен двигател на социалното и икономическото неравенство. Собствеността на жилище, някога постижима цел за мнозина, се превръща в привилегия между поколенията. В същото време тежестта на наемите за домакинствата с по-ниски доходи продължава да нараства, изостряйки социалните разделения и ограничавайки разполагаемия доход за потребление и инвестиции. Когато разходите за жилище консумират непропорционален дял от бюджетите на домакинствата, хората остават с по-малко възможности да инвестират в образование, благосъстояние и основна финансова сигурност, поясни Ирене Тинали“.
На първата съвместна среща между двете европейски институции, която се проведе в Европейския парламент на 24 март бяха обсъдени ключови въпроси, свързани с достъпните жилища и мерките, които могат да бъдат предприети на европейско равнище за справяне с кризата. Председателката на Специалната комисия за жилищната криза в Европа Ирене Тинали предложи:
„Трябва да намерим решения".
„Но не започваме от нулата, тъй като съществуват инструменти като Механизма за възстановяване и устойчивост и Кохезионните фондове, наред с други. Тези инструменти са използвани досега и включват финансиране за проекти, свързани с жилищното настаняване. Инвестициите в жилища на достъпни цени обаче остават до голяма степен недостатъчни в сравнение с мащаба на предизвикателството, пред което сме изправени. Ето защо трябва да гарантираме, че тези средства се разпределят ефективно и достигат до общностите, които се нуждаят най-много от тях, както и да работим за увеличаване на предлагането. Европейската инвестиционна банка разшири възможностите за финансиране на устойчиви и социални жилищни проекти и приветстваме откриването на тяхната жилищна платформа. Въпреки това достъпът до ново и по-добре структурирано финансиране е само част от решението. От съществено значение е така да се разбере как нашата правна рамка може да приеме иновативни решения на тези проблеми и да използва изцяло всички налични регулаторни инструменти. Ако пазарът е засегнат от нова динамика и не изпълнява основната си функция и цел, решенията могат да включват по-добро насочване и оптимизиране на нашите регулаторни инструменти за възстановяване на баланса и справедливостта на жилищния пазар“.
План за достъпни жилища за Европа:
Еврокомисарят за жилищата Дан Йоргенсен настоява да се създадат повече достъпни жилища, цената на които да не надвишава 40% от дохода на домакинството. Йоргенсен посочва, че е необходимо да се осигурят устойчиви жилища, като отбелязва, че през 2023 г. 47 милиона души в ЕС не могат да си позволят да отопляват домовете си. Той настоява за подобряване на качеството на жилищата и за създаване на инвестиции в достъпни, устойчиви и качествени жилища, свързани с местните здравни и образователни услуги.
Има една поговорка която дърводелците използват, припомни Дан Йоргенсен.
„Два пъти мери, един път режи“
„Е, нека да говорим два пъти, три пъти, много пъти – днес, утре и през цялата година, така че когато представим нашия План за достъпни жилища за Европа, да го направим по правилния начин и с всички европейци“.
Целта на европейските институции е да се проведат широк кръг от разговори с всички заинтересовани страни от най-високото до най-ниското ниво в Европейския съюз. През месец май Специалната комисия за жилищната криза в Европейския парламент беше домакин на поредица от изслушвания.
Мнението на кметовете:
Първата с кметовете на Барселона, Рим, Париж, Милано, Атина и Гент, които споделиха свои стратегии за осигуряване на достъпни жилища за хора с ниски доходи и как насърчават строителството на устойчиви и енергийно-ефективни жилища, какви мерки предприемат за да подпомогнат уязвимите групи, включително младите хора, възрастните и хората с увреждания да имат достъп до достойни жилища.
Мнението на строителите:
„Целта ни е да отключим икономическия и конкурентен потенциал на строителната екосистема, за да увеличим предлагането на жилища“. Посочи Катерина Наптон-Виерлих, ръководител на отдел „Политика за строителството“ в една от Главните дирекции на Европейската комисия.
„Възнамеряваме да създадем иновативни водещи пазари. Строителната индустрия като цяло не е известна със своя иновативен стремеж. Строителството страда от ниска производителност и трудности за привличане и задържан на квалифицирани работници. Производителността е с 30% по-ниска, отколкото в производството, и не се увеличава, а намалява. Убедени сме, че автоматизацията на строителството или изграждане на строителни компоненти, както и цели структури извън строителната площадка, значително ще увеличи производителността и ще подобри условията на труд. В същото време строителните разпоредби, остарелите възприятия и ограничените критерии за частни и обществени поръчки възпрепятстват тази индустрия“.
„Стремим се да намалим бариерите пред трансфера на умения на европейско равнище. Новите методи на строителство изискват нови умения, те също така изискват достъп до квалифициран персонал в цяла Европа и сигурността, че работниците ще могат да използват уменията си навсякъде. Днес това не е напълно така. Сертификатите, придобити в едни страна-членка често не се признават в друга. Това прави мобилността на квалифициран персонал трудна. Ние сме убедени, че това затруднява иновациите и циркулацията, защото хората не са способни да използват уменията си в цяла Европа“.
Шест предложения на строителите за справяне с жилищната криза в Европейския съюз:
1. Създаване на иновативни водещи пазари чрез автоматизация и строителство извън обекта за повишаване на производителността и условията на труд.
2. Насърчаване на кръговото производство, като се подобри достъпа до суровини, включително използвани и рециклирани материали.
3. Снижаване на бариерите пред трансфера на умения в Европа чрез взаимно признаване на сертификати между държавите членки.
4. Подкрепа за дигитализацията в строителството, включително чрез регулации като Регламента за строителните продукти и цифровия продуктов паспорт.
5. Подпомагане на индустрията чрез различни програми на ЕС за финансиране, насочени към увеличаване на предлагането на жилища.
6. Оптимизиране на процесите за издаване на разрешителни чрез идентифициране на съществуващите бариери и нуждите от регулации.
Измеренията на жилищната криза в България, Евростат (2010-2023):
Според последните публикувани данни на Евростат за периода от 2010 до 2023 г. цените на жилищата в България са се повишили с 86%, което е два пъти над средното за Европейския съюз. България е и на второ място след Унгария по ръст на цените при строителството на нови сгради. За 13 години увеличението е 136%. Единствено цените на комуналните услуги като ток, вода, газ и други горива в България запазват нивата си от 2010 година насам, дори се понижават с 2,4 пункта. По отношение на жилищната достъпност у нас, данните показват, че жилищата в градовете са по-достъпни от тези в селата. Едно жилище е достъпно, ако разходът за него не надвишава 40% от дохода на домакинството. В почти всички европейски страни разходите за жилище в града са по-високи от тези в селските райони. В България е обратното. В градовете разходът на домакинствата за жилище е по-нисък от този в селата.
България е и на второ място след Унгария по ръст на цените при строителството на нови сгради. За 13 години увеличението е 136%. Единствено цените на комуналните услуги като ток, вода, газ и други горива в България запазват нивата си от 2010 година насам, дори се понижават с 2,4 пункта. По отношение на жилищната достъпност у нас, данните показват, че жилищата в градовете са по-достъпни от тези в селата. Едно жилище е достъпно, ако разходът за него не надвишава 40% от дохода на домакинството. В почти всички европейски страни разходите за жилище в града са по-високи от тези в селските райони. В България е обратното. В градовете разходът на домакинствата за жилище е по-нисък от този в селата.
Жилищната криза е субективно възприятие
Дали има жилищна криза в България е донякъде субективно да се каже, смята Минчо Бенов, национален директор на Habitat Bulgaria – фондация, която работи за подобряване на жилищните условия и елиминиране на жилищната бедност. Проблемите са в няколко направления. Първото е във все по-влошаващата се финансова достъпност особено в големите икономически-активни градове. Там придобиването на жилище е все по-друдно особено от младо семейство.
Младите семейства трудно могат да си закупят жилище
Никога за съжаление, в България не са се провеждали политики и никога не е имало достъп до програми, каквито има в повечето европейски страни. Например, програма „Първи дом, където се подпомагат целево, особено млади семейства да придобият първото си жилище“.
Незаконните жилища на ромите
Другите проблеми са свързани с незаконните жилища. Те са етнически обособени, сегрегирани ромски квартали. Там криза определено има и тя се развива в продължение на години. Този проблем се задълбочава с мълчаливото съгласие на общините, които са отговорни за това да не допускат незаконно жилищно строителство.
Празните жилища
В София 24% от жилищата са необитавани. В същото време много хора не могат да си позволят да живеят на свободен наел, липсват социални жилища, които да обезпечат такава нужда. Но ако тези жилища или част от тях, бъдат изкарани на наемния паза, те вероятно ще натиснат цените на наемите на долу, смята Минчо Бенов. За да се случи това най-резонният начин е да се увеличат данъците за жилища от второ нататък, които не се използват, което е практика в цяла Европа.
Липса на политическа воля за регулиране на пазара на жилищата
„Има решения и те са известни, но не са популярни“. Преди доста години, когато беше последният опит да се приеме нова жилищна стратегия имаш заложена мярка за регулация на необитаемите жилища, но тя срещна сериозна съпротива от различни лобита. Включително и от банковия и финансовия сектор, тъй като банките имат големи портфейли с инвестиционни имоти. От строителния сектор също, тъй като интересът на строителите е постоянно да се строят нови и нови жилища".Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
