Очертаване на пътя в дигиталния свят (Euranet Plus Panorama)

По време на специалната среща на върха на Euranet Plus тази седмица, изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия Хена Виркунен – отговаряща за технологичния суверенитет, сигурността и демокрацията – говори пред радиостанциите от мрежата по редица въпроси в рамките на своя ресор.

Борба с дезинформацията

Колежката ни Аник от RTBF поставя началото, като акцентира върху наскоро публикувани и доста тревожни данни от Международния институт за демокрация и съдействие при избори (IDEA). Данните сочат, че през 2024 г. дезинформацията е повлияла поне на четири от пет национални избора, наблюдавани от Global Election Monitor – включително и на някои в държави членки на ЕС.

„Да, това е вярно,“ потвърждава изпълнителният заместник-председател, „но ситуацията не е еднаква навсякъде.“

Хена Виркунен, изпълнителен заместник-председател на Европейската комисия (на английски език):

„По време на изборите в Румъния, доверените сигнализатори са отбелязали 20 пъти повече случаи на дезинформация, отколкото по време на европейските избори в целия ЕС преди година. Тоест, 20 пъти повече – само в Румъния. В същото време обаче в Португалия също имаше избори и там почти не се докладваха подобни случаи на дезинформация. Така че ситуацията е много различна в отделните държави,“ обяснява Виркунен.

Докладът показва също, че чуждестранната намеса става все по-усъвършенствана – включва кибератаки, финансово влияние и онлайн манипулация. Затова Аник пита: дали настоящите инструменти на ЕС за регулиране на дигиталните платформи са достатъчни, за да се справим с толкова бързо развиващи се заплахи?

„Смятам, че в Европейския съюз разполагаме със стабилна и добре структурирана правна рамка по отношение на цифровите услуги. Имаме Акта за цифровите услуги и вече прилагаме изцяло неговите разпоредби. В тях много ясно е записано, че онлайн платформите са длъжни постоянно да оценяват и ограничават системните рискове, които представляват – например спрямо обществения дебат или изборните процеси, особено когато става дума за избори“, обяснява Виркунен.

Но тя подчертава, че Брюксел не разчита само на вече приетите правила и не почива на стари лаври. Подходът е далеч по-активен.

Хена Виркунен, изпълнителен заместник-председател на Европейската комисия (на английски език):

„Когато предстоят избори в различни държави членки, Европейската комисия – заедно с националния цифров координатор – организира кръгли маси с онлайн платформите. Целта е да се провери на място дали те разполагат с нужните практики и механизми, с които да гарантират, че няма да бъдат обект на манипулация или злоупотреба по време на изборния процес“, допълва Виркунен.

Друг важен елемент от усилията на ЕС за защита на демокрацията е инициативата „Европейски щит за демокрацията“ – нова политика на Европейската комисия, предложена миналото лято и в момента в процес на развитие. Тя обединява редица предложения, насочени към защита на демократичните процеси и институции на ЕС от различни заплахи, особено свързани с външна информационна манипулация и намеса, както и към повишаване на устойчивостта на демократичните системи в съюза.

Хена Виркунен, изпълнителен заместник-председател на Европейската комисия (на английски език):

„Когато подготвяме нашия ‘щит за демокрацията’, естествено, темите за целостта на изборните процеси, дезинформацията и външната намеса ще бъдат в основата на тази инициатива“, подчертава Виркунен.

Очаква се Европейската комисия да представи официалната комуникация относно „Европейския щит за демокрацията“ през третото тримесечие на 2025 г.

Гаранции за гражданите

Кейти от The Europeans задава въпрос към заместник-председателя относно едно все по-обсъждано предложение — дали ЕС има не само правомощията, но и интереса да принуди социалните мрежи да деактивират т.нар. „алгоритми за препоръки“. Именно чрез тях потребителите често биват заливани със съдържание, което провокира страх, гняв и ги прави податливи на политическа манипулация.

Виркунен не отговаря директно дали това е реалистична или необходима мярка, но поставя на преден план един ключов аспект — прозрачността.

„Прозрачността е също ключов елемент в Акта за цифровите услуги. Именно затова изискваме от онлайн платформите да бъдат открити и да информират потребителите защо им се препоръчва определено съдържание. Освен това, потребителите трябва да имат възможност да променят настройките на алгоритмите за препоръки“, обяснява Виркунен. „Знаем, че почти всички онлайн платформи все още не са достатъчно прозрачни в действията си.“

Това знание не е на база предположения — миналата година Европейската комисия проведе одити на няколко големи онлайн платформи и търсачки, за да провери доколко изпълняват задълженията си по Акта за цифровите услуги в областта на управлението на незаконно съдържание, борбата с дезинформацията и защитата на основни права.

X (бивш Twitter) и Meta са се представили най-слабо в оценките на Комисията, като са били установени многобройни нарушения в областите на модериране на съдържание, проверка на факти, достъп до данни, прозрачност в рекламите и прилагане на подвеждащи или опасни практики, особено спрямо непълнолетни.

Клаудия от германския радиоводещ AMS повдига логичния въпрос: какво още може да направи ЕС, за да повиши информираността на обществото относно онлайн манипулацията?

„Искам категорично да подчертая колко важна е медийната грамотност, дигиталните умения и дигиталната образованост като цяло. Изключително важно е да обучаваме гражданите как функционира дигиталният свят, така че всеки да разполага с инструментите, необходими за критично мислене и анализ на съдържанието, което потребява“, казва Виркунен. „А когато погледнем реалното състояние на дигиталните умения в ЕС, виждаме, че сме далеч от необходимото ниво. Това със сигурност ще бъде приоритетна сфера за нас през следващите месеци и години.“

Тя добавя, че има какво да се научи от държавите членки, които са постигнали реален напредък в тази област: „Трябва да анализираме добрите примери и да се учим от онези, които са успели. Като цяло обаче, ЕС значително изостава в развитието на дигитални умения.“

Водещият Артьомс от Latvijas Radio насочва разговора към още една чувствителна тема — предложението за въвеждане на възрастови ограничения за достъп до социалните мрежи, което все повече политици в рамките на ЕС открито подкрепят.