Двойният триумф на Тръмп: уважение и защита (Euranet Plus Panorama)
Тръмп се потупва по рамото, след като лидерите на НАТО се споразумяват да увеличат разходите за отбрана до 5% от БВП до 2035 г.
„По-унизително е това, което сами сме си причинили през годините. Сега изведнъж се събудихме и станахме много емоционални. Лично аз не изпитвам емоции относно това как работим с един или друг съюзник. По-емоционален съм относно факта, че досега сами сме се подвели и че всички се събудиха едва след като някой отвън ни го каза.“
А германският канцлер Фридрих Мерц настоява, както ясно заяви в изказване пред Бундестага малко преди срещата на върха в сряда, че последните развития в рамките на НАТО не са продиктувани от желание да се правят услуги на Съединените щати. Неговите думи се споделят от AMS.
Фридрих Мерц, канцлер на Германия (на немски език):
„Ние не правим това, както понякога се твърди, за да направим услуга на САЩ и на техния президент. Ние го правим въз основа на нашето собствено възприятие и убеждение, защото Русия, в частност, активно и агресивно заплашва сигурността и свободата на целия евроатлантически регион и защото се опасяваме, че Русия ще пренесе войната отвъд Украйна. Ние го правим с общо убеждение: че заедно трябва да бъдем толкова силни, че никой да не посмее да ни нападне. Ето защо се намираме в историческа ситуация. В тази ситуация Германия също трябва да поеме отговорност — и това правим.“
Все пак, в интервю за „Renascença“ Жоао Оливейра, член на Европейския парламент от групата на Левицата, остро критикува НАТО за организирането на събитие, което според него е служило единствено за полза на Съединените щати.
Жоао Оливейра, член на Европейския парламент - Левица, Португалия (на португалски език):
„Доналд Тръмп не е нито защитник на мира, нито е на пътя към мира, който трябва да изградим. Той продължава, както и предишните американски президенти, да управлява войната и милитаризма така, че да отговарят на американските интереси. И никой не бива да се заблуждава. Увеличението на военните разходи, за което се постига съгласие на тази среща на върха на НАТО, е с цел да се подкрепи американският военнопромишлен комплекс и да се обогатят големите американски корпорации, които печелят от смърт и разрушение.“
Оливейра също изрази съжаление, че Португалия ще харчи пари за отбрана, които биха могли да бъдат насочени към здравеопазване и образование.
Но на прага на срещата на 32-мата държавни и правителствени ръководители в Хага, португалският министър-председател Луиш Монтенегро потвърди, че Португалия ще изпълни целта от 3,5% за така наречените чисти разходи за отбрана, без да застрашава други важни сектори.
Луиш Монтенегро, министър-председател на Португалия (на португалски език):
„Имаме възможността да инвестираме 3,5% от БВП през следващите десет години. Но това, което е важно за нас, е да гарантираме, че ще го направим балансирано, съгласувайки всички наши отговорности, а именно – финансовата стабилност и чрез нея – отговорността ни да осигурим, че португалските граждани продължават да получават пълна социална подкрепа. Затова не трябва да застрашаваме нито една от осите на нашата публична политика с това увеличение на инвестициите.“
Има обаче призиви да се гарантира, че напредъкът ще бъде постепенен. Сценарият, който НАТО иска да избегне, е определени съюзници да отлагат действията си до последния момент – както някои направиха с целта от два процента. Всъщност тази граница ще бъде достигната от някои страни членки на НАТО – като Белгия – едва тази година.
Белгийският премиер Барт де Вевер каза пред журналисти преди срещата, че макар и предизвикателство, постигането на 3,5 процента в рамките на десет години е възможно. Все пак, неговият заместник и външен министър Максим Прево беше заявил пред RTBF само във вторник, че постигането на 3,5 процента е „извън нашите бюджетни възможности“. Това всъщност не е изненадващо, като се има предвид, че правителството му все още се затруднява да намери финансиране за достигането на два процента до края на тази година.
И така, човек може да се запита: защо тогава Белгия би се съгласила на още по-висока цел? Защото, казва Прево, имат какво да наваксват.
Максим Прево, министър на външните работи на Белгия (на френски език):
„Ние бяхме сред най-лошо представящите се, разбира се, за много дълго време. Така че търпението на нашите съюзници вече се изчерпва. Затова трябва да покажем готовност да се върнем в редиците на надеждните партньори, но с темпо, което остава устойчиво за нашите финанси.“
Испания заема позиция
Испания беше единствената страна, която официално се въздържа от ангажимент към по-високата цел за инвестиции в отбрана, въпреки че подписа съвместната декларация в края на срещата на върха.
Премиерът Санчес изглежда подкрепя нивото на отбранителна способност, което се изисква от страната му, но счита за „реалистично“ Испания да го постигне, без да надвишава 2,1 процента, съобщава esRadio.
Педро Санчес, министър-председател на Испания (на испански език):„(Това е) инвестиция, която ние смятаме за достатъчна, реалистична и — нещо, което също е много важно за Испания — съвместима с нашия социален модел, с нашата социална държава, с международните и многостранни ангажименти, които също са от съществено значение за развитието, стабилността и просперитета на Испания.“
В този смисъл изглежда, че Мадрид е постигнал своеобразно изключение, което му позволява да поеме „собствен суверенен път“ към постигането на целта за отбранителни способности.
А реакцията на Тръмп? Достатъчно е да се каже, че Испания трябва да се подготви за удара.
Доналд Тръмп, президент на Съединените щати (на английски език):„Мисля, че е ужасно. И, знаете ли, те се справят много добре. Икономиката им върви добре. (…) Така че ще си го върнем. Знаете ли какво ще направим? Водим преговори с Испания за търговско споразумение. Ще ги накараме да платят два пъти повече. (…) Испания е единствената страна от всички, която отказва да плати. Но ще трябва да ни го върнат чрез търговията, защото няма да позволя това да се случи. Това е несправедливо.“
Въпреки че и други съюзници от НАТО имат съмнения относно новата цел, нито една от страните официално не е поискала същата гъвкавост като Испания. Но, както отбелязва белгиецът Прево, това не означава, че не се водят преговори зад кулисите.
Максим Прево, министър на външните работи на Белгия (на френски език):
„Може и да не сме направили толкова ефектна декларация като Испания, но ви уверявам, че нашите дипломати работят от седмици, за да постигнат очакваните механизми за гъвкавост. Разбира се, ще приветстваме всичко, което може да помогне за облекчаване на белгийската тежест, и ще го направим с удоволствие. Но нека не се заблуждаваме — няма да можем да имаме цели ‘à la carte’. Прагът, който трябва да бъде достигнат от една или друга страна, не може да варира според настроението ѝ. Самият принцип на НАТО е солидарност, и затова целта трябва да бъде еднаква за всички. Въпреки това, всяка страна трябва да може да напредва със собствено темпо, според своята реалност, в контекста на общественото си мнение и най-вече на своята бюджетна реалност.“
Букурещ, от своя страна, не вижда проблем с целта от пет процента. Въпросът не е дали, а кога — заявява новият румънски президент Никушор Дан, съобщава Радио Румъния.
Никушор Дан, президент на Румъния (на румънски език):„Както знаете, имаше обсъждания за пет процента и 2035 година. Румъния беше готова да се съгласи на 2032... Нека видим как ще балансираме икономиката през следващата година и половина, и тогава можем да говорим за цели. Целта за 2035 е приета.“
Само счетоводно упражнение?
Коментирайки увеличението на европейските разходи за отбрана, Клайд Кул, бивш естонски посланик във Франция, Германия, ЕС и НАТО, казва пред Kuku Raadio, че това последно развитие е по-скоро опит да се заслепят хората с числа, отколкото реално разширяване на отбранителните способности.
Клайд Кул, дипломат (на естонски език):
„Жалко е, че тази среща на върха се е превърнала повече в счетоводно упражнение, отколкото в надеждно укрепване на отбранителните способности на НАТО. Разбира се, всички сигнали, които се опитват да изпратят, са насочени към това да демонстрират единството на алианса. В крайна сметка, Европа от десетилетия се намира в сянката на американската подкрепа и военни разходи. Тази промяна, която настъпи с второто идване на президента Тръмп — а именно увеличаването на собствените отбранителни способности на Европа — е болезнен процес. Не можеш просто така, за една нощ, да пренасочиш финансиране към общите нужди.“
kuku.pleier.ee - Клайд Кул: Споразумението между съюзниците от НАТО засега е счетоводно упражнение
Генералният секретар на НАТО, от своя страна, смята, че постигнатият компромис между съюзниците ще предизвика „квантов скок“ в отбраната на алианса. Все пак той предупреждава, че работата едва сега започва.
Марк Рюте, генерален секретар на НАТО (на английски език):
„Работата не спира тук. Това е първият ден. Част от усилията изисква бързо разширяване на нашия отбранителен индустриален капацитет от двете страни на Атлантическия океан. Нуждаем се от качество и количество, нужно е да сме иновативни и да действаме бързо.“
Окончателната декларация потвърждава „непоколебимия ангажимент“ на съюзниците към принципа, че атака срещу един член на НАТО ще предизвика отговор от целия алианс. Освен това в документа се посочва „дългосрочната заплаха“, която представлява Русия, потвърждава се ангажиментът на съюзниците за подкрепа на Украйна и се уточнява, че прекият принос за отбраната на Киев може да се отчита като част от основните отбранителни разходи на дадена държава.
Прекрасно — сделката е сключена. Но в интервю за БНР икономистът Адриан Николов от Института за пазарна икономика в София поставя ключов въпрос: Какви механизми съществуват, за да подпомогнат държавите членки на ЕС, които са част от НАТО, да увеличат отбранителните си разходи в рамките на изисквания срок?
Адриан Николов, икономист в Института за пазарна икономика (на български език):Адриан Николов, икономист в Института за пазарна икономика (на български език):
"Може би най-реалистичният и най-лесният за постигане подход е да се преформатират европейските инструменти. Кохезионният фонд е най-вероятен, тъй като той е насочен на първо място към изграждане на инфраструктура и капацитет на предприятията, а те изглеждат най-достъпните средства за пренасочване."
Оригиналния подкаст на английски можете да чуете тук
Автор: Джоана Невил, Информационна агенция Euranet Plus
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
