Зад кулисите на усилията на ЕС за мир в Украйна

Дипломатическата позиция на Европейския съюз остава твърда и недвусмислена: категорично се отхвърлят териториални отстъпки в полза на Русия и се настоява за ефективни гаранции за сигурност, въпреки отказа на Унгария да подкрепи общи позиции. Санкционната политика става все по-агресивна – 18-ият пакет, приет през юли, затяга мерките за ограничаване на енергийните приходи на Русия, а подготвяният 19-и пакет се очаква да засили мерките срещу заобикалянето на санкциите. Държавите членки са заделили над 160 милиарда евро хуманитарна, финансова и военна помощ за Украйна от началото на войната, като се преминава от еднократни доставки на военна помощ към дългосрочни инвестиции в отбранителната индустрия, което отразява готовността на Европа за дългосрочен ангажимент. Въпреки че Европейският съюз е най-големият донор и стратегически партньор на Украйна, едновременно с това е обвиняван, че няма единна позиция и че следва решенията на Вашингтон.

Брюксел настоява, че преговорите трябва да започнат с постигане на примирие, а всякакви евентуални компромиси трябва да бъдат на реципрочна основа, въпреки че позицията на европейските институции вече е, че най-важен е ефектът от евентуално примирие, а не толкова как конкретно ще бъде наречено то. Председателят на Европейския съвет Антонио Коща заяви наскоро следното:

„Въоръжените сили на Украйна ще бъдат първата линия на защита. Затова трябва да засилим, укрепим и деблокираме военната си подкрепа за Украйна. Европейският съюз вече е най-големият доставчик на военна и икономическа помощ. Нашият основен приоритет трябва да бъде спирането на убийствата. Дали ще го наречем прекратяване на огъня или примирие е второстепенно. Важното е да поддържаме санкциите срещу Русия, ако Русия не отстъпи. Бъдещето на Украйна не е само въпрос на силни гаранции за сигурност и на борбата ѝ за евентуално мирно споразумение с Русия, но и за нейния европейски път. Ето защо трябва да продължим напред с процеса на разширяване. Работим съвместно със Съединените щати. Тяхната ангажираност да участват в гаранциите за сигурност заедно с европейците и други съмишленици е много важна стъпка, приветстваме я. Европейският съюз ще свърши своята работа.“

От първите дни на войната Европейският съюз зае ясна позиция – подкрепа за Украйна, осъждане на руската агресия и прилагане на безпрецедентни санкции срещу Москва. Но освен военна и икономическа помощ, ЕС се стреми да играе и дипломатическа роля – да бъде част от усилията за намиране на път към мир. Доколко обаче Съюзът успява да бъде ефективен посредник и какви са реалните му възможности да влияе върху преговорния процес – мнението е на Любомир Кючуков – дипломат, експерт по международни отношения, бивш заместник-министър на външните работи и посланик на България в Обединеното кралство. В момента ръководи Института за икономика и международни отношения.

Как бихте описали настоящата стратегия на Европейския съюз за постигане на мир в Украйна? Като контекст можем да отбележим срещата през август във Вашингтон на европейските лидери с американския президент, на която те се опитаха да координират обща позиция със САЩ преди потенциални преговори на високо ниво.

“Аз се боя, че ние – Европейският съюз, избрахме да играем на чужд терен и ако трябва да влезем в стилистиката на американския президент, ние имаме карти, но седнахме на грешната маса – там, където се играе геополитически покер, а нашата сила е в бриджа. Европейският съюз напусна своя терен, този на меката сила, на ценностите и стандартите, на политическото решаване на конфликтите и дипломацията, където беше всепризнат световен лидер, и се прехвърли на релсите на въоръжаването и сложихме знак за равенство между оръжия и сигурност. Това, за което Европа можеше и може да преговаря от позиция на силата, е за бъдещето на отношенията си с Русия, защото е ясно, че Русия е заинтересована от намаляването на конфронтацията и нормализирането на отношенията. Между другото точно това прави американският президент. Той преговаря за света с Путин на фона на войната в Украйна, за една нова световна архитектура. За съжаление присъствието на европейски лидери в Овалния кабинет трудно може да предизвика гордост у европейците, защото засега това, което ние правим, е да преговаряме не с Русия, а със Съединените щати, което не е прекият път за европейско, сериозно, ефективно участие в усилията за спиране на войната.”

Икономическите санкции истински инструмент за натиск ли са в преговорния процес, предвид това, че изглежда, че руската икономика се оказа по-устойчива от очакваното?

„Икономическите санкции могат да бъдат инструмент за натиск, но не са път за решаване на проблемите, наказват виновните, но не водят до решения и практиката го показва. Колкото и да увеличаваме санкциите на практика ние не може да очакваме те да дадат този резултат: прекратяване на войната, който може да бъде постигнат единствено и само с преговори.“

Кои са реалистичните сценарий, в които Евросъюзът може да има водеща роля за посредничество между Киев и Москва?

„Европа може и трябва да бъде участник в решаването на конфликта, но Европа, аз се боя, че от самото начало се самоизключи от този процес дотолкова, доколкото в нито един момент ние не предложихме ясна визия как свършва тази война. Инициативата беше иззета от американския президент. Ако сегашният опит да се намери политическо решение на конфликта в Украйна се окаже неуспешен, то това няма да означава просто продължаване на войната неизвестно докога. Това ще бъде дискредитация изобщо на усилията да се намери политическо решение на този конфликт. А това вече ще има много дългосрочен негативен политически ефект върху международните отношения.“

За Украйна мир означава възстановяване на териториалната ѝ цялост и гаранции за сигурност. За Русия – отстъпки, които да оправдаят цената на войната. За ЕС – стабилност в съседство, но и защита на международния ред, основан на правила. Съчетаването на тези различни визии е изключително трудно. Следва интервю с Йордан Божилов – експерт по сигурност и отбрана, основател и председател на Софийския форум за сигурност, преподавател в Софийския университет и бивш заместник-министър на отбраната.

Относно опитите на Евросъюза да се включи в преговорите за мир в Украйна - в самия Европейски съюз е налице разделение: някои държави настояват за твърда линия, други за компромис. Какви рискове крие това?

„Най-големият риск би бил разделението на Европа по отношение на подпомагането на Украйна. Украйна изключително зависи от европейската помощ, но тази помощ е функция от това, че Европа осъзнава за себе си риска от агресивната война на Русия срещу Украйна и евентуалното спечелване на тази война от Русия.“

Доколко е реалистично ЕС да предложи „европейска формула“ за мир, различна от вече съществуващите инициативи?

„Европа може да предложи най-вече две неща: първото е сигурност на Украйна, ако се постигне и когато се постигне мир. Второто е подпомагане на самата Украйна да изгради такива сили и военни възможности, че да може да се защитава и в бъдеще.“

Какво значение има позицията на страни като САЩ, Турция и Китай за ролята на ЕС в мирния процес?

„Ролята на трите страни би била много различна. Съединените щати са сериозен фактор в международните отношения въобще и тяхната помощ – военна, разузнаване, комуникации и т. н. е много важна за Украйна. САЩ имат възможност да наложат и допълнителни санкции на Русия, така че Москва да бъде принудена да седне на масата на преговорите. Китай на този етап изразява по-умерени позиции и те са до голяма степен сходни с позициите на Русия. А Турция е важен фактор не само в региона на Черно море, тя е член на НАТО. Турция има голяма, боеспособна армия и има възможност не само да подпомага Украйна, което прави, но също така да преговаря и с Русия, което също я прави една уникална страна по отношение на този конфликт.“

Кои сценарии за прекратяване на войната изглеждат най-вероятни в момента?

„Бих казал, че най-правдоподобният сценарий в тази ситуация, имайки предвид характера на войната, е спиране на военните действия. Дали това ще стане и кога? Зависи най-вече от волята на Русия. Украйна е изразила такава готовност. Освен спиране на бойните действия имаме сценарий „замразяване на конфликта“, тоест една дългосрочна неяснота, която би позволила възникване или възобновяване на този конфликт отново.“