Самолети, влакове и автомобили – промяна в баланса (Euranet Plus Panorama)
Брюксел е на прага да разкрие нова стратегия за високоскоростна железопътна мрежа, която ще свързва ключови градове в целия ЕС. Междувременно източният фланг на Европа стана свидетел на множество набези от руски дронове.
Железопътната инициатива на Комисията ще стъпи върху нейната Стратегия за устойчива и интелигентна мобилност и ще подпомогне Съюза в постигането на целите за намаляване на транспортните емисии. В крайна сметка идеята е влаковете да заменят самолетите при по-голямата част от кратките и среднодалечните пътнически пътувания из Европа.
На бавни обороти?
Към днешна дата европейската високоскоростна железопътна мрежа остава разпокъсана по национални граници – различни междурелсия, спецификации на подвижния състав, технологии на управление и сигнализационни системи усложняват трансграничните връзки. Резултатът е, че мрежата е по-тромава, по-скъпа и – най-същественото – по-бавна, отколкото би трябвало.
Карлос Фернандес е вицепрезидент на IP, компанията, която управлява железопътната инфраструктура на Португалия. Той дава кратко резюме защо скоростта е толкова важна, ако искаме колективно да се откажем от по-замърсяващите въздушни пътувания. Неговите коментари са споделени от Radio Renascença.
Карлос Фернандес, вицепрезидент на Infraestruturas de Portugal (на португалски език):
„Влаковете очевидно се конкурират със самолетите при пътувания до около три часа. В този случай безспорно превъзхождаме въздушния транспорт. Между три и шест часа конкурентоспособността на влака започва бързо да намалява… а над шест часа самолетите, на практика, са напълно доминиращи.“
Но не бива да си поставяме прекалено скромни цели, подчертава Общността на европейските железопътни и инфраструктурни компании. При правилни инвестиции и достатъчна политическа воля високоскоростните влакове биха могли да превозват над половината от пътниците на дълги разстояния в Европа до 2070 г.
Фернандес очертава и целия процес – от първата копка до финалната реализация – за първата високоскоростна линия в Португалия, която по думите му би могла да влезе в експлоатация само след пет години.
Карлос Фернандес, вицепрезидент на Infraestruturas de Portugal (на португалски език):
„Ще започнем със съставянето на проучвания и планове. Това ще отнеме около 12 месеца. Още преди да бъдат напълно завършени, ще започнем отчуждителните процедури за земята. Преди това, като част от планирането, трябва да представим обобщение – включително потвърждаване на трасето – пред Агенцията по околна среда, за да можем след това да пристъпим към отчужденията. Следва строителен период от около 48 месеца. Така че всичко това възлиза на над 60 месеца, преди линията да може да влезе в експлоатация.“
Макар да представя „отчужденията“ почти като формалност, Renascença наскоро разгледа случая във Вила Нова де Гая – град, граничещ с Порто и сърцето на винопроизводството на портвайн. Високоскоростната линия, която трябва да премине оттук, ще наложи събарянето на около 100 имота в рамките на общината, а други вероятно ще пострадат по време на строителните дейности.
Нашите португалски колеги разговаряха с редица местни жители, сред които и Кандида Карвальо. Тя подчертава човешката страна на тези отчуждителни процедури.
„Отидохме на среща в офиса на Общинския съвет, където присъстваше техник от консултантска фирма, работеща по проекта за високоскоростната линия. Там той спокойно ни каза, че не сме върху самото трасе, но сме в рисковата зона, в строителната зона. Свързаха се с нас, защото нашата къща ще бъде подложена на оценка. Намираме се само на няколко метра от мястото, където ще минава линията, и домът ни може да пострада и да загуби стойност заради строителните дейности. Затова се свързаха с нас. (…) Досега съм говорила само с един от съседите си и той е в шок. Пита как е възможно това. Построил е къщата си сам преди много години и е дълбоко привързан към нея. Изключително разстроен е.“
Може би все пак петгодишната прогноза на железопътния ръководител се оказва малко прекалено оптимистична.
rr.pt – TGV в Гая. „Ние сме от Канелас, не искаме да напускаме това място“
Австрия дава пример с дела, а не само с думи
На 14 декември в Австрия ще бъде открита нова високоскоростна железопътна линия. Тя ще свързва столиците на две федерални провинции – Клагенфурт в Каринтия и Грац в Щирия. Времето за пътуване по този важен маршрут ще бъде съкратено до едва 40 минути – вместо 1 час и 40 минути с автомобил.
И макар че това развитие е преди всичко в полза на австрийците, които живеят и работят в съседните региони, то представлява и значима крачка на европейско ниво, както отбеляза губернаторът на Каринтия Петер Кайзер в разговор с нашите колеги от Agora тази седмица.
Петър Кайзер, губернатор на Каринтия (на немски език):„Проектът за високоскоростна железница е по същество трансграничен проект. Така че ние сме наясно още от самото начало, че той трябва да ни изведе отвъд румънската граница. Защото Виена е на около 1000 км, Будапеща – около 700–800 км. Така че това е проект, който трябва да включва силно партньорство между европейските държави. Трябва дори да разгледаме възможността за развитие на маршрути в южна Румъния. Може би към Атина или Истанбул – големи градски агломерации, които могат да служат за привличане на пътуващите хора към системата на високоскоростния влак.“
Въпреки това, макар високоскоростната железница да е в центъра на вниманието на Румъния за бъдещето, в момента Букурещ се концентрира върху привеждането на основните си линии към стандартите за интероперативност, обяснява Съвою. Той предполага, че вероятно ще са нужни 10 до 15 години, преди в страната да заработят каквито и да било високоскоростни линии.
Държавният секретар изразява надежда, че инициативата на Комисията ще осигури определено ниво на паневропейска координация, което да помогне на всички държави членки да работят заедно за постигането на тази цел.
Ионут Савойу, заместник-министър на транспорта на Румъния (на румънски език):„ЕС е консолидирал позицията си в рамките на Комисията. Съществува намерение да се предприемат конкретни действия за постигане на генералeн план на европейско равнище, който би осигурил достатъчна интеграция на държавите членки, така че тези проекти да се развиват по координиран начин, с единна концепция, гарантираща връзките между основните европейски градове.“
Това е особено важно за Източна Европа, добавя той.
„Всички европейски страни са загрижени за този въпрос, но особено тези в Източна Европа, където има разрив в развитието в сравнение със западните държави като Франция, Германия или Испания, които имат високоскоростни влакове от може би 30 години. Вярвам, че заедно можем да намерим решения и че в бъдеще Румъния също ще разполага с такъв вид транспорт.“
Пълна пара напред
Тъй като се очаква Комисията да представи забавената проектостратегия следващия месец, ние попитахме Бьорн Бендер, изпълнителен директор на паневропейската билетна компания Rail Europe, какво се надява да види в нея.
Бендер потвърждава, че амбиция не липсва, а сега най-важно е изпълнението, преди да изброи няколко точки, върху които ще държи под око.
Бьорн Бендер, главен изпълнителен директор на Rail Europe (на английски език):„Трансграничната свързаност, разбира се. Трябва да приоритизираме тесните места на границите и времето за реализация на водещи проекти като Алпийските тунели или дори Rail Baltica. Тоест големите обновявания на коридори, защото именно тук пътниците първи ще усетят разликата. И, разбира се, това трябва да е изпълнимо и от оперативна гледна точка на практика. Затова трябва да имаме ангажименти, че наистина (ще постигнем) минимална пътническа скорост от около 160 км/ч. Трябват ни обвързващи срокове, за да може подвижният състав реално да се движи свободно и връзките да се напаснат. И, разбира се, стандартите за инфраструктура са чудесни, но те трябва да имат и механизъм за прилагане.“
А какво да кажем за финансирането, при положение че хронично недофинансираните национални оператори винаги ще поставят на първо място вътрешните услуги?
Бьорн Бендер, главен изпълнителен директор на Rail Europe (на английски език):„Финансирането трябва да бъде реалистично. Така че, да, трябва да имаме финансиране в цяла Европа – започвайки с Европейския съюз, но също и на национално ниво, като в даден момент се включи и частен капитал, и това трябва да бъде целево финансиране, коридор по коридор.“
Проучване на Общността на европейските железопътни и инфраструктурни компании, публикувано през юли, показва, че трима от всеки четирима граждани на ЕС биха предпочели да се качат на високоскоростен влак вместо на самолет, ако връзките между столиците и големите градски центрове са бързи и надеждни. Но това не е всичко, добавя Бендер – резервациите трябва да бъдат и лесни, и достъпни.
Бьорн Бендер, главен изпълнителен директор на Rail Europe (на английски език):
Дронова драма
Междувременно източният фланг на Европа е бил подложен на множество руски дронови incursions.
През май Съветът одобри финансов инструмент, известен като SAFE, който ще увеличи заемите за държавите членки за отбрана, като инвестициите в дронове и системи за противодействие на дронове са сред областите с приоритетно финансиране.
А европейският комисар по отбраната Андрюс Кубилиус наскоро се завърна от обиколка на т.нар. „фронтови държави“, пътувайки от Финландия до България. Той подчертава, че всички тези страни са много заинтересовани да развиват съвместни способности – инициатива, наречена „Източен щит“, която би включвала „стени от дронове“. Затова Žinių Radijas в Литва го пита: какво следва?
Андрюс Кубилиус, европейски комисар по отбраната (на литовски език):
„Ще започнем да обсъждаме в съвсем конкретни термини какво трябва да направим като следваща стъпка, за да развием цялата граница, като започнем със способността да виждаме или чуваме приближаващи дронове, защото в момента не разполагаме с такава възможност. Ние губим дронове, които навлизат в Литва. Отново, това включва радари, акустични сензори и различни други инструменти.“
Но нали това е по-скоро национален въпрос, а не европейски, нали?
Андрюс Кубилиус, европейски комисар по отбраната (на литовски език):
„Виждаме това като важен проект, като общоевропейски проект, защото държавите трябва да развиват своите способности за противодействие на дронове не само за да защитят собствените си територии, но и за да защитят целия Европейски съюз. Целта е да се предотврати достигането на такива дронове или каквато и да било руска агресия по-навътре в европейска територия. Тук европейската солидарност е от ключово значение.“
Но капитан Васил Данов, член на борда на Атлантическия съвет на България – проевропейска неправителствена организация – смята, че именно тази солидарност Москва възнамерява да постави на изпитание, и то в близко бъдеще. Той говори пред БНР.
Васил Данов, член на Управителния съвет на Атлантическия съвет на България (на български език):„Путин и неговите военни ръководители, неговите генерали, ще се опитат да тестват единството на НАТО, като нападнат малка държава. Това ще бъде (една от) трите балтийски държави. Или и нас, въпреки че те ще трябва да минат през Румъния или да извършат десант през Черно море… но това е напълно възможно. А тези малки държави не могат сами да се справят с огромна руска армия.“
Но като държави членки на ЕС, те няма да бъдат сами – нали?
Васил Данов, член на Управителния съвет на Атлантическия съвет на България (на български език):„Но отново ще се намери някой, който ще каже: ‘Не знам къде се намират тези държави на картата; кои са тези литовци, латвийци, естонци… Ние, например, от Испания няма да изпращаме хора да умират за тези малки държави’. (Русия) разчита именно на такъв психологически пробив, следван от политически и военни.“
Което отново ни връща към необходимостта от по-тесни връзки между държавите членки. А защо не – може би чрез високоскоростна железопътна мрежа?
Оригиналния подкаст на английски можете да чуете тук
Автор: Джоана Невил, Информационна агенция Euranet Plus
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
