Албания и Северна Македония - разнопосочните пътища към ЕС

Разширяването на Европейския съюз е индивидуален процес на всяка държава според заслугите на съответната страна-кандидат. Вижда се ясно, че правителството на Албания и министър-председателят Еди Рама са изключително убедени, че трябва много бързо да преминат през целия процес и те искат с много бързи темпове да направят всички реформи, да затворят преговорния процес и да се опитат да бъдат първата страна, която официално ще стане новия член на Европейския съюз. Дали това е като мотивация за други съседни държави, като република Северна Македония или демотивация, самите управляващи и обществото в Скопие и в Северна Македония трябва да решат. Те търсят аргументи, за да не правят реформи и това е много тъжно.

Не иска страната ни да е член на Европейския съюз и да сме част от европейското семейство на европейските демокрации. Те повече предпочитат да държат близост между Скопие и Белград, държавата да не си е на мястото, а хората да се връщат назад.

 Засега аз не виждам такива усилия. Напротив, усилията са в обратна посока. Всичко възможно да се направи, за да не се случи това, да се опитва да се променя преговорната рамка. Разбира се, да се използва даже Конституционния им съд, за да обявява втория протокол към договора за добросъседство и приятелство за противоконституционен, който е част от преговорната рамка. Един вид индиректно да се опитват да променят нещо, което е прието и от тях, и от другите 27 страни-членки на Европейския съюз.  Тази тактика, която те използват постоянно на всички нива, че Република Северна Македония или преди Република Македония е жертва на своите съседи, те са направили огромна стъпка или огромна жертва, като са сменили името си от Република Македония на Република Северна Македония и сега повече такива жертви не искат да правят и българите се опитвали да си решават двустранни въпроси, исторически, чрез европейската интеграция. Това е една безпардонна лъжа, която те обаче много успешно, за съжаление, разпространяват и във Вашингтон, и в Брюксел, и в Париж, и в Берлин  на различни нива, и при Кая Калас, и при Кубилюс, и при Марта Кос, че те са жертва. Тази позиция на огромната жертва,  която се те, малката държава, онеправданата дискриминираната от големите лоши съседи Гърция и сега България. За съжаление, в емоционалната психика на някои от колегите това действа, когато те не са запознати достатъчно добре. Тук е и самокритиката към нас, че ние трябва много по-сериозно да говорим за това, че не става въпрос за решаване на исторически въпроси, става въпрос за елементарни човешки права, за елементарни, основни, даже не европейски принципи, а общочовешки демократични принципи, затова, че не трябва да бъдат мразени, не трябва да има говор на омразата за граждани, които открито заявяват своята българска идентичност. Те не трябва да бъдат дискриминирани, те трябва да бъдат интегрирани в обществото, да имат възможност за кариерно развитие, техният бизнес да не бъде разрушаван, техните деца да не бъдат обиждани като бугараши, българофили или работници со фашистичкия окупатор. 

Докато е тази партия на власт в Македония, не виждаме никакви промени. Напротив, гледаме всекидневно величаене на сръбския свят, честват се сръбските окупации върху Македония като освободителни. Преди две седмици имахме честване на Каймакчалан, където сръбските държавници казаха, че това е портата на Сърбия, че това е стара Сърбия, премиерът си мълчи и никому нищо.  Не изглежда, че искаме да вървим напред. Искаме да се върнем назад във времето, искаме да сме затворени. И докато е тази политическа сила е на власт, в Македония няма никаква шанс да продължим  напред.  Сега има местни избори. Ще видим как ще протече кампанията - дали ще се води пак на антибългарска основа, както беше миналия път или нещо ще се промени. Засега виждаме само, че се увеличава сръбското влияние в Македония.

Няма вето. То не се е стигало до гласуване, за да има вето. Имаме общоевропейско предложение за начало на преговорите, което е прието от страната-кандидат. Това е рамката. Тя включва вписването на българите във всички части на Конституцията, започване на преговори, по време на преговорния процес - изпълнение и на добросъседските отношения, във формата на изпълнение на договорите на Преспа с Гърция и на договора с България, заедно с годишните протоколи. Аз наистина се изморих и още веднъж обаче, чрез вас ще се обърна към моя приятел Християн Мицкоски - няма допълнителни условия. Има преговорната рамка с решение на българското Народно събрание, прието с единодушие. Това е задължително за Република България, че няма допълнителни условия, освен тези, които са в преговорната рамка -  включването на българите, което не е историческо прашане, а е основно човешко право и изпълнението на договора. В договора е записано да няма дискриминация, да няма говор на омраза, да не се насажда сред младото поколение говор на омраза, да работи историческата комисия и историците да вземат въз основа, както е записано в договорите, на данните от съответните епохи, техните предложения към правителствата за общо честване на нашите общи личности от историята и общи събития от общата ни история, както пак е записано в договора. Така че господин Християн Мицкоски няма абсолютно никакво основание никъде да повтаря, че България можела да има други допълнителни условия, след като българското Народно събрание със 193 гласа от 193 участвали в гласуването взе единодушно решение, в което е записано, че България няма  и няма и да има други условия, освен тези, които са записани в преговорната рамка. Надявам се, че изчерпателно отговорих на този въпрос и специално за Християн Мицкоски. Аз мисля, че все пак те ще му кажат, защото има хора и служби, които слушат какво се случва и се пуска в българските медии.

Аз не съм видял други страни, които да са заявили открито, че са срещу преговорната рамка и са готови да си затворят очите  за това, което е европейска преговорна рамка, да кажат "Не, ще има втора междуправителствена конференция, въпреки че страната кандидат не е изпълнила условията, които тя самата е приела". Кажете името на някоя държава, която казва: "Направете го така". Всички повторят през цялото време, че преговорната рамка е основата за започване на преговори. Съответно Република Северна Македония трябва да изпълни това, което сама тя е приела като начало на преговорния процес -  включването на българите във всички части на Конституцията. Не само в преамбюла, а във всички части на Конституцията, където се изброяват частите от народи. И за да е пределно и още по-ясно  - след това, по време на преговорния процес,  разбира се, че добросъседството е критерий, че той е записан също в преговорната рамка. И там е записано, че Комисията прави оценка за изпълнението и очаква да има сериозни резултати в изпълнението на двата договора и протоколите към него. Ето, тук е голямата болка на управляващите, че те плашат своята общественост, защото тя не е запозната какво пише нито в договора, нито в двата протокола и те го представят като нещо много страшно, като огромно предателство. 

Да, разбира се, за съжаление, има много колеги, които нямат време, имат много задачи и им е много по-лесно да чуят една малка държава, която казва, че е жертва. И поради това, че те не се задълбочават в проблема, не могат да го разберат и затова решават, че е двустранен въпрос. Аз не ги упреквам тези колеги, да, наистина са много претоварени, но сме винаги на разположение да обясним, че не става дума за двустранен въпрос. Човешките права са фундаментални. Те дали знаят, че т.нар. "сръбски свят" или Сърбия и Унгария абсолютно завладяват политическо-икономическия, ако щете и религиозен и академичен живот в Република Северна Македония? Оттам и влиянието на Русия през медиите и на Орбан и през влиянието на Вучич в тази държава. За това би трябвало много повече да се притесняват, отколкото за това, че България искала да си решава някакъв исторически въпрос. ЕС е единственото решение на всички несправедливости от миналото и България не иска да си решава и няма как да решаваме исторически въпроси, а искаме младите поколения да не се мразят и в учебниците да не бъдат писани неща, които са от времето на комунизма и които би трябвало да бъдат преодолени.