Жилищната криза удря по домовете (Euranet Plus Panorama)
Нарастващите наеми и високата цена на заемите продължават да ограничават достъпа до достъпно жилище в цяла Европа, като най-тежко засегнати са младите хора и ключовите работници.
През последното десетилетие цените на жилищата са се повишили експоненциално - средно с 53 процента в целия ЕС - като средните наеми също скочиха през същия период. В някои държави цените дори се утроиха.
Жилищата в дневния ред
На среща на върха в края на октомври лидерите на ЕС обсъдиха жилищната криза за пръв път. Като признава, че компетенциите в тази област остават на национално, регионално и местно равнище, Антониу Коща, президент на Европейския съвет, желае да обсъди как ЕС може да допълни и подкрепи усилията на държавите-членки.
След срещата премиерът на Люксембург Люк Фриден изрази изненада, че страната му не е сама в борбата с този проблем. Той каза пред журналисти, че впечатляващото увеличение от 60 процента през последните десет години поставя Люксембург на равнище с европейския среден показател.
Люк Фриден, министър-председател на Люксембург (на люксембургски език):„Това беше много интересен обмен, който ми показа, че (жилищният въпрос) е най-голямата грижа на хората в почти всички държави от ЕС. Това беше малко като откровение за мен, защото по-рано мислех, че това е проблем, ограничен до Люксембург. Сега осъзнах, че има широко разпространен проблем.“
Европейската комисия вече има комисар, отговарящ за жилищата, а Европейският парламент учреди специален комитет по жилищната криза. Неговата задача е да разработи политически препоръки заедно с експерти, заинтересовани страни и граждани за достойни, устойчиви и достъпни жилища в цяла Европа.
Междувременно Комисията работи по своя план за достъпни жилища, който трябва да представи в средата на декември. Това предложение ще се основава на заключенията на Съвета на ЕС, като държавите-членки са заинтересовани да гарантират, че запазват достатъчно поле за маневри.
Общата идея е да се използват инициативи на ЕС и финансови инструменти, за да се подсилят националните усилия за предоставяне, строителство и обновяване на достъпни, приспособими, безопасни и устойчиви жилища, както и за борба с бездомността.
Поглед към данните
Според Евростат над 35 процента от доходите на гръцките домакинства бяха използвани за покриване на жилищните разходи през 2024 г. Това беше най-високата национална средна стойност в ЕС.
Илиас Папагеоргиадис е главен изпълнителен директор на MORE Consulting. Гръцкият инвеститор, анализатор и консултант е специализиран в недвижими имоти в Югоизточна Европа.
Колегите ни от SKAI го питат защо страна с един от най-високите проценти на собственост на жилища в ЕС сега преживява една от най-тежките жилищни кризи в блока.
„Не мисля, че която и да е държава наистина е успяла да стабилизира своя жилищен пазар. Основният проблем е еднакъв навсякъде - хора се стичат в големите градове от останалата част на страната и голям брой чужденци също искат да живеят там. В Гърция това е комбинирано с два допълнителни проблема, които не съществуват другаде в Европа. Първо, имаме стотици хиляди празни жилища - както частна собственост, така и имоти, държани от държавата или от банки. Второ, според данните на Евростат разполагателната покупателна способност е много ниска, което означава, че наемът представлява много по-голям дял от разполагаемия доход в сравнение с други държави. Затова жилищният проблем тук се усеща още по-остро.“
Доклад, публикуван от Европейския съвет през октомври, показва, че Лисабон, Барселона и Мадрид са градовете в ЕС, където гражданите отделят най-голям процент от доходите си за наем. Поразително е, че наемателите в Лисабон в момента трябва да плащат повече от месечната си заплата, за да останат в домовете си… ситуация, която явно е неустойчива.
Жоао Дуке, икономист и президент на Лисабонското училище по икономика и управление, в скорошно интервю за Renascença очертава ключовите фактори, които стоят в основата на тази ситуация - фактори, отразяващи се и в много други европейски градове.
„Това се задълбочава много заради недостиг на предлагане, високи разходи за строителство и реконструкция, скъпо финансиране и натиск от външно търсене. Много хора са търсили да се преместят в Лисабон, за да живеят и да намерят жилище (…). Всичко това означава, че цените на жилищата са били под голям натиск. И, всъщност, ние печелим малко. Имаме всички съставки на място за този резултат.“
rr.pt — Лисабон е градът в Европейския съюз, където по-голямата част от заплатата служи за плащане на дома.
Увеличаващо се разделение
Жилищата в цяла Европа станаха толкова скъпи, че ако вече не притежавате такова, ще ви бъде трудно да си позволите първоначалната вноска за жилище в почти всеки голям европейски град… освен ако, разбира се, нямате семейни пари или наистина висока заплата. Така мнозинството, които не са в такава привилегирована позиция, от самото начало изостават с много.
Поне такава е мнението на Коди Хохстенбах, доцент по градска география в Амстердамския университет. Този експерт по жилищните въпроси казва пред The Europeans, че цената на жилищата само служи за задържане на богатството в ръцете на най-щастливите малцина.
„Горните 10 процента от нидерландското население притежават около 40 процента от цялото жилищно богатство, а долните 50 процента - тоест долната половина - не притежават никакво жилищно богатство. Това е доста рязко неравенство, нали? Че горните 10 процента имат 40 процента, а долните 50 процента нямат нищо.“
Той допълва, че собствениците на жилища харчат много по-малка част от доходите си за жилище в сравнение с наемателите, което само затвърждава разделението между богати и бедни. „Имащи“ ще продължат да имат, тъй като могат и да дадат на децата си предимство при качване по жилищната стълбица, докато „нямащите“… ами, достатъчно е да се каже, че никога няма да имат.
В Литва в момента се обсъждат различни модели, които да улеснят влизането на хората в жилищната стълбица. В продължение на много години жилищната политика в тази балтийска държава беше почти несъществуваща, казва Žinių Radijas. Наскоро обаче политиците все по-често заговориха за трудностите, пред които са изправени гражданите, желаещи да закупят дом.
Все пак Алгирдас Сисас, социалдемократ и депутат, смята, че този фокус върху превръщането на всеки в собственик на жилище е голяма грешка и че жилищната политика вместо това трябва да дава приоритет на достъпни решения за тези, които не могат или не искат да купят жилище.
„Най-големият недостиг е именно в жилищата под наем. Те са много скъпи, защото пазарът е малък. В обсъжданията около бюджета винаги съм насърчавал моите партийни колеги да отпуснат повече средства за общинско строителство на жилища, вместо за (различни субсидии по заеми или подкрепа за първоначална вноска). Общините - както големи, така и малки - следва да имат възможността да управляват и предоставят жилища под наем. Това би подобрило мобилността, тъй като би позволило на младите специалисти да се преместят там, където трябва да отидат. И ако в големите градове имаше повече жилища под наем, цените биха спаднали в резултат на по-добро съчетаване на предлагането и търсенето.“
„Мисля, че трябва да инвестираме в достъпни жилища под наем. Но мисля, че трябва и да започнем да мислим сериозно за облагане на богатството, свързано със собствеността на жилища, да премахнем всички тези предимства, които сме въвели за собствениците.“
Все пак Филипе Сантос, директор на Католическото лисабонско училище за бизнес и икономика, предупреждава да не се набляга върху обществените жилища - които според него са важни - за сметка на луксозното жилищно строителство. Той говори пред Renascença.
Филипе Сантос, директор на Католическия университет в Лисабон, Факултет по бизнес и икономика (на португалски език):„Мисля, че не трябва да поемаме по пътя да казваме, че проблемът е в твърде много луксозни жилища, защото бихме могли да убием този пазар, който е важен за Португалия. Това няма да реши проблема с достъпните жилища и ще унищожи пазар, който работи и генерира не само добавена стойност за страната, но и постоянни приходи. Да не забравяме, че общинският данък върху имуществото се плаща върху стойността на имота. Така че, според мен, креативна мярка би била да увеличим този данък в луксозния сегмент, като пренасочим допълнителните приходи към публични инвестиции в достъпни жилища.“
Модели за подражание
Мнозина от нас ще си спомнят финансовата криза през 2008 г. Плащанията по ипотеките скочиха до небето в същото време, когато хората бяха уволнявани. И докато европейците губеха домовете си, правителствата спасяваха банките и орязваха социалната подкрепа.
Юха Кахила от Housing First във Финландия разказва пред The Europeans как неговото правителство, в разгара на тази финансова криза, взе смелото решение да инвестира 270 милиона евро в продължение на 10 години, за да осигури, че всеки един финландец има достъпно жилище. Те осъзнаха, че ако всеки има къде да живее, другите им проблеми ще бъдат по-лесни за решаване.
„Хората в наши дни казват, че нямаме пари да направим нищо. Но ние всъщност успяхме да вложим доста пари в модела Housing First, защото искахме да променим системата. Става дума за това какво приоритизираш, повече или по-малко. Ако наистина искаш да направиш нещо, можеш също да намериш ресурсите за това. Мисля, че политическата воля е една от магическите думи тук.“
Финландия със сигурност жъне ползите от смелите си социални политики - тя е единствената държава от ЕС, която показва стабилен, дългосрочен спад на бездомността.
Виена е друг класически пример за „град, който го прави правилно“, съобщава The Europeans, като половината от жилищния й фонд е класифициран като социални жилища. Всъщност градът притежава толкова много имоти, че е много трудно инвеститори или частни наемодатели да вдигат наемите или да лобират за политики в полза на собствениците на имоти.
Специалният жилищен комитет на Европейския парламент изпрати делегация във Виена по-рано тази година, за да получи впечатление на място от иновативния модел на социални жилища в града. Председателката на комисията Irene Tinagli подчертава един от по-необичайните му аспекти в този клип, споделен от AMS.
„Много е интересно в това, че е толкова всеобхватно; че в сравнение с други места е предназначено за наистина голяма част от гражданите. Не е само за най-уязвимите хора и граждани, но и за голяма част от средната класа.“
Италианският член на S&D също така отбелязва уникалната смес от заинтересовани страни, участващи в строителството на социални жилища във Виена, където ролята на публичния сектор в планирането и достъпа, комбинирана с участието на частния и неправителствения сектор, е практически без аналог. Въпреки това и Виена се нуждае от повече финансиране, поради нарастващото търсене на достъпни жилища - да не говорим за съществуващи сгради, които изискват ремонти.
euranetplus.de - Виена: жилищен Уондърланд?А какво да кажем за това да изведем социалните жилища една стъпка по-напред… към споделено жилище? Седемдесетгодишният австриец Хайнц Еггер говори пред Agora за своя опит с общностното живеене и съжалява колко „частно“ е станало обществото днес.
„Всеки, който е следил политиката и се е опитвал да прецени или анализира ситуацията, ще осъзнае, че сме претърпели фундаментална промяна спрямо преди 40 или 50 години, когато аз преминавах от юношество към зрелост. Искахме да напуснем дома възможно най-рано. И го направихме. Можехме. Наистина имаше споделени жилища. Затова, когато пътувах от Клагенфурт, където живеех, до Виена, не съм се замислял и за секунда: „Къде ще спя?“. Просто отивах до най-близкото споделено жилище, чуках и казвах: „Хей, имам нужда от място за спане.““
Все пак нашите твърди съвременни предпочитания за лична неприкосновеност правят всяка надежда за връщане към този вид колективно живеене малко вероятна.
Климатични отстъпки
Премиерът на Гърция Кириакос Мицотакис предложи създаването на споделена база данни за идентифициране на добри практики от други страни, изправени пред подобен натиск. Той също така, добавя SKAI, иска разширяване на финансовите инструменти на ЕС за справяне с жилищната криза.
Дали европейските фондове нямат важна роля при оформянето на устойчива жилищна политика, след като Механизмът за възстановяване и устойчивост, инструментът за съфинансиране по NSRF и InvestEU са на разположение да подкрепят инвестиции в достъпни жилища? „Да“, отговаря нашият гръцки експерт Илиас Папагеоргиадис, „но е от решаващо значение да се намери правилният баланс между социалната подкрепа и другите приоритети на ЕС.“
Илиас Папагеоргиадис, главен изпълнителен директор на More Consulting (на гръцки):
„Най-големият проблем, който имаме, не са тези фондове, а новите строги ограничения върху частното строителство, които могат да бъдат наложени през следващите години. И ако това се случи в Гърция, ако бъдем принудени да гарантираме, че всички нови частни сгради имат нулево енергийно потребление, или ако, например, сградите, които в момента се отдават под наем, бъдат задължени да преминат през две или три нива на повишаване на енергийната ефективност, тогава ще се окажем в далеч по-лошо положение от вече лошото, с което се сблъскваме днес.“
skai.gr – Предизвикателството с жилищното настаняване в Гърция и европейското измерение
Наистина, не бива да забравяме климатичната криза във всичко това. Подобренията за енергийна ефективност са необходими, въпреки разходите им… и хората, които живеят в дома, който притежават, са много по-склонни да инвестират в правенето на домовете си по-устойчиви, отколкото наемодателите.
Какво още би могла да направи Брюксел? Radio 24 отправя въпроса към италианската архитектка Франческа Зирнщайн, която е генерален директор на Scenari Immobiliari, независим изследователски институт, анализиращ пазарите на имоти и икономиката в Италия и в цяла Европа.
Франческа Зирнщайн, генерален директор на Scenari Immobiliari (на италиански):
„Може би подкрепата, която мисля, че би била най-важна от всички, отвъд подпомагането на тези, които наистина се нуждаят, би била да се подкрепи браншът, така че той да успее да предостави продукт, който е достатъчен както по количество, така и по качество.“
С уверението на председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен, че ще бъде домакин на първия по рода си жилищен форум на блока през 2026 г., поне изглежда, че този въпрос ще остане в полезрението на Брюксел.
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
