„Пакетът за вино“ на ЕС – нови възможности и нови рискове за България

Европейският съюз е най-големият производител, потребител и износител на вино в света, показва проучване на Службата за парламентарни изследвания на Европа. Въпреки това през последните няколко десетилетия виненият сектор е изправен пред редица неблагоприятни тенденции.

На първо място е изменението на климата и зачестилите екстремни метрологични явления, които направиха производството на вино по-непредсказуемо. Освен това с пандемията от Ковид-19, потреблението на вино достигна най-ниските си нива за последните 30 години. Потребителските навици особено сред по-младите поколения се променят. Не само, че консумират по-малко вино, но младите потребители предпочитат напитки с по-малко и дори без съдържание на алкохол. От своя страна винопроизводителите не могат да отговорят на вкусовете на този пазарен сегмент заради строгите правила на Европейския съюз, които не им позволяват да произвеждат вина с ниско алкохолно съдържание. Години наред производителите на вино разчитат на износа към външни пазари. Но през последните години новите тенденции към намаляване на потреблението на вино се забелязват и сред потребителите извън ЕС. Към всичко това добавете и търговското напрежение със Съединените щати и Китай.

Изброените проблеми във винарския сектор създадоха предпоставка за натрупване на огромни излишъци от вино, намаляване на продажната цена и неспособност на производителите да покрият разходите си за производство. В отговор на всичко изброено, Европейската комисия още миналата година, в края на месец март, предложи пакет от мерки за справяне с кризата във винения сектор.

Над 63 милиона литра вино са произведени у нас през 2025 г. - Програма Хоризонт

„Пакетът за вино“ съдържа нови правила и мерки за лозаро-винарския сектор, които имат за цел да контролират излишъците, да подпомогнат производителите при природни бедствия или климатични проблеми, да подкрепят износа на вино и да развият винения туризъм, да въведат общи стандарти за безалкохолни или ниско алкохолни вина. Френският евродепутат от групата на Социалдемократите и докладчик в сянка на „Пакетът за вино“ Ерик Сарджакомо подчерта, че кризата на пазара на вино не може да се преодолее чрез търсенето и предлагането и затова е необходима европейка регулация, която да съхрани високото качество на виното и да намери нови пазари. 

„Пакетът за вино се опитва да разреши един проблем, който е важен за цялата европейска лозаро-винарска индустрия. В момента сме изправени пред криза на свръхпроизводство. Не само европейска, но и световна. Наблюдава се и промяна в навиците на европейските потребители, които очакват различни продукти. И очевидно сме изправени пред геополитически предизвикателства, както виждате кризата, която преживяваме със Съединените щати или Китай, и разбира се климатичните промени. Поради, което лозаро-винарската професия трябва да се адаптира така, че днес да създава вината на утрешния ден.“

Евродепутатът посочва, че новото законодателство е отговор на променящото се потребление, което се наблюдава не само на европейския пазар, но и в страните извън Европейския съюз.

„Да. Създаваме три категории безалкохолни вина – безалкохолни вина, вина с намалено съдържание на алкохол и вина с 0% алкохол. Това е един от отговорите, които можем да предложим. Става дума и за проучване на нови сортове грозде и за способността да се работи с вината по различен начин. Именно тези способности трябва да дадем на винопроизводителите: да разполагат с един набор от инструменти, които могат да използват, за да разнообразят продукцията си и да я адаптират към днешния вкус. Знаете, че виното, което пием днес не е това, което сме пили през 19 век и очевидно няма да е това, което ще пием утре или след няколко години.“

На последната пленарна сесия на евродепутатите през февруари „Пакетът за вино“ беше окончателно одобрен от Европейския парламент с голямо мнозинство. Седмица по-късно евродепутатът Ерик Сарджакомо беше на посещение в България, като се срещна с български винопроизводители и посети български винарски изби в долината на река Струма.

„Знаете, че сред нещата, които са планирани в този пакет за вино, е да се улесни виненият туризъм. Така че хората да могат да посещават България, да посещават българските винарни и да се докоснат до българското винопроизводство. Това позволява да открият капацитета на българите да правят много добри вина. Да се върнат у дома си и да кажат, че между едно аржентинско вино и едно българско вино утре ще изберат българското вино. Това е едно от нещата. Освен това и възможността да открият програми за популяризиране, така че европейските вина да могат да се изнасят по света. Трябва да се разшири тази дейност.“

Смятате ли, че българските винопроизводители могат да станат по-видим играч на европейския и международния пазар благодарение на новата законодателна рамка?

Ерик Сарджакомо: „Надявам се, че българските вина ще станат по-видими. Знаете, че виненият сектор е един много конкурентен сектор. Аз съм французин и мога да кажа, че сме един, може да се каже, водещ световен играч във винения сектор. Това, в което вярвам е, че пътят, по който върви българското винопроизводство е правилният. Трябва да се фокусира върху качеството, върху факта, че не произвежда същите продукти като другите европейски страни. Идеята е да се популяризират специфичните характеристики на българските вина, така че да се привлекат европейските и световните потребители към тези качества. Няма смисъл да се копира това, което се прави в Бордо или в Тоскана. България трябва да намери своето място в света на виненото производство.“ 

Българският евродепутат Илия Лазаров от Европейската народна партия, който е член на Комисията по международна търговия и също е член на интергрупата за Вино, качествени храни и спиртни напитки е на мнение, че в Европейския съюз има много голям потенциал за продажба на български вина и по-специално за продажба на сортовете, които са характерни само за нашите географски ширини.

„Вината произведени от български сортове грозде, говорихме за Мавруд, за Гъмза, за тамянка, за Врачански мискет, за Сандански мискет, за Карловски мискет. Те са специфични и много различни. БългарскиятДимият. примерно, са сортове, които са интересни за Европейския консуматор, защото те не са типични за тях. Ние не може да впечатлим никой в Европа, а и в света с Каберне Совиньон или с Мероло.Трябва да обясняваме на дълго и нашироко колко нашето Кабарне е по-добро от еди кое си френско в този ценови клас едикак си. Докато като изкарате единМавруд вие де факто нямате конкуренция нито вкусова, нито като деклариран географски регион, нито като маркетинг като цяло. Така че това е върху което трябва да се наблегне в нашето винопроизводство, особено в експортната му част.“

Пакетът от мерки включва и нови категории вина, които ще бъдат с намалено алкохолно съдържание или без алкохол с опит да се достигнат до нови пазари, до нови ниши на пазара. Има ли български производители, които предлагат тази категория вина и смятате ли, че са способни да преструктурират производството си спрямо променящите се потребителски вкусове?

Илия Лазаров: „Честно нямам представа дали има български производители. Не съм пил българско безалкохолно вино.Просто не съм търсил такова на пазара. Но това е една сериозна ниша, която се очертава особено в Западна Европа, а и в България вече гледам, че се появява интерес.Първо заради регулациите за управление на автомобил. Не може да карате кола. Много трудно е с 0,5 промила, което се равнява на една чаша нормално вино да кажем и така нататък. С хапването ви идва идеята за втора чаша. Така че това е едно от нещата, които стимулират тази култура на спазване на закона, същевременно без намаляване на удоволствието. Голямото предизвикателство, тъй като това е една нова продукция, която излиза тези вина да бъдат на френски термина е “бюваблъ”, тоест да могат да се пият, да са вкусни. Ако те не стават, няма да има търсене и няма да има консумация.Но това е една пазарна ниша макар и не голяма, която трябва да бъде запълнена. Особено младото поколение търси такива вина. И това е алтернативата да кажем на безалкохолната бира или е алтернатива на тези вермутите различните леки питиета, които ги конкурират.“

Николай Йорданов е винопроизводител с над 20 годишен опит, казва, че на българският пазар вече има предлагане на вино без алкохол или с ниско съдържание на алкохол от български производител, но виното не е направено в България.

„В България още няма инсталация, а за деалкохолозация на вино. Така че това е нещо, което евентуално предстои, но инвестицията въобще не е малка. Изисква се доста добро прогнозиране за период, дълъг напред във времето, защото наистина инвестицията е доста сериозна. Движи се от 300 до 1 милион евро.Има и по-евтини варианти, но те не са достатъчно ефективни. За 600-700 хиляди евро има добри инсталации, но това все пак е доста сериозна инвестиция.“

Новото европейско законодателство предвижда ли средства за подобен тип инвестиции?

Какъв е вашият опит с винения туризъм? Имат ли полза българските производители от него?

Николай Йорданов: „Има няколко района в България, където са концентрирани малко повече изби и където действително може и в рамките на това пространство да се развие добър винен туризъм. Например в района на Мелник. Там в чашката на много стар вулкан и така нататък седем планини. Всичко е разположен много близо в рамките на 5 до 10 км. от изба до изба и там действено може да се развива изключително много добър винен туризъм. Много добре да се организира дори и с колоездачна обиколка може да направиш в рамките на това пространство. Докато в другите райони не е толкова добре концентрирано. Може би Родопската яка, където са нали. На времето са ѝ викали малката Калифорния заради това, че всички малки села там във Родопската яка са произвеждали вино и сега е така, но не са много местата. Например и района на Сакар също много добре се справят колегите Южен Сакар, морето Североизточна България, но там разстоянията са малко по-големи и е малко по-трудно. Защото в рамките на един или два дни, ако избите са на по-близко разстояние, това би било лесно, но пък има райони, които са малко изолирани. Сега в Северозападна България района около Видин, Кулата там Магура, където са нали във този район също има няколко концентрирани изби, които могат да развият винен туризъм. Но той пък е далеч и е трудно достъпен за останалата част от България. Примерно много е лесно от София да стигнеш до Мелник час и половина примерно, докато същото разстояние е доста трудоемко да стигнеш до Видин. Да не говорим за Североизточна България. Тука може би усилията малко трябва да се насочат в посока връзката на туроператорите по принцип с тези, които успяват да развият винен туризъм.“

Каквопритеснява българските винопроизводители след подписването на споразуменията Меркосур със страните от латинска Америка и Индия?

Николай Йорданов: „С Индия толкова притеснения няма, колкото с Меркосур, тъй като Аржентина е много сериозен производител на вино с доста големи обеми и то в този масов клас вина, където в България трудно можем да направим такава себестойност, не само в България и в Европа, и това е притеснително. Има държави, които това няма да ги засегне толкова много, но България е една от страните, които ще бъде засегната, ако не се решат чисто вътрешни проблеми в България по отношение на консумацията, отношението към вносните вина, защото за държава производител на вино, ние сме най-отворената нация в света. Тук, в България има всякакви вина.Ако отиде в седна Сърбия или Македония или Гърция да намерите вино, произведено в други части на света или пък дори само на Балканите, ще ви бъде много трудно.Да не говорим как фрагментирана Франция, Италия и така нататък.Ние сме изключително отворена нация. Пием всичко, ако може да е италианско или в най-лошия случай е френско и потребителите много подценяват българския производител, българските сортове. И в тази посока може би първо трябва да си решим проблема вътре в България като култура на пиене на вино и към уважение на колегите, които и съгражданите, които се занимават с тоя бизнес, а и после да погледнем малко по-широко по света.“

Какви са нарушенията, за които държавата трябва да следи, когато става дума за внос от трети страни? Имам предвид страни отново като Аржентина, Чили, Уругвай или Индия.

Николай Йорданов: „Ами не само за трети страни.Става въпрос и за страни производители в Европа, но става въпрос и за собствени производители, които са на българска територии, български фирми, които произвеждат вино.В България няма лаборатория, която може да засече практики, които са свързани с алтернативно увеличаване на обема на вино, така наречените втори и трети вина. Ние в България нямаме такава контролна лаборатория, което може да за защити българския производител от друг български производител. Да не говорим от българския производител, от външен производител. Ние нямаме достатъчно добър контрол върху това, което се продава на собствения ни пазар. Примерно, както почна да се прави сирене по БДС. С един колко си процента вода може, с едиколко си процента сол може, с еди си колко процента мляко и така нататък.Няма такава лаборатория в България, която да контролира този процес категорично.“

Български винопроизводители се опасяват, че на българския пазар влизат един път вина директно от Аржентина и втори път аржентински вина от страни-членки на Европейския съюз, което превишава допустимите от закона количества. Според директора на Агенцията по лозята и виното инж. Красимир Коев такива нарушения в търговската мрежа няма.

„На територията на страната, когато влизат в наливно състояние още на някои от граничните или митническите ни пунктове има такива опити. През 2025 година имахме 2 случая на вино от Молдова, което може би на територията на Румъния е по някакъв начин вече тръгнало като румънско и тоест Европейски съюз. Но властите още на границите на България това нещо беше предотвратено като възможност за измама. 

Висок ли е броят на тези нарушения?

Инж. Красимир Коев: „Не. Виждате ние не сме кой знае колко голям пазар. Тези нарушения стават там, където пазарът е по-динамичен и по-голям. Това са Франция, Германия, Великобритания. По скоро там има ефект за измамниците да се опитват да правят такива измами. Българският пазар не е толкова привлекателен, защото няма такава голяма реализация на чуждите вина.“