Забраните в социалните медии набират скорост (Euranet Plus Panorama)

Португалия е най-новата европейска държава, която започва да задвижва планове за национални ограничения върху използването на социални мрежи от деца и млади тийнейджъри. В законопроекта на управляващата партия, който премина първото си парламентарно гласуване едва миналата седмица, се определя минимална възраст от 16 години, въпреки че 13–15-годишните биха могли да имат профили в социалните мрежи, ако родителите им дадат зелена светлина.

Законопроектът остава отворен за изменения, предложени от организации на гражданското общество и политически партии, но правителството се надява той да влезе в сила в рамките на няколко месеца.

Иоли Кампуш е изследовател и преподавател, специализиран в дигиталните медии, в Католическия университет на Португалия. В интервю за Rádio Renascença тя подчертава пренебрегвана и донякъде парадоксална потенциална последица от този вид забрана на социалните мрежи.

Иоли Кампуш, специалист по дигитални медии (на португалски):

Вярно е, че в Австралия, единствената държава в света, която действително е въвела законова забрана за достъпа на младите хора до социални мрежи, докладите сочат, че децата там са намерили начини да я заобиколят още от самото начало.

Въпреки това по-строго прилагана забрана може да има и други отрицателни последици, както се обсъжда в тазседмичния епизод на подкаста The Europeans. За някои тийнейджъри, които живеят в трудни обстоятелства или се справят със сложни проблеми, социалните мрежи могат да бъдат истинска спасителна връзка. Прекъсването на тези тийнейджъри от онлайн взаимодействието с техните връстници може да бъде вредно.

ПЛУВАНЕ СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО

Въпреки това, независимо от валидните аргументи срещу забраните на социалните мрежи, течението вече наистина се е обърнало и има нарастваща вълна от мнения в подкрепа на защитата на най-младите членове на нашето общество от риска от излагане на опасности, които дори още не сме започнали напълно да разбираме.

И, разбира се, една забрана изпраща ясен сигнал, че нещо е потенциално опасно и трябва да се използва внимателно. Просто си помислете за възрастовото ограничение за пушене или забраната за шофиране след употреба на алкохол.

Но как всъщност работи подобна политика на практика? Как изобщо могат да бъдат идентифицирани профили, идващи от определен географски район, за да им се наложи възрастово ограничение? И това дори без да споменаваме целия сложен въпрос как може да бъде проверена възрастта на даден потребител…

Министърът на дигиталното управление на Гърция, Димитрис Папастергиу, казва пред нашите партньори от SKAI, че има начини и средства.

Димитрис Папастергиу, министър на дигиталното управление на Гърция (на гръцки):

Докато множество европейски държави поотделно предприемат стъпки в тази посока, националното законодателство има своите ограничения. Да, държавите членки могат да определят възрастови граници и да забраняват достъп, но само Европейската комисия има правомощието по силата на Закон за цифровите услуги (Digital Services Act) да задължава и санкционира платформите, ако не въведат необходимите механизми за блокиране на непълнолетни потребители.

С оглед на това министър-председателят на Испания, Педро Санчес, оглавява т.нар. „Коалиция на дигитално готовите“, чийто мандат ще включва координиране и прилагане на трансгранично регулиране на платформите за социални мрежи. До момента се казва, че шест европейски държави вече участват, една от които е Гърция.

Министър Папастергиу обяснява, че тяхната цел е да създадат необходимата инерция, за да се прокара промяна на европейско ниво.

Димитрис Папастергиу, министър на дигиталното управление на Гърция (на гръцки):

Euranet Plus Central · Dimitris Papastergiou, Greece’s Minister of Digital Governance (in Greek) 2

„Тъй като Европа не е известна с това, че действа бързо, беше създадена инерция, като Гърция пое водеща роля заедно с държави като Франция, Испания и Дания, за да се каже, че трябва да бъдат предприети мерки. Сега тази инерция трябва да се превърне в законодателство.“

◦ SKAI 100.3 – Папастергиу пред SKAI 100.3: Узряло е времето да предприемем мерки относно използването на социалните медии от децата



И така, какво всъщност се случва на европейско ниво?

Миналото лято Европейската комисия публикува насоки за защитата на непълнолетните в рамките на Закон за цифровите услуги (Digital Services Act). Тези насоки препоръчват платформите да намаляват рисковете за непълнолетните, като блокират достъпа до проблемно съдържание, гарантират поверителността на профилите и намаляват риска от кибертормоз. А в своя план за действие срещу кибертормоза, публикуван миналата седмица, брюкселската изпълнителна власт заяви, че нейната експертна група ще „проправи пътя към координиран, потенциално законодателен европейски подход към възрастовите прагове“.

От своя страна Европейският парламент гласува през ноември в подкрепа на минимална възраст от 16 години за достъп до социални мрежи (13 години с родителско съгласие) — ход, който има за цел да ни приближи към хармонизиран стандарт в ЕС.

Освен това Комисията работи върху задължителен европейски дигитален портфейл за самоличност (eID), който се надява да въведе до края на годината. Според нея това е най-ефективният начин да се предотврати заобикалянето на забраната от страна на младите хора и да се гарантира техническо съответствие между държавите.

За да завършим тази дискусия, нека се обърнем към Виктория Бехар, съосновател на OutLoud Foundation — българска неправителствена организация, създадена за борба с дезинформацията и насърчаване на медийната грамотност. В интервю за Българско национално радио тя посочва, че макар да е жизненоважно да защитаваме младите хора, може би пренебрегваме и друга изключително уязвима група.

Виктория Бехар, съосновател на OutLoud Foundation (на български):