Моят глас. Моят избор. (Euranet Plus Panorama)

Макар че Брюксел няма законодателни правомощия в областта на здравеопазването, той може да въвежда мерки за трансгранична солидарност, които функционират в тази сфера. На вчерашната пресконференция заместник-председателят на Комисията Роксана Мънзату „уточни“, че държавите членки могат да използват Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+) за финансиране на процедури и свързаните с тях разходи, включително пътни разходи, във връзка с предоставянето на трансгранични услуги за аборт.

Както спомена Ника Ковач обаче, те не стигнаха дотам да осигурят реално допълнително финансиране.

В неотдавнашно интервю за австрийската радиостанция „Agora“ колежката на Ковач от Института „8 март“ – Ника Повж – обясни, че съществуват – и ще продължат да съществуват – ясни разминавания между европейските държави, когато става въпрос за безопасен достъп до аборт.

По време на пленарната си сесия през декември Европейският парламент прие с убедително мнозинство резолюция, с която изрази подкрепа за инициативата „My Voice, My Choice“ и повдигна въпроса за правните и практическите пречки пред аборта, които продължават да съществуват в няколко държави от ЕС.

По-конкретно, Парламентът застана зад призива на инициативата Европейската комисия да създаде доброволен механизъм за солидарност с възможност за присъединяване, финансиран със средства от ЕС, който да подкрепя всяка държава членка, готова да предоставя достъп до безопасно прекъсване на бременността на европейски жени, които в момента нямат такъв достъп в своята държава.

Шведската евродепутатка от групата „Обнови Европа“ и докладчик по декемврийската резолюция на Парламента, Абир Ал-Сахлани, обяснява пред френското издание euradio защо е подкрепила инициативата.

Министри от Австрия, Естония, Финландия, Франция, Люксембург, Полша, Словения, Испания и Швеция също написаха на комисаря по равенство Хаджа Лахбиб на 17 февруари, призовавайки Комисията да подкрепи инициативата.

Малко преди Комисията да вземе своето решение, Renascença разговаря с Исилда Пегадо, председател на Португалската федерация за живота. От своя страна тя смята предложението за неприемливо.

Пегадо посочи, че такъв ход от страна на Брюксел би представлявал радикално превишаване на правомощията му.

Абир Ал-Сахлани не е съгласна.

Холандската лекарка Ребека Гомпертс е посветила целия си професионален живот на това да помага на жените да прекъсват безопасно бременността си – било то при аборти, нежизнеспособни бременности или непълни спонтанни аборти – дори когато това не е законно в тяхната родна страна.

В подкаста The Europeans преди няколко месеца ѝ беше зададен въпросът какво смята за най-голямото погрешно схващане относно това как абортът функционира в Европа в момента.

Гомпертс вероятно е най-известна с основаването на организацията Women on Waves, която в началото на 2000-те години осигуряваше аборти в държави, където практиката беше криминализирана. Кораби събираха жени и ги отвеждаха в международни води, където получаваха необходимата грижа. В Европа те са изпращали мисии, най-вече в Португалия, Испания и Полша. По-скоро фокусът ѝ е върху доставянето на абортни хапчета на жени, живеещи на места, където законните опции не са налични.

През 2020 г. тя бе включена в списъка на Time за 100-те най-влиятелни личности заради новаторската си работа в областта на достъпа до аборт. Но, както казва пред The Europeans, не може да си помисли за пенсиониране, докато има още толкова работа за вършене.

И със сигурност предстои още битка, съгласна е евродепутатката Ал-Сахлани, която предупреждава, че добре финансирани антиджендър движения набират сила по целия свят.

Да, усилията за безопасен и достъпен аборт за всички жени в Европа срещат съпротива. Но словенската активистка Ника Повж настоява, че тези гласове остават в малцинство.