Китай първи приземи апарат на обратната страна на Луната

Никога досега космически апарат не е кацал на обратната страна на Луната, която до голяма степен е слабо позната.

„Чанъе-4“ бе изстрелян на 8 декември м.г. в 2 часа сутринта местно време от космодрума Сичан в югозападната китайска провинция Съчуан. Той е кацнал на Луната в 10,26 ч. пекинско време (02,26 ч. по Гринуич), съобщи агенция Синхуа. Координатите на мястото на кацането на апарата - 177,6 градуса източна дължина, 45,5 градуса южна ширина, са достатъчно близо до предварително установеното място за кацане, отбелязва ТАСС.

Пряката връзка с апарата няма да е възможна и затова Китай изстреля спътник за връзка през май. Сателитът се нарича „Цюецяо“ ("Мостът на свраката") и е позициониран в орбита около Луната, така че да предава заповеди и данни, обменяни между Земята и китайския модул. Модулът вече прати снимка от повърхността на Луната до сателита, уточнява китайската държавна телевизия.

Най-интересният научен експеримент по време на китайската мисия е доставянето на голям контейнер със семена и яйца на насекоми. Целта е да бъде проверено дали те могат да се развият на Луната. Кацането затвърждава космическите амбиции на Китай, отбелязва Франс прес.

Далечната страна на Луната е с много по-стара и дебела кора от близката, с повече и по-дълбоки кратери. Придружаващият спускаемия апарат роувър ще трябва да навигира при тези трудни условия на терена. Мястото на кацането е близо до Южния полюс - в кратера Фон Карман на басейна Ейкън. Басейнът е с диаметър около 2500 км и дълбочина 12 км.

„Това е най-голямата, дълбока и стара структура, образувана от удар на Луната“, каза  Сяо Лун от университета по геонауки в Ухан. "Ударът може да е извадил материал от горната мантия на Луната на повърхността. Това ще може да провери спектрометърът на „Чанъе-4“, допълни експертът.

Спектрометърът ще изследва също геохимичния състав, който вероятно се различава от този на близката страна на Луната заради същите процеси, довели до разликата в дебелината на кората. Радарът на „Чанъе-4“  ще изследва  повърхността на дълбочина 100 м. Комбинирането на данните от него със снимките от камерите на лендъра и роувъра ще даде допълнителна информация за процесите на образуване на кратерите.

Роувърът „Чанъе-4“ най-общо повтаря външния вид на предшественика си - лунохода „Юйту“ („Нефритен заек“), който  беше спуснат на Луната с апарата „Чанъе-3“ на 14 декември 2013 г.

Амбициозната китайска лунна програма ще продължи с апарата „Чанъе-5“ - мисия за връщане на проби от Луната, която ще стартира по-късно тази година. По време на тази мисия ще бъдат събрани до 2 кг мостри.

Асистент Андон Костов от обсерваторията в Рожен коментира пред БНР, че за обратната страна на Луната знаем немалко неща, но тя е сравнително слабо изследвана.

"След кацането на Луната преди 50 години е имало над 70 успешни мисии, така че тя е много добре изучена, но всъщност интересното в случая е точно това кацане - на обратната страна".

"Биологичният експеримент изследва дали има възможност при такава гравитация да се развие микроекосистема – ларвите да отделят въглероден диоксид, а семената и растенията, които са покълнали, да го обработват чрез фотосинтеза и да го обръщат в кислород. Това ще бъде заснето с камери“, обясни той.

"Основната научна задача е вземане на грунд от обратната страна на Луната, където се предполага, че дебелината на мантията е по-малка. Предполага се, че е възможно на повърхността да има материал, съдържащ частици, които да дадат информация за вътрешната структура на Луната", каза Андон Костов.