Изолацията изостря болезнената чувствителност към себе си, разговаряш повече със себе си. Когато си притиснат отвън, екзистенциалното напрежение се качва и размислите ти не са особено щастливи, сподели творецът в интервю за предаването "Нощен хоризонт".
„Нахлуват едни такива есхатологични предчувствия, изплуват едни сенки, атавистични, човек става по-чувствителен и по-тревожен. Особено когато е в малко по-напреднали години, предизвикват се някакви нива на равносметка. Когато си лишен от активно настояще, отнето ти е активното живеене в момента, започваш да превърташ лентата на живота и да заставаш в тази позиция – какво беше, какво се случи, как съм бил в това. Започваш да откриваш опорни точки в собствената си биография. А за художника всичкото това започва да минава и през образи.“
Образите в изложбата са част от тази интроспекция и равносметка. „Рисуването ставаше почти автоматично. Нещо като терапия срещу самота. В този разговор със себе си, този монолог и диалог с големия свят минава през създаването на образи.“
В самота човек става чувствителен към собствената си биография. Екзистенциалната жега разбутва неща, които са престояли някъде „дълбоко долу“ и те започват „да изскачат, да се разхождат нагоре-надолу“ и това е добре за и без друго тревожното съзнание на твореца, който се занимава със смисъла на живота и на изкуството, смята Памукчиев.
Рисунките в изложбата имат три посоки, които ги разделят на три цикъла. Единият се фокусира върху сетивно-чувственото и копнежа към другия. Вторият се спира върху пътя на човека. „Голямата тема – човекът, разположен между раждането и смъртта, между своята телесност и метафоричния хоризонт на едни по-високи духовни измерения, болезненото усилие за провиждането на смисъла, за провиждането на пътя.“ В третия цикъл изплува темата за свещеното. Станислав Памукчиев признава, че тези рисунки не са били правени за изложба и за публика.
„По време на Страстната седмица излязоха едни рисунки, които тънко се подпират на евангелските текстове. Метафизичните усещания, предчувствия взеха да намират по-конкретни очертания през историята на Спасителя – от рождеството през кръщението, цяла серия направих по притчата за добрия пастир, предчувствието за разпятието, за възнесението и възкресението. Аз съм много предпазлив към посягането към тези най-свещени, най-високи теми. Опази Боже, много се страхувам от един наивен духовен реализъм. Има много клишета и направо рецидиви, които се опитват да нарисуват Бога и там катастрофираме като опити – да намерим образ на нещо, което е много трудно определимо.“
Рамките на творбите също носят свои кодове според това от кой цикъл е рисунката. Самите рисунки са правени върху детски скицник и при откъсването им в краищата е останала назъбената от телта хартия. Експонирането в галерията е на тематични възли.
„Художникът се изразява през материята. Има тази трагична участ да материализира емоционална и духовна плът, което е много рисково. Трябва да намери образ на безобразното. В това е и драмата на художника. /…/ Проблемът за формата и за материята е най-важната част от тоя занаят, от инструментариума, с който разполагаме. /…/ Има едни чисто пластически метафори, пластически идиоми, които емоционално атакуват зрителя и той разкодира, разбира енергията на това, което му се представя. Без да чете образи като литература, а го атакува чисто сетивно- емоционално, през зрението“, разказва преподавателят.
В проектите си той използва включително пръст, въжета, въглища, пепел.„Търсенето на „как“ – как да изравниш „какво“ и „как“ на ниво на образа. Това на зрителя не му е работа да го знае. Той е пред резултата – изложен, разголен. Аз много държа да атакувам сетивно-емоционално зрителя на първа среща, а след това, ако остане време и за него и ако той има нагласа да разкодира, да чете образа, да тръгне по тоя път и да стигне докъдето може. Но на първа среща държа да го "ударя" емоционално, да го "раня" и да му задържа вниманието, да го накарам да седи в това, отново да се връща.“
"Книгата се появи напълно закономерно в моя живот, защото аз съм пишещ човек , разказа в "Нощен Хоризонт" София Стойнева , учител по БЕЛ в Гимназията за преподаване на чужди езици в Перник, която представи дебютната си книга - "Нещо за подарък", сборник с разкази. Сборникът е с разкази, основаващи се на истории от реалния живот...
В свят, който става все по-свързан технологично, но все по-изолиран емоционално, изкуството остава онова необяснимо, но толкова необходимо средство за обогатяване на човешката душа . В тези мътни години, когато вместо да се обединяваме чрез модерните комуникации, често се оказваме по-далечни един на друг , изкуството се издига над..
На 2 декември след дълго отсъствие, на поста си се завърна кметът на столичния район "Слатина" Георги Илиев . През месец юни след рязко влошаване на състоянието му, районният кмет бе приет в спешното отделение на Военно-медицинската академия. След прегледите и необходимите изследвания, бе установено наличието на 4 доброкачествени тумора в..
" Самотата убива човека , а тези хора ни помагат много, мерят кръвно, пулс, помагат ми, чистят ни, нямам думи. Плачат и се радват с нас.. ., разказа баба Весела от град Белене. Тя е над 80 годишна . "Чувствам се добре, че тук в дома си, в селото, получавам тази грижа , защото тук лекар и аптека няма, сподели Кольо от село Шишманци , а той все..
Новата книга "Целувам ви, Аспарух Лешников" ще излезе от печат в началото на новата година. Автор е д-р Веселина Узунова. Тя е ползвала семейния архив, предоставен от внучката на известния певец - Джесика Лешников, която живее в Лондон и е оперна певица. Когато четете книжката, ще имате възможност и да слушате известните шлагери на Аспарух..
Гост в рубриката „Горещо сърце“ е пазарджишкият художник Константин Анастасов. Неговото много спектърно творчество провокира различна публика, включително и детската, която го дарява с много емоции и непринуденост. Константин Анастасов е носител на таз годишната национална награда на СБХ в раздел карикатура. Той е автор на много творчески и..
"Изотопия" се размечта не просто за Ден на будителите, а за цял месец (защо не и повече), в който да се срещаме с хората, превърнали се в будната ни национална съвест . Средновековно невъзможен? Хамлет в омагьосания замък (първа част) Сред тях е Кирил Маричков , а и всички познати и непознати нему, с които..
Продължението на BETL е PowerPal , заяви пред БНР журналистът от в. "Сега" Юлиана Бончева. 28 000 българи са измамени от BETL? Първите 5..
Тригодишният Кубрат Биволарски от Пазарджик е с диагноза детска церебрална парализа и отскоро може да ходи . Още от раждането детето е подложено на..
Димитър е нормално 15 - годишно дете, което мечтае да стане графичен дизайнер . За да сбъдне мечтата си, обаче, той преминава през сериозни..