Търсят се кандидати за 190 работни места в производството и услугите във Велико Търново

В деня на достойния труд пред бившия профсъюзен дом във Велико Търново се изви опашка от хора. Десетки безработни дойдоха, за да се срещнат с работодателите, да си поговорят очи в очи, да проверят има ли пресечна точка в очакванията на двете страни. С папка с документи, доказващи уменията ѝ, на опашката е 31-годишната Силвана, загубила работата си в коронакризата: 

„Достоен труд за мене е работата, която обичам, която ме прави щастлива, и която да върша с удоволствие. Мястото на парите също е важно в днешно време и вече е според зависи от сферата, в която работим. В сферата на туризма съм работила, мога да работя и в административен офис. Поради коронавируса се наложи да затворят офиса в нашата агенция“.

Мелиха също е на опашката за работа, била метачка, до пенсия ѝ остават 20 години:

„Работих в „Зелени системи“ в Общината. От 5-6 месеца съм без работа. Вземах пари от борсата, но свърши борсата. Търся си работа за чистачка, хигиенистка. Като дойде гласуването, казват: “Гласувай за мене“. Нали гласуваме, а пък никой не помага с нищо. Нямам образование, това е пречка. Аз, ако съм учена, охо, тук ли ще идвам да чакам на опашката?“ 

Надеждите на някои от безработните бяха попарени:

„Тук като гледам такава работа не виждам. Аз по принцип съм специалист в дадена област и като гледам какво е изнесено, такава работя няма. Специалист съм в оръжейната промишленост“.

„Аз никога не съм работил цял живот. Завършил съм Националния военен университет и съм затънал в блатото. Съкратиха ме 8 месеца след дипломирането, поради стечение на обстоятелствата. Надявам се да си намеря работа по специалността -офицер от запаса, лейтенант, инженер“.

190 свободни работни места предложиха на трудовата борса 12 работодатели от Велико Търново. Големите производствени фирми са се справили сами, реорганизирали са производство, пускали са работници в отпуск, но не се стигнало до съкращения, не са ползвали и държавните програми за запазване на работните места.

Димитър Захариев, управител на компания за производство на торбички, която търси настройчици на машини коментира:

„Трансформиране на производството с промяна на изделията, пускане на нови изделия съобразно конюнктурата на пазара и по този начин да се стабилизираме. Към момента нещата нормално се движат от производствена гледна точка. Машините са специфични, като всеки новопостъпил служител, работник има въведение, докато получи необходимата квалификация. Заплати - няма ограничение на таван на заплащането“, посочи  Димитър Захариев.

Ания Дончева от шивашка фирма, където има свободни места за шивачки, гладачки и технолог заяви, че не се е наложило да ползва някоя от мерките на държавата:

"В периодите на липса на доставки пуснахме персонала в платен отпуск".

С марката 60 на 40, която в туризма прерасна на 80 към 20, всичките си работни места е успял да запази Александър Карачолев:

„Ползвахме мярката 60 на 40, запазихме всички".

Според Карачолев мярката е ефективна: "В момента трудно се намират хора, но винаги има нужда от кадри, които имат желание да работят, имаме нужда от готвачи, бармани, сладкари“.

В началото на есента безработицата във Велико Търново е 5,2 %, което е значително под средното за страната.