Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Иван Паспаланов или преди пладнето на българската психология

Снимка: архив

Психологията в наши дни се превърна в научната и академична дисциплина, която в най-голяма степен е привлекателна за младите хора. В Софийския университет един от най-високите балове, които се изискват, за да се изучава дадена специалност, е точно за психологията. Издават се огромно количество книги, непрекъснато се провеждат семинари, обучения, тренинги, които пропагандират най-различни психологически практики - от полу-мистични, до строго академични. Да не споменавам бума на „психологически самоучители”, които било в 9 стъпки, било в 77 правила ни обясняват как да направим живота си щастлив и пълноценен. Разбира се, всички тези аматьорски увлечения по психологията си имат и обяснение, и фундамент и тъкмо за този фундамент ще дойде реч в предаването. Защото - за да се превърне психологията в така примамлива дисциплина, ясно е, че е трябвало да има хора, които да я изкарат от тесните кабинети на специализираната наука, разпространявайки я сред по-широка любознателна и търсеща публика.
Един от тези хора, за които психологията беше и строга наука, но и жизнена практика, е Иван Паспаланов - учен, университетски преподавател, един от най-обаятелните учители по психология в Софийския университет. Отишъл си рано от света, тази година той щеше да навърши 70 години и на тази годишнина са посветени честванията, организирани от Дружеството на психолозите в България и от ученици и последователи на Иван Паспаланов. Трябва задължително да се каже в тази връзка, че в годините, когато на психологията се гледаше се подозрение и тя се учеше съобразно догматичните постулати на марксизма-ленинизма, при които идеологията надмогваше живата практика, българският учен внедри в обучението и във водения от него курс по „Теория на личността” най-новите постижения на науката психология чрез най-видните и представители, отричани и дори низвергвани от идеологическия канон – фройдизъм и постфройдизъм, аналитична психология, бихевиоризъм, екзистенциална психологическа теория и практика и т.н. Да не споменавам огромното количество тестови инструменти, адаптирани и валидизирани за България именно от него. Мнозина от водещите днес имена на българската психология са негови ученици и те са такива, защото Иван Паспаланов с усилията си успя да им внуши, че преди да бъде било теория, било практика, психологията е преди всичко любов и състрадание към човека отсреща. Но любов и състрадание, подплатени със знания, не с кухи постулати. Всъщност той е един от хората, благодарение на които психологията в България от идеологическа се превърна в екзистенциална дисциплина, който постави тази така важна наука на собствените релси, премествайки я от полето на догмите, където беше затънала и почти не се движеше. Сега психологията е в своето пладне, но за да го има това пладне, трябваше да има хора като Иван Паспаланов.
Днес ученият е непознат за широката общественост, в медиите не се шуми за него, никоя не каза и дума за неговата 70-годишнина и предаване като „Премълчаната история” се чувства длъжно да поправи поне малко от малко тази несправедливост.
Участници в предаването са доц. д-р Катя Стойчева, организатор на честванията, и д-р Пламен Димитров, председател на Дружеството на психолозите в България.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук


17 декември



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10

Южночерноморският ни Вавилон

Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..

публикувано на 13.07.25 в 12:05