Музикална радиопамет: 55 години от първия събор-надпяване в с. Граматиково, 1960 година -

Документалната поредица „Музикална радиопамет” разказва в тематични цикли и хронологични щрихи за присъствието на българската народна музика в радиопространството и ролята на БНР за нейното документиране, популяризиране и опазване като културна памет и национално наследство.

През 60-те години на ХХ век в отделни райони на страната започват да се организират мащабни прояви за сценично представяне на народна музика, известни като събори-надпявания или събори на народното творчество. Те представляват една нова форма за поддържане и популяризиране на фолклора с конкурсен характер, различна от старите традиционни селски събори, провеждани по време на календарни и храмови празници. И докато все още жизнените селищни сборове са част от старинната традиционна култура, съборите за народно творчество се организират от специалисти и специализирани институции, стават приоритет на държавната културна политика.

Идеята за провеждане на първия събор-надпяване у нас е на тогавашния отговорен редактор на редакция „Народна музика” към Радио София – Георги Бояджиев (1912-1982). По това време в редакцията работи фолклористът д-р Михаил Букурещлиев, който припомня: Един ден Жоро Бояджиев ни събра импровизирано – Коста Колев, Борис Петров, аз и постави въпроса, че е хубаво да помислим за нещо по-мащабно, което може да представи нашия автентичен фолклор. И бай Жоро, както му казвахме, предложи това нещо да го направим там, където е запазен фолклора, а именно в Странджа и село Граматиково. В разговора Коста Колев предложи: „Не е ли хубаво тази идея да наречем събор-надпяване" и ние спонтанно приехме неговото предложение.

Първият събор-надпяване „Странджа пее” се провежда в дните 27, 28 и 29 май 1960 г. в село Граматиково, близо до Малко Търново. Организатори са тогавашният Институт за музика при БАН, Централният дом за народно творчество, Министерството на просветата и културата и Радио София. За хората от този район съборът е емблематично явление не само защото е „родоначалник” на съборите в България, но и защото имат потребност от слушане и възпроизвеждане на собственото си странджанско музикално наследство, което е част от локалната им идентичност, пише в статия етномузикологът доц. д-р Веселка Тончева (ИЕФЕМ-БАН).

Записи от първия събор-надпяване – с. Граматиково, 1960 г. Фонд БНР

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Певицата Магда Пушкарова (в средата) с най-малката участничка на събора Станка Стоянова и най-възрастната Урга Пешева (90 г.). Архив: Лазар Налбантов

С началото на първия събор редакция „Народна музика” на Радио София си поставя нови задачи за документиране, запазване и популяризиране на музикалния фолклор, започва активна звукозаписна дейност на традиционна музика. По време на събора редакторите подбират изпълнители за записи, с които да се обогати фонотеката и разнообрази радиопрограмата (тази практика радиото следва при следващи регионални и национални събори). В трите съборянски дни в кметството на село Граматиково се осъществяват звукозаписи на народни песни и свирни върху десетки магнетофонни ленти. Сред тях присъстват ярки странджански изпълнители, които по-късно добиват популярност в народната музика: Янка Рупкина, Тома Янчев, Калинка Згурова, Георги Павлов, Кина Димитрова, Райка Маврова, Станка Дидова и др.

На събора се явиха около 560 певци и свирачи. От тях 52-ма бяха допуснати на второ прослушване, от които 37 бяха наградени: 4 получиха първа награда, 5 – втора, голям брой трета, а всички останали грамота за участие, споделя Манол Тодоров, член на журито. Специални гости на събора са Райна Петрова, Сава Попсавов и солистките на Държавния ансамбъл за народни песни и танци – Комня Стоянова и Магда Пушкарова.

Георги Павлов от с. Визица на сцената на събора, 1960 г. Архив: Георги Драганов Жури с председател композиторът Филип Кутев (членове: Райна Кацарова, Стоян Джуджев, Елена Стоин, Иван Качулев, Димитър Осинин, Манол Тодоров и др.) оценява изпълнителите на две сцени – едната в центъра, другата в южната част на селото. Сред всички участници специалистите удостояват с първа награда певиците Кина Димитрова (1926-2009) от Ясна поляна, Янка Рупкина (1938) от Богданово, а най-висока оценка се дава на Георги Павлов Георгиев (1926-2010) от с. Визица, Малкотърновско.

Песните, които изпълних по време на събора решиха моята песенна съдба, казва Георги Павлов. В своята книга „По пътя на странджанската песен” той допълва: Вечерта на силно осветения площад в с. Граматиково, председателят на компетентното жури Филип Кутев съобщи: „Безспорен първенец на първото национално надпяване в България под наслов „Странджа пее” е Георги Павлов. Получава грамота, радиоапарат „Родина” и парична награда”. Веднага след тържеството бях поканен да направя записи с оркестъра на Радио София.

„Години пусти, години” – изп. Георги Павлов, съпр. орк. дир. Коста Колев, 1960 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Певицата Кина Димитрова от с. Ясна поляна, отличена с първа награда. Архив: Георги Драганов

В записите, организирани от редакция „Народна музика” по време на първия събор, съпроводът на песните е два типа: от местни самобитни свирачи и от известната Странджанска група, съставена от професионални музиканти, солисти на народния оркестър към радиото. По селекция на редакторите някои от участниците в събора получават покана за звукозаписи в студиото на Радио София, които творчески се ръководят от композитора Коста Колев, автор на обработките (съпровожда оркестър от класически инструменти). Осем от тях „Балкантон” издава в две грамофонни плочи – „Надпяване в Странджа, 1960 г.” (216) и „Песни от събора-надпяване в Граматиково, 1960 г.” (ВНМ 5922). Плочите включват изпълнения на Кина Димитрова („Мари Еринку, Еринку”), Янка Рупкина („Възкачила се Гергана”, „Янкиното деверче”), Георги Павлов („Години пусти, години”), Станка Дидова („Янку отдолу идеше”), Пейчо Пейчев („Мори, вземи ме, Баласо”), Райка Маврова („Дончо го беда бедили”), и Ермак Тимофеев – гайда („Странджанско хоро”).

След дългогодишно прекъсване граматиковският събор е възстановен през 1995 г. и от тогава се провежда през четири години. Тази година „Странджа пее” отново ще посреща няколко поколения певци и свирачи от 19 до 21 юни в Граматиково. Организатори са Министерство на културата, Община Малко Търново в партньорство с Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. В програмата се предвижда и научна конференция на тема „Фолклорният фестивал – минало, настояще и бъдеще (проблеми и перспективи).

Вече 55 години музикалният фонд на БНР съхранява звуковите документи от първия събор на народното творчество. Те илюстрират музикална картина от началото на едно голямо движение, което получава национално признание и трайно навлиза в съвременния културен живот у нас.

Опис на записите (БНР, 1960 г.):

Великден иде, Тонко – изп. Станка Дидова, с. Вършило
Запалила се мале ле – изп. Петранка Димитрова, с. Граматиково
Дълго хоро – изп. Димо Русев (гайда), с. Извор
Димчо в Димкини отиде – изп. Калинка Згурова, с. Дебелт
Заспала мамима Мина – изп. Тома Янчев, с. Граматиково, съпр. Странджанската група
Хоро – изп. Ермак Тимофеев (гайда), с. Вършило
Моме, малка моме – изп. Тинка Костова, съпр. Странджанската група
Оглавила се Тодорка – изп. Кина Димитрова, с. Ясна поляна
Ходила мома Марийка – изп. Калинка Кирова, с. Изгрев