В памет на Петър Змийчаров

публикувано на 18.01.17 в 15:25

Думи на Димитър Грозданов и Ана Стойкова за Петър Змийчаров

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Когато пишеха за негова изложба или друга проява, винаги поставяха определението – критик и художник. Тези две начинания Петър Змийчаров съвместяваше по един удивителен начин, защото познанията му като изкуствовед и познавач на история на изкуството не му създаваше прегради да бъде искрен, различен, самостоятелен в изявите си като автор. За него казваме още – той бе земен и мъдър, с голяма ерудиция, но това не му пречеше в рисунката или черно-бялата графика да бъде максимално автентичен, опитът и познанията не го „натоварваха“ да бъде подражател на нещо или някого. И може би от една негова изложба трябва да отделим творба като „Опус“, защото това бе в същността му. Създаваше общества и съмишленици около себе си, водеше ги към необозрими и различни светове като един медиатор за нови идеи и модерност. В разказа на неговия приятел и колега Димитър Грозданов и в думите на Ана Стойкова, председател на Дружеството на художниците в Пазарджик, проличава уважението и паметта към него дори при трудните неща в живота, които са били същността на Петър Змийчаров.