Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Философията дава на децата свобода

Снимка: БГНЕС

От две години Катедрата по философия на Пловдивския университет е домакин на „Клуб за ентусиазъм и професионализъм”. Гл.ас. Евелина Варджийска е сред инициаторите на клуба, чиято цел според нея е да изгради професионална общност сред учителите по философия и гражданско образование в областта, „да създаде диалогично пространство, в което учителите да могат да се подкрепят, да се развиват и да общуват помежду си, защото отношенията са едно от най-важните неща в образованието”. Философията не е просто предмет в училищната програма, защото и самата философия не е просто научна област. Тя е начин на живот, светоглед, умение за самостоятелно мислене, смята Варджийска. Философията може да даде на децата свобода, защото им предоставя пространство за размишления, свободно от постоянния натиск за действие и постижения, на който сме подложени. Тя ги учи на мислене като същевременно им помага да открият собствената си личност и сами да достигнат до идеи, известни на човечеството понякога дори от хилядолетия. „Философията ни учи на диалог, тя ни учи да внимаваме и да бъдем отговорни, когато боравим с думите и понятията”. Освен на равнището на ценностите, философията помага и за изграждане на умения и компетентности, изключително важни днес, като критическо мислене, ясно изразяване на мисълта, аргументиране, критично оценяване на аргументите на другите.
Много образователни системи в света са оценили възможностите на философията за развиване на качествата, уменията и светогледа на учениците още от основното училище. У нас за съжаление тя е „учебен предмет”, често пренебрегван от учениците, но и от системата, с малко часове, с оценки, както по всички предмети, „изучаван” сам за себе си без възможност за осъществяване на прокламираната от новите нормативни промени идея за „интердисциплинарност и ориентиране към компетентности”. За съжаление това отношение към философията и гражданското образование говори за реалното пренебрегване на способността за самостоятелно мислене като ценност от обществото ни, опасява се гл.ас. Евелина Варджийска в интервю за рубриката „Всичко за образованието”.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10

Южночерноморският ни Вавилон

Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..

публикувано на 13.07.25 в 12:05