Отдавна думата „приоритет“ не прави впечатление на никого у нас. Доста занемарени от институциите и властимащите области от живота на страната ни бяха наричани с нея без това да си проличи на практика. Та и образованието отколе е приоритет на думи. В действителност тази жизненоважна не само за всички ни като нация, но и за всеки от нас сфера все не може да се дореди до реалната и ефективна грижа, от която се нуждае. Не че няма хора, които знаят какво трябва да се направи. Не че липсват примери и модели от цял свят. Не че няма ентусиасти, които със сизифовски усилия се опитват да помръднат тежката машина, заседнала на място от десетилетия. Защо тогава разумните действия в областта на образованието се броят на пръсти, а жадуваната реформа явно ще надживее и внуците ни, ако все още са тук. Защо добрите намерения не се превръщат в политика с ясни цели, очаквани резултати и адекватен регламент. Как се изграждат самостоятелно мислещи, активни, знаещи и можещи личности с авторитарна по същество класно-урочна система от 19-и век и с учебни програми, непомръднали от десетилетия. Къде умират светлите идеи и реформата се превръща в безсмислени стратегии, показни „мероприятия“ и ентусиазиран бяг на място. На гърба на децата ни, които продължават да зубрят „знания“, които няма да им служат за нищо, на гърба на учителите, притиснати от забрани, нереални изисквания, безумни учебни програми и учебници. На гърба на родителите, които трябва да компенсират липсите и изкривяванията на формалното образование с паралелно неформално, платено, разбира се. В навечерието на парламентарните избори Националната мрежа за децата и Институтът за прогресивно образование събраха представители на всички основни политически партии и коалиции на дискусионен форум „Образованието – диалог за бъдещето тук и сега“. За да чуем отново, че образованието е „основен приоритет“… Дали обаче смелите планове за реформа на средното образование ще се въплътят в реална политика. Не зная останаха ли оптимисти по темата, но в полза на реализма в рубриката „Всичко за образованието“ с Мариана Банчева, директор „Образователни политики“ в Института за прогресивно образование, обсъждаме какво убива добрите намерения за дълбоки преобразувания в средното училище.
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Доц. д-р Владимир Златарски представя в "Артефир" документалното изследване на германския журналист Хералд Йенер, озаглавено "Вълче време. Германия и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg