Обичате истории за съкровища? – Тогава със сигурност ще ви допаднат невероятните и, все пак, съвсем реални събития, белязали съдбата на едно удивително златно съкровище. Става известно с името на селището , край което случайно е намерено - Над Сент Миклош. И къде по-точно? – В градината на преселници от България, братята Христо и Кирил Накови. В онези смутни години мнозина българи търсят сигурно убежище в Банат, сега Румъния, тогава в пределите на Австро-Унгарската империя. Братята подаряват съкровището на императорора Йосиф II, той в знак на благодарност ги удостоява с благородническа титла на името на града. Титла срещу съкровище? – Доста скъпо благородство: съкровището се състои от 23 златни съда с общо тегло около 10 килограма. Осем от тях са изработени от 22 каратово злато. Съд № 18 е от 21½ карата, а ритонът (№17) е от 12 карата. Понеже ще говорим за Над Сент Миклош, в превод това означава Голям Свети Никола.
Българската следа не приключва с откриването на съкровището. Според учените, то е безценно, тъй като се анотира като прабългарско. Свързва се с имената на боилите Глад и неговия внук Охтум, управлявали северозападния отвъддунавски комитат на България (дн. Банат) и средновековната българска крепост Морисена, в близост до която е намерено. В средата на един от златните съдове има християнски кръст, датиран от 693 година., т.е. едва 12 години след основаването на Аспарухова България и значително по-рано от официално приетата 864 година за покръстването. Така, от строго научна гледна точка, златните находки от Над Сент Миклош далеч надхвърлят чисто материалните измерения. За майсторството и ювелирната естетика също са изписани стотици изследвания и статии от историци и изкуствоведи. У нас има копие на съкровището, но съвсем друго е да се види в оригинал. То пристига от Музея за история на изкуството –Виена.
И това не е всичко! Необикновените истории около артефактите от Над Сент Миклош продължават. За откриването на това голямо съкровище, което е сред най-представителните от времето на Ранното Средновековие в Югоизточна Европа, както и за удостояването с благородническа титла на братята Накови, още тогава се говори дълги години. Синът на Христо е кръстен Шандор, получава графска титла. Той се жени за графиня Терезия Фештетич. По тази история писателят Мор Йокай написва романа „Цигански барон”, а композиторът Йохан Щраус (син) създава популярната едноименна оперета. Както във всяка художествена творба, сюжетът допуска творчески интерпретации, перипетии. Има любов, интриги, щастлив финал. Колко много енергия може да отприщи едно златно съкровище, в което при това има толкова много български нишки! У нас съкровището от Над Сент Миклош може да се разгледа от 6 април до 30 юни, в зала „Трезор“ на Националния археологически институт с музей при БАН. Очакват ни вълнуващи срещи.
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Доц. д-р Владимир Златарски представя в "Артефир" документалното изследване на германския журналист Хералд Йенер, озаглавено "Вълче време. Германия и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg