Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Народната певица Димитрина Делчева: Песента „Драгана и славеят“ е най-голямата ми награда с ансамбъл „Филип Кутев“

Хоровата обработка „Драгана седи в градина“ 60 години обикаля света

4
Димитрина Делчева като певица в Държавния ансамбъл за народни песни и танци, 1953 г.
Снимка: личен архив

Създаването на авторски песни в духа на фолклорната традиция е дългогодишна практика. Изпълнители и творци съчиняват текстове и мелодии в народен стил, за да обогатят своя репертоар и да развият творческите си способности.

Такива творби често се представят за „традиционно наследство“, а медийната среда ги превръща в песенни „клишета“, които аудиторията разбира за „народни“ и припознава като образци на народната музикална култура.

Композиторската обработка на фолклорни песни е друг тип авторско творчество, което се развива от средата на миналия век за нуждите на художествената самодейност и професионалните ансамбли.

Посоките в това изкуство очертава Държавният ансамбъл за народни песни и танци с творчеството на композитора Филип Кутев. В сценичното пресъздаване на старинни образци авторът вплита диалектните селски гласове с изразни средства от западноевропейската музика.

Такъв образец е известната хорова партитура на „Драгана и славея“ - традиционна селска песен, обработена за квартет и народен хор, емблема на българското хорово изкуство.

Първата певица, която пренася песента към професионалната сцена, е Димитрина Делчева от с. Огняново, Елинпелинско. Селището е близо до Елин Пелин, но певческият маниер носи белезите на музикалните традиции в Западното Средногорие.

„От родното ми село започва Средна гора. Песните са средногорски, с Шоплука нямаме нищо общо. Често са в характерния за този край музикален размер 11/16, в който е и копаницата. Срещат се хайдушки, любовни, жетварски песни, каквито пееха двете ми баби. Бяхме голямо семейство – брат ми свиреше на тамбура, сестрите и лелите ми също пееха. От тях разучавах песните на седенки, на хоро“, разказва Димитрина Делчева.

През 1953 г. тя участва в преглед за попълване състава на Държавния ансамбъл и е приета с песните „Драгана седи в градина“ и „Овчар мома лъже“. Спомня си първите стъпки в ансамбъла:

„За първи път чух „Драгана и славея” от моята леля и бързо я научих. Филип Кутев хареса песните още на прегледа и веднага ги разработи за хора. Когато една песен допадне на изпълнителя и е добре обработена от композитора, тогава става популярна и в България, и в чужбина. С ансамбъл „Филип Кутев” е свързан най-хубавия период от живота, от младостта ми, защото постъпих в него на 18 години. Тръгнах по пътя на професионална певица, който отвори очите ми за красотата на народната песен от различни краища на страната“.

Димитрина Делчева пее в Държавния ансамбъл до пенсионирането си, след това работи в гардероба и се грижи за сценичните костюми на състава. Днес е на 84 години. Живее в селото на съпруга си – Дойренци, Ловешко, където се изявява с местната певческа група.

„Бях много уважавана от Филип Кутев и целия ансамбъл, а за „Драгана и славея” какво да кажа – чувствам се горда, това е моята най-голяма награда. Една песен, която пея със сърце и душа. Без нея не минаваше концерт на ансамбъла“, с вълнение споделя певицата.

Повече от 60 години хоровата обработка на „Драгана седи в градина“ обикаля света, изпълнява се от професионални и любителски формации. Песента е включена в албума Le Mystere Des Voix Bulgares Vol. 2 - носител на престижната награда Грами (1990), а през 1997 г. става част от проекта Innocent Voices.

На 1 септември т.г. читалището в село Огняново отбелязва 90 години от създаването си. Димитрина Делчева е специален гост на празника и отново ще запее на читалищната сцена, от където започват първите ѝ певчески изяви.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Белгия аплодира оперни шедьоври на Глук

Две от късните реформаторски опери на Кристоф Вилибалд Глук бяха изпълнени в две водещи белгийски музикални институции – във Фламандската опера в Антверпен се игра "Ифигения в Таврида", а в концертната зала Bozar в Брюксел зрителите видяха "Орфей и Евридика". През XVIII век в оперния жанр се установява традиция вокалните партии да са подчертано..

публикувано на 01.12.24 в 07:55

"Калас и Онасис" – опера-мюзикъл за любов, ревност и предателство

На сцената на Държавната опера във Варна зрителите ще имат възможността да се насладят на опера-мюзикъла "Калас и Онасис". Вдъхновен е от необикновения живот и любовта между оперната дива Мария Калас и корабния магнат Аристотел Онасис. Сюжетът е изграден върху действителни факти. В спектакъла има силни страсти, повлияни от..

публикувано на 30.11.24 в 08:50

Александрина Милчева на 90 години

"Чувствам се спокойна. Нищо не дължа на никого. Това, което съм – благодаря на майка си и баща си… Господ ме е помазал, че ми е дал някакъв талант, аз не съм злоупотребила с това, напротив, доразвила съм го, за да Му благодаря по някакъв начин" – това заявява една от легендите в българското оперно-изпълнителско изкуство у нас и по света –..

публикувано на 30.11.24 в 08:10
Бубакар Траоре на Международната конференция PIN в Скопие, 28 ноември 2024

Най-великият жив блусмен от Мали с концерт в София

Бубакар Траоре  (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре , Амаду и Мариам и Салиф Кейта , а пътят му в музиката е достоен за филм. Започва като един от най-обещаващите футболисти на Мали ( интересно съвпадение е, че и днес, като напишете "Boubacar..

публикувано на 29.11.24 в 20:07

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 декември 2024

1 декември Свири Филхармонията на Арговия с диригент Рюне Бергман 3.00 часа – Клод Дебюси (1862-1918), Анри Бюсер (аранжимент), Малка сюита. 3.15 часа – Йозеф Хайдн (1732-1809), Концерт за тромпет в Ми бемол мажор. Солист: Уле Едвард Антонсен (тромпет). 3.31 часа – Джузепе Тартини (1692-1770), Ейвинд Уестби (аранжимент), Концерт за тромпет в Ре мажор...

публикувано на 29.11.24 в 11:42