Създаването на авторски песни в духа на фолклорната традиция е дългогодишна практика. Изпълнители и творци съчиняват текстове и мелодии в народен стил, за да обогатят своя репертоар и да развият творческите си способности.
Такива творби често се представят за „традиционно наследство“, а медийната среда ги превръща в песенни „клишета“, които аудиторията разбира за „народни“ и припознава като образци на народната музикална култура.
Композиторската обработка на фолклорни песни е друг тип авторско творчество, което се развива от средата на миналия век за нуждите на художествената самодейност и професионалните ансамбли.
Посоките в това изкуство очертава Държавният ансамбъл за народни песни и танци с творчеството на композитора Филип Кутев. В сценичното пресъздаване на старинни образци авторът вплита диалектните селски гласове с изразни средства от западноевропейската музика.
Такъв образец е известната хорова партитура на „Драгана и славея“ - традиционна селска песен, обработена за квартет и народен хор, емблема на българското хорово изкуство.
Първата певица, която пренася песента към професионалната сцена, е Димитрина Делчева от с. Огняново, Елинпелинско. Селището е близо до Елин Пелин, но певческият маниер носи белезите на музикалните традиции в Западното Средногорие.
„От родното ми село започва Средна гора. Песните са средногорски, с Шоплука нямаме нищо общо. Често са в характерния за този край музикален размер 11/16, в който е и копаницата. Срещат се хайдушки, любовни, жетварски песни, каквито пееха двете ми баби. Бяхме голямо семейство – брат ми свиреше на тамбура, сестрите и лелите ми също пееха. От тях разучавах песните на седенки, на хоро“, разказва Димитрина Делчева.
През 1953 г. тя участва в преглед за попълване състава на Държавния ансамбъл и е приета с песните „Драгана седи в градина“ и „Овчар мома лъже“. Спомня си първите стъпки в ансамбъла:
„За първи път чух „Драгана и славея” от моята леля и бързо я научих. Филип Кутев хареса песните още на прегледа и веднага ги разработи за хора. Когато една песен допадне на изпълнителя и е добре обработена от композитора, тогава става популярна и в България, и в чужбина. С ансамбъл „Филип Кутев” е свързан най-хубавия период от живота, от младостта ми, защото постъпих в него на 18 години. Тръгнах по пътя на професионална певица, който отвори очите ми за красотата на народната песен от различни краища на страната“.
Димитрина Делчева пее в Държавния ансамбъл до пенсионирането си, след това работи в гардероба и се грижи за сценичните костюми на състава. Днес е на 84 години. Живее в селото на съпруга си – Дойренци, Ловешко, където се изявява с местната певческа група.
„Бях много уважавана от Филип Кутев и целия ансамбъл, а за „Драгана и славея” какво да кажа – чувствам се горда, това е моята най-голяма награда. Една песен, която пея със сърце и душа. Без нея не минаваше концерт на ансамбъла“, с вълнение споделя певицата.
Повече от 60 години хоровата обработка на „Драгана седи в градина“ обикаля света, изпълнява се от професионални и любителски формации. Песента е включена в албума Le Mystere Des Voix Bulgares Vol. 2 - носител на престижната награда Грами (1990), а през 1997 г. става част от проекта Innocent Voices.
На 1 септември т.г. читалището в село Огняново отбелязва 90 години от създаването си. Димитрина Делчева е специален гост на празника и отново ще запее на читалищната сцена, от където започват първите ѝ певчески изяви.
Две от късните реформаторски опери на Кристоф Вилибалд Глук бяха изпълнени в две водещи белгийски музикални институции – във Фламандската опера в Антверпен се игра "Ифигения в Таврида", а в концертната зала Bozar в Брюксел зрителите видяха "Орфей и Евридика". През XVIII век в оперния жанр се установява традиция вокалните партии да са подчертано..
На сцената на Държавната опера във Варна зрителите ще имат възможността да се насладят на опера-мюзикъла "Калас и Онасис". Вдъхновен е от необикновения живот и любовта между оперната дива Мария Калас и корабния магнат Аристотел Онасис. Сюжетът е изграден върху действителни факти. В спектакъла има силни страсти, повлияни от..
"Чувствам се спокойна. Нищо не дължа на никого. Това, което съм – благодаря на майка си и баща си… Господ ме е помазал, че ми е дал някакъв талант, аз не съм злоупотребила с това, напротив, доразвила съм го, за да Му благодаря по някакъв начин" – това заявява една от легендите в българското оперно-изпълнителско изкуство у нас и по света –..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре , Амаду и Мариам и Салиф Кейта , а пътят му в музиката е достоен за филм. Започва като един от най-обещаващите футболисти на Мали ( интересно съвпадение е, че и днес, като напишете "Boubacar..
1 декември Свири Филхармонията на Арговия с диригент Рюне Бергман 3.00 часа – Клод Дебюси (1862-1918), Анри Бюсер (аранжимент), Малка сюита. 3.15 часа – Йозеф Хайдн (1732-1809), Концерт за тромпет в Ми бемол мажор. Солист: Уле Едвард Антонсен (тромпет). 3.31 часа – Джузепе Тартини (1692-1770), Ейвинд Уестби (аранжимент), Концерт за тромпет в Ре мажор...
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре ,..
Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg