Продължаващото извънредно положение поставя въпроса за баланса между опазването на общественото здраве, ограничаване на икономическите щети и опазването на човешките права. Дали правителствата у нас и по света се справят с тази нелека задача, или демокрацията бива все по-ограничавана, а човешките права падат жертва на извънредните мерки?
Един разговор с Димитрина Петрова от Българска общност за либерална демокрация (БОЛД), в седмицата, в която научихме, че България запазва печалното си 111 място по свобода на медиите.
В първата част на разговора става въпрос за тревожни тенденции като крайната централизация на власт, потискането на свободата на словото, злоупотребата с електронно проследяване и лични данни, забраната на различни форми на протест.
Петрова характеризира обявената в полунощ в почивните дни блокада на София като провал на управлението.
"Хиляди и хиляди хора били напуснали града още в четвъртък, каза тя, но тези хора са излезли от София, спазвайки предишна заповед на министъра на здравеопазването. Те са били пуснати, излезли са като законопослушни граждани, но когато се връщат снощи или днес – вече са потенциални и реални закононарушители.
Хората са хванати в капан – пуснати законно, а не могат да се върнат.
Правото на свободно придвижване може да бъде ограничавано с оглед извънредното положение, но не може да бъде произволно.
Всяко ограничение трябва да е разумно, пропорционално и най-вече изпълнимо. Не може да излезеш от града според съществуващите заповеди, а три дни по-късно да се окажеш нарушител, защото ситуацията се е променила за една нощ.
Заприличва на отмъщение към онези, които са излезли, измества проблемите на извънредното положение и конституира една нова група виновници, наред с ромите, които са блокирани, а това е строго забранено, включително в извънредни ситуации, според Комитета по човешките права към ООН."
В евангелското четиво от тази неделя при Христос донасят на постелка един разслаблен, т.е парализиран човек, когото Той изцелява с думите: "Дерзай, чедо, прощават ти се греховете". В случая Синът Божий извършва чудото заради вярата на тези, които го носят, което също не се случва за първи път. Намиращите се там книжниците веднага в един глас..
Данила Бабенко е руски гражданин, избягал от страната си, когато Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 година. Вече три години Данила не може да придобие статут на бежанец в България. Какви са аргументите на Данила да избяга в България и с какви проблеми се сблъска на институционално ниво у нас, разказва в "Мрежата“ по програма "Христо Ботев“...
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава Величков от Инициатива "Правосъдие за всеки". Оставането на Борислав Сарафов на поста му "Висшият съдебен съвет (ВСС) реши да направи едно обсъждане и да стигнат до едно становище, не решение, а..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите атаки и далеч не само. Как и защо в близко бъдеще само AI модели ще могат да се изправят срещу Deep Fakes. Коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Борис Грозданов , ръководител на..
Въпросите, свързани с промяна на името и фамилното име, имат важно значение за лицето, което ги носи. В редица случаи се налага да бъдат променени по лични и други причини. Материята, относно имената на гражданите, се урежда в Закона за гражданската регистрация. Промяната винаги става само по съдебен път, промяната е по реда на Гражданския процесуален..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Доц. д-р Владимир Златарски представя в "Артефир" документалното изследване на германския журналист Хералд Йенер, озаглавено "Вълче време. Германия и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg