Тя е родена и израснала в Казанлък. Тук завършва и средното си образование в местната ХГ „Св. св. Кирил и Методий“ с профил „География и икономика с английски език“. Веднага кандидатства и я приемат „Библиотечно-информационни науки“ в СУ „Св. Климент Охридски“ при катедра БИНКП. Миналата година завършва магистърска степен „Мениджмънт и социализация на културното наследство“ към катедра „История и теория на културата“ при Философския факултет, а днес е докторант специалност „Информационно-търсещи системи“ с тема на дисертационния труд „Дигитализацията като фактор за развитието на музеите в България“. Научните и интереси са насочени към опазване и популяризиране на културното наследство и въвеждане на съвременните информационни и комуникационни технологии като фактор за развитие и социализация. Тези интереси са формирани у нея още в детството докато заедно със своята майка – археоложката Красимира Стефанова, обикаля разкопките в Долината на царете. Как този факт е предопределил научното ѝ развитие и кои са хората, подали ѝ ръка; как гледа на приложението на чуждия опит в развитието на музеите у нас – чуйте в звуковия файл.
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
25-ото издание на летния фестивал на H.M.S.U. е на 19 и 20 юли 2025 г. в център VIDAS Art Arena в колодрума на Борисовата градина, София. Това е..
"Джордж Оруел – по следите на пророка" е книга на журналистката, преводачка и преподавателка Клери Костова - Балцер, която живее от години във..
"Хроники от Ателието. 130 години Васил Захариев – творец, учител, изследовател" – изложбата е на Регионалния исторически музей София и се открива тази..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
