Измерения на грижата за възрастните – еволюира ли обществото

Беше публикуван сборникът „Измерения на грижата: между личното преживяване, социалните регулации и здравния активизъм“ със съставители доц. дфн Стоян Ставру и гл. ас. д-р Теодора Карамелска. В него са включени 17 текста, които оглеждат грижата от различни перспективи и търсят измеренията на нейната еволюция в съвременното българско общество.

Разделени в пет раздела, те предлагат трансдисциплинарен подход към проблемите, свързани с увреждането и старостта.

Темата коментира в “Нашият ден“ социологът Теодора Карамелска.

“Работата, поместена в сборника, ни показва, българското общество продължава да се намира в едно състояние, което ние, социолозите, наричаме “аномия“.

Социален ред, устойчивост и стабилност на ценностния хоризонт продължава да липсва. В биографичните разкази, които ние изслушахме, записахме и след това анализирахме, се сблъскахме, на първо място, с липсата на чуваемост. Както от страна на институциите, така и от страна на широкото обкръжение.

Хората, които полагат грижа за дементно болните си близки, често пъти не признават заболяването, тъй като се притесняват от социалната стигма. От непредвидимостта на реакциите на околните спрямо хората с Алцхаймер. Липсата на информация, липсата на подкрепа, както един от моите респонденти казва – “самата аз се превърнах в линейка“.

В липсата на дори елементарна битова помощ. Продължаваме да сме свидетели на една разкъсана социална тъкан, в която всеки, който в един момент е принуден да се грижи за дементно болния си баща или майка, се оказва често пъти съвсем сам.

Социалната тъкан в България продължава да бъде силно разкъсана.

Нашата задача не беше просто да картографираме тази разкъсаност, но беше и да видим дали все пак сред по-младите поколения, особено при родителите, които полагат грижа за деца с увреждане, не се появява и една нова форма на обнадеждаващ активизъм. На стремеж да излязат от задкулисието на социалното и да представят проблемите си, да потърсят помощ, да се обединят.

Мисля, че това може да се наблюдава сред по-младите поколения съвсем категорично.

Младите поколения са готови да се борят със стигмите, с етикирането. Не се страхуват да излязат в медиите, да разговарят със специалисти, да търсят широк спектър специалисти, да търсят информация.

Особено родителите, които са с деца със синдром на Даун. Те са особено активни."

Чуйте Теодора Карамелска в звуковия файл.