През ноември в Глазгоу ще се състои Световната конференция за промените в климата COP26. На 28 септември (днес) в 10:30 часа ще се състои конференцията “Пътят към COP26 – изборът на България“, организирана от MOVE.BG, заедно с посолствата на Великобритания и Италия.
Конференцията е онлайн, всеки може да участва с коментари и въпроси. Ясна ли е българската позиция за срещите за промените в климата?
Темата коментира в “Нашият ден“ Саша Безуханова, инициатор и основател на Гражданската платформа за дебати и общо действие – MOVE.BG.
“Целта на днешната конференция е да поставим с по-голяма тежест в публичния дневен ред на България темата за климатичната криза и да поговорим за това какъв е възможния принос на страната ни за решаването ѝ.
Казвам го, защото темата за климата за жалост присъства в публичния дебат в България основно през социалното измерение. Именно затварянето на “Мини Марица-изток“ – кога и как да се случи и дали да се случи.
Липсата на политическо решение по този въпрос е и причина да не бъде даден старт на разглеждането на Плана за възстановяване и устойчивост, по който България на практика има готовност.
И там има доста добри инициативи, свързани с климатичния преход, със зелената икономика, с развитието на България в постпандемичния свят.
В този момент, в който виждаме големи политически и граждански инициативи в цял свят преди COP26, свързани с това да се предприемат смели, категорични мерки в подкрепа на ограничаването на климатичните промени.
България изглежда като малко стояща отстрани на този проблем. С днешната конференция искаме да започнем големия разговор и да катализираме два месеца преди конференцията европейските ангажименти, които България е поела да бъдат трансформирани в конкретен национален план-програма, подкрепен в широка експертна и не само административна линия.
Организираме събитието заедно с посолствата на Англия и Италия, тъй като това са двете страни, които са съорганизатори на COP26 и се надяваме, че с днешния разговор ще стимулираме в ускорен план да се подготви програмата за България. Амбицията на конференцията в Глазгоу е всяка държава-членка на ООН да представи своя национален план за ограничаване на ефектите от климатичните промени.
В България има достатъчно експертиза – както в научната общност, така и в бизнеса, така и в средата на хората, които години наред са на фронта на опазване на природата и българското биоразнообразие, за да можем да подготвим националния си план.
Това, което липсва, е качествен диалог, съгласие и готовност в някои от случаите да се седне на кръглата маса, независимо от това дали експертите са с институционална роля и в гражданския сектор, и в академична общност.
Има път да се извърви по отношение на това да се разпознаят национално значимите цели и да застанем зад тях ,без да заиграваме зад политически и краткосрочни наши цели.
Истината е, че климатичната криза е потенциално по-разрушителна от пандемията, която съумя да мобилизира целия елит на света. Много се надявам, че в България тя ще бъде последната от перспектива на възможностите, които дава – въвеждане на кръгова икономика, преодоляване на факта за това, че България има изключително енергоемка икономика. Три и половина по-голяма от тази на средноевропейско ниво, което е възможно за трансформация. То е възможност за това да се направят сериозни промени в българските предприятия – с оглед на това да станат по-конкурентни на световния пазар утре.
Има какво да се направи и по отношение на специални мерки в подкрепа на стартиращи компании със зелен профил.
В Плана има добри ресурси и по отношение на защита на биоразнообразието и чистотата на българските реки."
Чуйте Саша Безуханова в звуковия файл.
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава Величков от Инициатива "Правосъдие за всеки". Оставането на Борислав Сарафов на поста му "Висшият съдебен съвет (ВСС) реши да направи едно обсъждане и да стигнат до едно становище, не решение, а..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите атаки и далеч не само. Как и защо в близко бъдеще само AI модели ще могат да се изправят срещу Deep Fakes. Коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Борис Грозданов , ръководител на..
Въпросите, свързани с промяна на името и фамилното име, имат важно значение за лицето, което ги носи. В редица случаи се налага да бъдат променени по лични и други причини. Материята, относно имената на гражданите, се урежда в Закона за гражданската регистрация. Промяната винаги става само по съдебен път, промяната е по реда на Гражданския процесуален..
Споделеното родителство – защитен ли е най-добрият интерес на детето? Защо е важно за детето да има съвместно упражняване на родителските права, равностойно и равнозначно участие на двамата родители в живота му? Народното събрание прие на първо четене 3 законопроекта за промени в Семейния кодекс, свързани със споделеното родителство, внесени от ИТН,..
На 10 юли десетокласникът Кристиян Вълев – момче с детска церебрална парализа, изкачи връх Мусала с помощта на специализирана количка. Тази негова мечта сбъднаха доброволците от фондация "Ела и ти". Събитието с наслов "С Криско на Мусала" е част от тяхната кауза за по-достъпни природни гледки и кътчета, с което за пореден път напомнят, че планината е..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
"Джордж Оруел – по следите на пророка" е книга на журналистката, преводачка и преподавателка Клери Костова - Балцер, която живее от години във..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg