Личните имена като знак за културна идентичност

Личното име е „етикетът“, който носим цял живот и с който се обозначаваме пред останалите. Имената, които избираме за децата си, са резултат и свидетелство за родовата и националната ни принадлежност, религията, обществените норми и личните ни предпочитания.

Кой от тези фактори преобладава в избора на благоевградчани в началото на ХХI век, изследва Теодора Христова, асистентка в Югозападния университет в Благоевград. От близо 2500 лични имена на новородени през две последователни години – 2016-2017 – тя анализира първите 10 по честота сред мъжките и женските.

Прави впечатление, че сред женските промените и разместванията в класацията са доста по-чести. Ако през 2016 г. начело е Виктория, през следващата първото място е за Александра. Никол и Мария са в челната тройка с малка разлика, Йоана, Йоанна, Ивана са изместили традиционното Иванка, София държи шестото място и през двете години, Дара и Дария са предпочитани пред Дарина.

При мъжките имена стабилността и придържането към семейните традиции е очевидно. Георги, Иван, Димитър, Никола са в първата петица, но категорично след абсолютния шампион Александър. Не липсват и чужди нетрадиционни за нас имена.

Изводът на изследователката е, че водещите мотиви за избор на имена са личните предпочитания, модата, популярни лица от шоу бизнеса, спорта и др.